Бигъл-хариерът е порода френски гончета, получена в резултат от кръстосване на бигли с хариери. За „баща” на интересната ловна порода, създадена във Франция, се смята барон Жерар. Резултатът е доста симпатично, здраво, силно гонче с мощна костна система. „Ефектът” от кръстосването на бигли и хариери съчетава в себе си най-добрите качества и на двата „първоизточника”. В наследство новите гончета получили страст към лова, ловкост, весел характер, отлично обоняние, силен красив глас, безстрашие и великолепен външен вид. Бигъл-хариерът – това е силно, набито куче, с къса прилягаща козина. За съжаление, извън пределите на Франция не е особено популярно не само сред ловците, но и като домашни компаньони.
Бигъл-хариерът се отличава с „промеждутъчен” ръст между двете породи, от които е получен. Това куче е почти съвършенно като ловец. Доста уравновесено и приветливо, това отлично сложено западноевропейско гонче се отличава със сила и неуморимост. Независимо от своите относително неголеми размери, то е бързо, издръжливо и силно привързано към своя стопанин, когото слуша безпрекословно. По време на лов улавя всяка дума на своя „компаньон”, бързо и точно изпълнявайки командите. Използва се главно в лова на елени, но може да се представи отлично и в лова на друг дивеч, включително диви свине.
Необикновено талантлив в процеса на дресировката, бигъл-хариерът изпълнява без всякакъв проблем всичко, което се иска от него. Командите изпълнява точно, с чувство за отговорност, дори педантично. По време на лов е сдържан и внимателен, а у дома е весел и общителен. Не е агресивен към останалите кучета на негова територия. Към непознатите хора е приветлив, но се държи на разстояние, без да проявява никакви чувства към тях, в това число и отрицателни. Независимо от ярко изразения ловен инстинкт, кучетата от тази порода могат да се отглеждат и в градски условия. Тези смели, искрени и предани животни се превръщат в надеждни пазачи на дома на своя стопанин. Рядко отделни бигъл-хариери могат да проявяват страх. Това е сериозен, но почти единствен недостатък на тези френски гончета.
При отглеждане в апартамент е необходимо да се осигури на кучето максимално физическо натоварване - чести и продължителни разходки сред природата. Чудесно би било, ако бигъл-хариерът има възможност редовно да участва в ловни излети. Именно липсата на такива приключения трябва да се компенