Мисля че ще е полезно. Много от нас са запознати с тях пряко, други косвено. Но все пак предполагам ще е интересно за аудиторията, която тепърва навлиза в лова (с нарезно оръжие). В темата ще изложа, възникване, използване, характеристики и популяризиране на едни от най-използваните “бързаци” в нашата страна.
Пояснение: Бързи калибри използвани у НАС, а не по света.
Да представя “господата” главни герои, избрани от мен:
223Remington (5.56x45 NATO)
243Winchester
7mm Rem MAGNUM
300Win MAGNUM
Нека започнем с най-малкия по размер, но не и по скорост. Добре познатия “хищник” 223Remington, така както се продава с това име в ловните магазини. След като 222 започва да “изнемогва” и да не задоволява изискванията на военните, Ремингтон започва работа за създаване на подобен боепрпас за военна употреба. В сравнение с 7.62x51mm NАТО (308 Уинчестър), предимствата и недостатъците са очевидни – именно по-малкото тегло на новия калибър и по-ефективното му използване в автоматични и полуавтоматични оръжия го правят по привлекателен, но за сметка на това намалява далекобойноста и проникването ,на този нов по-малък и по-лек куршум в сравнение с 308Win.
Първите 223 се появяват през 1957г в резултат от работата на Робърт Хътсън и Джийн Стоунър.
Едно от изискванията на военните било, куршумът да остане с свръхзвукова скорост до 500метра. За 222 това било невъзможно (а нуждите им го изисквали ). С малко по-дълга гилза, малко по-високо работно налягане и малко по-тежък куршум 223 отговарял напълно на изискванията. И така 7 години по-късно през 1964г е бил приет на въоръжение от американската армия .
NАТО е приел да използава 63грейнов куршум снареден в стандартния военен патрон 5.56Х45. Стъпката на нарезите на цевта в използваните от NАТО оръжия е 1/7 или един оборот на 7 инча дължина . При използваните от граждани оръжия (лов или спорт), стъпката на нарезите е 1/10, 1/12 дори 1/14.
Тук вече идва и момента да повдигнем въпроса за 223Rem и 5.56Х45 NATO.
На пръв поглед нищо. На втори пак?. Разлика обаче има.
223 Remington е с едни и същи външни размери като 5.56x45mm NАТО. Той е снареден с 0,224-инча (5.7 мм) в диаметър, куршум, с тежести, вариращи от 40-90 грейна, въпреки, че най-често използваните са, 55 грейна (3,6 грама). Докато външните размери в случая са сходни, на 223 Ремингтон и 5.56x45, отвътре нещата не са такива. Те се различават както в максималното работно налягане, така и по формата на патронника, в който се използват . Тъй като, при военните оръжия се използват по-тежки куршуми от стандартните се е наложило в течение на времето, “гърлото” на камерата (патронника) да бъде удължено. Гилзите на 5.56х45 NАТО са с по-дебели стени в сравнение с гилзите използвани за 223. Това значи, че обема на гилзата е по-малък, и има значение за любителите на релоудваните патрони. Измерванията направени от NАТО за стандартизация на камери използващи 5.56х45 сочат, не повече от 430 мегапаскала максимално налягане за този калибър. SAAMI обаче дават друга цифра за 223Rem – 379 мегапаскала. Така, докато 223 боеприпаси могат да бъдат безопасно работещи в 5.56 mm камерна пушка, използването на 5.56х45 боеприпаси в 223Rem камера може да доведе до по-голямо налягане дори влошен бой, вследствие на това че гърлото на камерата е с по малка дължина. Използването на патрони 223Rem в 5.56 камера би трябвало да е надеждно, но едва ли ще са от най-точните казват специалистите. Според друга гражданска организация, за стандартизация “CIP”, патронниците трябва да издържат до 125% “+” от нормалното работно налягане. Това значи, че няма проблем да се използват боеприпаси с налягане по стандартите на NATO. Според специалисти обаче използването на 5.56 NАТО специални патрони (като М855 и SS109 ) в 223Rem камерна пушка може да доведе до прекомерно износване на камерата и цевта на оръжието и не се препоръчва от SAAMI. В отговор на това има патентовани камери, които работят еднакво добре и с двата боеприпаса – от WILD и ArmaLite. Някои оръжия предназначени за гражданския пазар в кал. 223 са подходящи и за 5.56, като “ AR 15”, но това трябва да е установено за приемливо от производителя.
Това бяха малко любопитни подробности около 223, които може и да са полезни някому.
По света 223 намира огромно приложение. Но няма да акцентирам върху военното му такова, а върху ловното. У нас е много популярен калибър и много по-често срещан в последните 10 години сред любителите на лова на хищници. Някои ловци дори го използват за лов на едър копитен дивеч (сърни и диви свине). Но всъщност не върху това е съсредоточен ловния му характер. В повечето случай куршумчето тежащо 3.6грама (55грейна) излита с над 900м/с (при цеви с дължина 600мм+ дори с около 1000 и повече м/с ). Това му дава енергийна стойност от около 1700 джаула дулна енергия. Според стандартите на Европейския съюз за употреба на ловни патрони (това не важи за БГ), енергийната стойност, която носи това куршумче е достатъчна да порази дивеча, като сърна или друго животно с идентични размери и тегло. Нормата на ЕС за енергията нужна на куршума да убие “ефективно” сърна е 980J. Според зависи от това какъв куршум използваме, може да разчитаме на 223, до около 200м за лов на копитен дивеч с ниско тегло, какъвто са сърните. Това обаче е на теория. Някои го постигат и на практика. Личното ми мнение обаче не съвпада с разбиранията на използващитие го за лов на едър дивеч. Ако 223 бива използван за такъв лов(на едър дивеч) трябва да сме уверени, че изстрела ще е перфектно пласиран. Картинката обаче стои малко по-друго яче при лова на хищници и други по-дребни животни - чакали, лисици, язовци. Там 223 е във вихъра си. Той е “идеалния” ако мога така да го нарека. Характеристиките описващи състоянието на куршума на 100, 200, или 300 метра са напълно достатъчни да убият безпроблемно хищник с такъв размер и тегло. Само че, колкото повече се отдалечава от цевта, толкова повече влиянията на гравитацията и вятъра започват да действат на лекия куршум. Поради ниското си тегло е много по-чувствителен на тези влияния, за разлика от по-тежките куршуми използвани в по-големите калибри. Кунстроктивно замисала му е, да е с обсег на действие около 300ярда - 270метра (грубо). Използването му за лов на хищници у нас е широко разпространено. Когато няма за цел да се запази кожата на дадено животно здрава, се използват куршуми от типа SP, BARNS, NOSLER или друг вид меки. Тогава раните или по-точно разкъсванията причинени от мекия куршум движещ се със скорост V100= около 850м/с, V200=около 750м/с са меко казано ужасни.
Ако се цели кожата да е здрава, може би е задължително използването на напълно облечени куршуми. Същите обаче се ползват просто и на мястото на меките.
Тук идва и мястото на родното производство. В “Казанлък” се произвеждат и патрони в кал. 223 REM (5.56Х45), произвеждат се и “пушки” с марка “СЛР” (полуавтоматична ловна карабина българско производство, разработена на базата на АК-47) в същия калибър. Това може би е спомогнало доста за навлизането на 223 сред “българския ловец”. Помогнало е може би и това, че емблематичното оръжие “АК” се предлага на ловеца в ловен вариант, в калибър покриващ по-добре нуждите му от класическия . Помогнало е и това, че предлаганите патрони родно производство са на доста по-ниски цени от вносните. Макар да не им се носи добра слава, цената е определящ фактор понякога. Съпоставката сочи, че в сравнение с някои реномирани марки патрони “родните” са до “4” пъти по-евтини. Тук вече мога да кажа, че “за всяка гара си има влакове, за всеки влак си има пътници”.
Често срещани оръжия в 223 използвани по нашите ширини са болтови карабини и както споменах вече “СЛР” от самозарядните. Разбира се можем да видим вече доста интересни оръжия, все пак ? годината е 2011та. Често забележими са и “руските” еднозарядни чупещи се пушки ИЖ18 в този калибър. Приоритет при избора на такава карабина е ниската и себестойност и приемливите резултати, който дава. Също често използвани са и ЧЗ 527 в 223. Отзивите от собствениците на тези оръжия са много позитивни.
Както вече казах ,,, годината е 2011 , пазара е наводнен с продукти с различни марки , качество и цени. За всекиго има по нещо в наши дни.
Да се качим едно стъпало ПО-НАГОРЕ.
Ще стане въпрос за калибър, който винаги е събирал внимание и уважение около “себе си”. Калибър фаворит на много ловци, използващи го за голяма част от ловувания от тях дивеч.
Ето го и него
243 WINCHESTER
По време на своето развитие е с името “6мм WINCHESTER”, но когато за пръв през 1955 излиза е с името 243WIN. Предвиден за оръжията на Winchester “Model 70“ (карабина с болтов затвор) и “Model 88” (левър-екшън). Калибъра бил с изцяло спортен характер в ранните моменти от появата си. Пушките произвеждани за него също били спортни. Така 243WIN, бързо придобива популярност сред спортистите в цял свят. Но не дебюта и интереса към новото го правят тъй популярен сред спортистите. Реномето му се гради върху неговите възможности. 80 грейнов куршум развива начална скорост от около 1000м/с(дори повече). Това е предпоставка за настилна траектория, каквато има “22-250”. Само че 80грейновия (0.243”) куршум превъзхожда 55грейновия (0.22”-) с балистичен коефицент и тежест, спомагащи за по-стабилната траектория при наличието на вятър и по-малко пропадане на куршума на пределни дистанции. С влизането в сила на закона за лова от 1963г в Обединеното кралствао е предвидено, като минимален диаметър на куршум за отстрел на средни и едри животни (елени включително) да е 0.24”, както и минимални нива на начална скорост и енергия за същия. Така днес, 243WIN се възприема като минималното изискване за предоставяне правото на лов на бозайници със средни размери. В страни чиито разпоредби ограничават или забраняват частната собственост върху така наречените военни калибри като 308WIN (7.62x51NATO), базираният на същата гилза със стеснено гърло 6 милиметров 243WIN се “радва” на популярност и почитатели. Обикновено се снаредява с куршуми с тегло 55-100грейна (3.6-6.5грама), като най използваните са с тегло 80 грейна. Може да се видят и патрони снаредени с 115грейнови (6.8грама) куршуми.
При използване на 243WIN за лов на средни и големи животни, избора на куршум е от първостепенно значение. Бързата (но контролирана) експанзия е много важна, тъй като с малкия си диаметър (6 мм) куршума носи недостатъчно енергия и трябва да проникне достатъчно дълбок за да отдаде изцяло енергията си. В противен случай, когато имаме твърд куршум раната ще е мн тесен канал и тогава трябва изстрела да е перфектно пласиран във витална зона на животното. Когато куршума е твърде мек тогава нараняванията ще са повърхностни – което също е нежелано. Поради малкия си диаметър е хубаво куршума да проникне и да отдаде цялата си енергия в животното, но на добра дълбочина за да се стигне до бърза смърт.
Два куршума в диапазона 90-100 грейна са си спечелили добра репутация в лова на средно големи животни. Tова са “Remington Core-Lokt” и Nosler Partition. 243WIN има и подобрени верси, но те са рядко срещану у нас, ако дори въобще се срещат (поне аз не съм имал контакт). Това са 243 Ackley Improved и 243WSSM, но за тях няма да става въпрос.
Ловното приложение на 243WIN, е съсредоточено в използването му в болтови карабини. За надеждното му стабилизиране в полет, се използват цеви с дължина 600 – 610 мм, със стъпка на нарезите 1/10 за куршуми до 100грейна. За по-тежките като 115 грейнови се препоръчва използването на цеви със стъпка 1/8 или 1/7. Разумно приложение намира, в лова на средни животни, като сърни, муфлони, диви кози, хищници (чакали, лисици, вълци). В Щатите е доста разпространен за лов на белоопашат елен, и вилорога антилопа .
Според стандарта на Европейския съюз за употреба на видове патрони за лов, със своята номинална дулна енергия от 2500-2700J и скорост около 1000м/с (в зависимост от типа) за куршум с маса 80грейна 243WIN попада в категория за лов на голяма част от фауната предвидена за отстрел на “стария континент” (животни с теголо, до около 100 кг) .
В България разпространението му не е кой знае колко голямо, но се среша и сред любителите на спортна стрелба и сред ловците. Последните го използват всеячески. За лов на хищници, сърни, и с отлични резултати в лова на диви кози до средни и умерено далечни дистанции. Поради обясними причини и не само, у нас се ползава и то с успех при лова на диви свине. Практиката ясно е доказала неговата, макар и ограничена универсалност. Разнообразието от марки и куршуми, добрата цена и постоянното му присъствие сред асортимента на търговската мрежа, и не на последно място, неговите възможности, го правят това което е – 243WIN.
Някои ловци си позволяват да третират 243 като сроден с 223. Моето лично мнение е, че двата калибъра са от съвсем различни измерения. Докато 223 е тамън за хищници, то 243 им идва в повече. За стрелба по едри животни няма смисъл да говорим. 243 е абсолютен доминант пред 223. У нас, донякъде възможностите на калибъра са посрещнати от скиптицизъм. Поради обективни причини българския ловец е по-склонен да слезе едно стъпало по-надоло за лов на хищници и поради същите да се качи едно по-нагоре за лов на едър дивеч. Така в България, мястото отредено на 243WIN от ловците е тесния помеждутък между хищниците и едрите бозайници. В повече за едните и в по-малко за другите. В моята скромна ловна практика съм виждал доста марки оръжия в 243WIN, използвани от мои колеги . Именно това , че наред с 308 и 30-06, 243WIN е сред най-популярните и широко разпространени на всички континенти калибър, прави разнообразието от оръжия за него толкова голямо.
Материала е преполовен и се насочваме към III по ред избран от мен калибър. “7”
Но не 7х57 , не е и 7х65R .
Това е той :
7 Rem MAGNUM
Едва ли, когато в далечната 1892г в Европа, Петер Паул и Вилхелм Маузер създават 7х57, са мислили , че ще станат основоположници на цяло едно семейство от 7 милиметрови калибри, популярни днес по целия свят и най-вече отвъд океана.
Толкова популярен в САЩ , че дори се състезава с 30-06 “за наградата”
Поредния представител на “Американската школа”. Излиза на “подиума” през 1962г . До днес той е един от най-популярните MAGNUM калибри използвани в целия свят.
Първата му поява и приложение били в пушката “ Remington Model 700 “. Базиран върху 458 Win MAGNUM , той представлява същата гилза със гърло стеснено до 7мм . Други два калибъра имащи същите размери на гилзата , са 264 WIN MAGNUM и 338 Win MAGNUM, разбира се със съответните диаметри на куршумите. Историята му обаче е по-далеч в миналото. 7ммRemMag, се смята за производен на 375 Н&Н Magnum.
В продължение на няколко години след въвеждането му през 1962 г. търсенето на пушки “Model 700”в този калибър, далеч надхвърля способността на Remington за тяхното производство. От появата на бездимните барути, не повече от няколко калибъра са били толкова успешни и толкова бързо навлезли в употреба, колкото 7мм Remington Magnum. С 7Rem MAG предлага отлично съчетание на сила, поносим откат, богат избор от куршуми и оръжия от всякакъв клас и вид.
Стойностите характеризиращи куршума в полет дават “авторитета” на калибъра и са типични, и обстояващи нарицателното “MAGNUM”. Снаредява се с куршуми с тегло между 100грейна (6.5грама) и 175 грейна (11.3грама). Работното налягане от около 420 мегапаскала и само един изход, през който да се освободи, дава светкавичен тласък на леките проектили използвани за 7Rem Mag. Скоростите, които развиват най-леките куршуми достигат до 1100м/с начална скорост и енергия от около 4000J . При най-тежките куршуми използвани за 7Rem MAG скороста достига от порядъка на около 900м/с, а енергийната стойност около 4500J. Цевите, в които може да се използва максимално потенциала на калибъра са с сължина 26”-27” (66см- 69см). Използването му в цеви с по-малка дължина като например 24”(61см) или 22”(56см), влошават балистиката му, като по думи на специалист “тя става като на 270win“ и донякъде се обезсмисля ползването му. 56 сантиметровите цеви се ползват при самозарядните карабини и според тяхното предназначение (то не е лов на пределни дистанции), магнума все пак запазва доминантност пред стандартните калибри използвани в същите оръжия. За надеждното му стабилизиране, цевите се изработват със стъпки на нарезите в 1/9, 1/9 и 1/2, и 1/10.
1/9” е стъпката ползвана за изстрелване на най-тежките куршуми 160-175 грейна, които се използват за лова на едър и опасен дивеч като мечки. Тук можем да определим 26”(66см) цев като изискване.
1/9и1/2 е стъпка за куршуми с тегло между 140 до 160 грейна и често се срещат оръжия с цеви с дължина 24”(61см), и тази стъпка . Използва се и при самозарядните карабини.
1/10” служи за стабилизиране на най-леките куршуми изхвърчащи със “светкавична” скорост от около 1000м/с, теглото, на които е 115-140 грейна.
След появата си през 1962, той направо “сринал” популярноста и пазарния дял 264Win Mag. Така и до днес се радва на вниманието на цялата ловна гилдия по целия свят.
Широка употреба намира при лова на елени, мечки, лосове, свине и хищници. Ползва се и в Африка за лов на антилопи и не само, но не и за прекалено големи и тежки животни. Много професионални ловци от Аляска са залагали и разчитали на този “бързак”. Това са хора с опит и знания, и според мен всеки може да се позове на казаното от тях. “Той наистина е голям патрон покриващ ловните нужди в Европа и Америка за “Голямата игра” (Big Game ), както казват американците“?. Според някои мнения калибъра бил изключително податлив към прошиване на дивеча. Почти винаги се наблюдава изходна рана. Вискоката скорост и не големия диаметър, съчетани с по-твърд куршум, може би са наистина способни на това. Когато обаче се използва лек и мек (експанзивен) куршум, за стрелба на близки разстояния, при попадението той буквално експлодира. Използването на куршуми с контролирана експанзия е за предпочитане. Така се осигурява дълбоко проникване и достатъчно голям раневи канал. Куршуми харесвани за лов са “Scirocco , “Nosler (BT , ACCU, Par) Barnes TSX “Remington Core-Lokt, “SST”.
У нас 7RemMag е сред популярните магнум калибри. Ползва се еднакво добре както в болтови така и в полуавтоматични пушки.
Ловът на диви кози на пределни дистанции, истинско предизвикателство и възможност да се докаже със сила и точност. С подходящо оборудване, стрелбата на дистанций 500 метра(+) с 7RemMag, не е нещо необичайно.
Намира особено приложение за лов от чакало , но не е по-малко използван и за лов на диви свине и чрез гонка. Някои ловци не харесват магнумите и си имат съответните причини (една от които е отката). Други пък са точно наобратно. Колкото ловци, толкова и мнения. Използването му в БГ обаче е факт. За хубаво или за лошо според моите наблюдения, бавно набира почитатели. Ловът на едър дивече у нас, се визира главно с груповия лов на дива свиня. Може би мястото му (на 7 RemMag) не е точно там, заради по-горе изброните характеристики и спецификите на този лов. Може и да е така! Но едно обаче е сигурно. Залогът на него, е залог на “печеливш кон”. Намира се лесно в магазинната мрежа на цялата страна, като асортимента от марки и куршуми е много голям. Цените са също в голям диапазон. Намират се патрони от утвърдени производители на цени, колкото някои стандартни калибри, като 308 и 30-06. Оръжията предлагани в 7RemMag също са много като марки и модели. Производители от Япония, Сърбия, Чехия, САЩ, Германия, Австрия, предлагат на нашия пазар своите продукти с голямо разнообразие от модели и видове за този калибър.
Ще завърша с това че:
7мм Remington MAGNUM определено заслужава внимание!
Ето че стигнахме до момента, в който следва да представя и последния участник.
Само при споменаване на името му, той буди внимание, респект, интерес. Без дори да “иска“ неговото име е такова, че дори, някой незапознат може да разбере, че става въпрос за нещо найстина силно. От всички 17 калибъра чийто названия започват еднакво, той пръв изплува в мислите при споменаването на “цифрата” – 300. Да, точно така.Става дума за:
300 WINCHESTER MAGNUM
Предците и историята на 300WIN MAG могат да бъдат проследени до далечната 1913г когато се появява 30 Newton.12години след това, през 1925г се появява 300H&H MAGNUM. След това, през 1943 Weatherby използва споменатите два калибъра за създаването на 270 Weatherby MAGNUM. Въвежда MAGNUM“линия” въз основа на скъсяване и разширяване на дългия H&H MAGNUM, за да придобие по компактен размер. През 1944 излиза 300 Weatherby MAGNUM.
До 1958г Winchester е представил 3(три) нови MAGNUM калибъра, 458WinMag, 338WinMag и 264WinMag. Може би липсва нов Magnum в кал 0.30“. А може би това е умишлено, за да не се “дублира” 30-338WinMAG. Но това няма да е за дълго.
През 1963г Winchester представя своя MAGNUM в кал. 300. Предназначен за пушката “Model70” той набира огромна популярност “пред публиката”. Много скоро извесните и популярни калибри 308Norma Mag, 30-338WinMag и 300H&H Mag ще са морално остарели и избледнели под сянката на 300WinMag. Създаден на базата на предшествениците си “той” е раздут, издължен, със скосени рамене, и скъсено гърло. Всичко това за да може да побере достатъчно количество барут. Но с една особеност. Дължината на гърлото е с дължина по-малка от диаметъра на куршума, което се третира като недостатък. Снаредяването му с тежки куршуми води до по дълбокото им крайно положение в гилзата.Ако стърчат напред, няма как да се поберат в пълнителя. И тъй като по-тежките куршуми са съответно по-дълги и положението им в гилзата намлява пространството за барут, пълния капацитет на калибъра няма как да бъде достигнат. Но това едвали ще е проблем, тъй като съвсем не е нужно. 300WinMag е проектиран да работи със стандартни куршуми за калибъра с тегло 150-180грейна (9.7-11.7грама). По тази причина куршуми с тегло над 200грейна (13грама) не се препоръчват. От “Norma” дори стигат по-далеч като свалят цифрата на 180грейна(11.7грама). С максимално работно налягане от “до 440мегапаскала 300WinMag е спосоен да изстреля стандартен 180грейнов куршум със скорост около 920м/с през цев дълга 24”(61см). При по-леките куршуми скороста е значително по висока като достига от порядъка на 1000м/с (+). Теглото на куршумите, с които се среща варира от 165грейна (10.7грама) до 200грейна (13грама) и разнообразието от видове и марки на куршумите е огромно. Все пак калибър 0.30”(7.62) е един от най-разпространения в света. Но не се изчерпва само с това. За любителите на “релоудинга” се предлагат куршуми с тегло от 110-250грейна (7.1-16грама). Цевите използвани за този калибър по-често с дължина 24”( 60-61см). Стъпката използвана за стабилизирането му е 1/10. Срещат се 26”(66см), както и по-къси 22”(56см) използвани при самозарядните ловни пушки. Намира място еднакво добре и при болтовите, и при полуавтоматичните карабини. Всеизвестен със своята далекобойност и ефективност, до днес се ползва за стрелба на всякакви дистанции. Заслужил е своята популярност сред калибрите ползвани за стрелба до 1200 метра. След това скороста му пада под тази на звука и куршума губи рязко скорост, с което влошава своята сила и точност. С тези си постижения 300WinMag напълно опровергава критиката, относно дължината на гърлото, която според критикуващите е недостатъчно дълга, за да поведе добре куршума към цевта и с това да влоши точноста му.
Името му не е чуждо и на военните. На въоражение е в САЩ, Великобритания, Финландия и Германия, които го ползват в снайперистки оръжия от много висок клас. В Американския флот ползват калибъра с куршум 220грейна (14.3грама), за който се смята че далекобойноста стига до 1500ярда (1370метра). Групираноста под 1 МОА на 1000ярда (910метра) не е нещо необичайно за 300WinMag, естествено с мачов боеприпас и прецизна далекобойна карабина.
Цифрите изглеждат малко (как да се изразя ?) космически, но те са факт. Възможностите му са разгърнати не само отвъд океана и в Европа. У нас също се използва не само сред ловците. Харесващите “снайпинга” и “бенчреста” също залагат на този “бързак”. Макар и в горната граница за поносимост, отката е “управляем” и не е проблем, особено ако се ползват по-леки куршуми.
300WinMag има достатъчна скорост и генерирана енергия за лов на всички видове елени. Използван е за техния лов, на пределни дистанции 500-600ярда.
Уместно използван за лов на едри животни достигащи 700-800 кг . Лосове, бизони, дори якове .
В Аляска полярната и кафявата мечка са най-големите хищници. Мнозина слагат 300WinMag от страната на долната граница калибри изисквани за лова на най-големите мечки, но година след година ловците са имали успех и са доказвали възможностите му срещу тези големи бозайници.
Отличен за далечни дистанции, със своята висока скорост, полегата траектория, устойчивост на вятър и достатъчната енергия, която носи, той е идеален за лов на диви кози. Дали ще се използва за муфлон в Кавказ, за аргали в Памир или за козирози в Алпите, патрона е отличен избор за лов на диви овце.
За Африка също е познат. Със своите характеристики е удачен за лов на животни от категория до около 700кг. Големите и малки антилопи, хищниците, биволи и много други представители на фауната от “черния континент “.
У нас се ползва, като патрон за лов на всякакъв едър дивеч, на всякакви дистанции. Правилният куршум е много важен, за да може да се оползотвори максимално количеството енергия което носи. Твърдите или напълно облечени куршуми е редно да се използват, тогава когато има възможност изстрела да е отлично пласиран и се има за цел да не се похабява трофея. Когато обаче тези изисквания липсват и нямаме възможност за прецизен изстрел, използването на твърди или изцяло облечени куршуми е нежелателно. Поради високата си скорост куршума ще “перфорира” животното. Раневия канал ще е трърде млък, и ако попадението не е във витална зона, рискуваме да изгубим дивеча. Дори по-лошо, похабява се. При високо скоростните калибри е добре да се използват куршуми с контролирана експанзия. Така при попадение куршумите увеличават своя диаметър и запазват теглото си. По този начин се усигорява дълбоко проникване, а в някои случаи и изходни рани. При животните с по-ниско тегло обикновено винаги има изходна рана.
Използването на меки куршуми води до значителни поражения върху дивеча. Експанзията е моментална и разкъсванията са жестоки. Не е добре да се използват, когато искаме да добием месо от дадено животно. Похабяването му около зоната на попадението е неминуемо.
Използван за стрелба от чакало, за лов на елени, сърни, прасета и хищници. Често срещан при лова на диви свине чрез гонка и то доста успешно. Някои колеги разчитат на него в самозарядните си карабини и жънат големи успехи с тази комбинация. Определено е “повече” от това колкото му трябва на българския ловец, но това не пречи.
В БГ, доста е ограничена възможноста да се възползваме от пълния потенциал на 300WinMag. Причините са ясни всеки му.
Напоследък в ловните среди се говори за “магнумфилия” и “магнумфобия”. Нарицателни за тези който харесват и тези който не харесват Magnum калибрите. Вторите ги смятат за ненужно силни, със силен откат висока цена и т.н., и т.н. Другите пък, са се абстрахирали от тези неща и харесват магнумите по ред причини.
Пак така - колкото ловци, толкова и мнения.
Почти няма производител на ловно отъжие, който да не предлага своите пушки в този калибър. Все пак е един от най-известните и разпространени калибри 0.30”(7.62). И в нашата страна е така. Разнообразитето голямо. Няма да изреждам марки. Както казах, почти всички марки се предлагат в 300WinMag. Цените за тях зависят според марката и качеството. Предлагат се оръжия в 300, които съчетават в себе си задоволително качество и ниска цена.
Патрони се намират лесно, в магазинната мрежа. Цената обаче не е от особено ниските. Според марката и куршума, тя може да е доста солена. Американски, чешки и сръбски патрони от умерения ценови клас задоволяват нуждите на българския ловец. Шведските и немските и финландските патрони за с приблизително 150-200% (+) над стойноста на евтините.
Добри куршуми за лов за Nosler Accu и BT тип, Swift, P.Point, Naturalis.
В болтова или в полуавтоматична пушка, това няма значение.
И в пищов, 300 винаги ще си е 300.
Нямам предвид размера?.
Просто ползвам нарицателното, което е добил последния “участник” в този материал.
Толкова от мен.
Едно зная, второ съм прочел, друго съм превел.
Надявам се да е полезно!
Поздрави от мен и наслука.
Автор: Виктор Сираков (съфорумец от ловен портал БГ ЛОВ)
Източници:
Wikipedia.org
Norma.cc
Chuckhawks.com
Gunnersden.com
Ammoguide.com
thegunzone.com
Материала е публикуван от автора в Ловен портал БГ ЛОВ. Забранено копирането без разрешение от автора и БГ ЛОВ! Темата във форума може да прочетете: ТУК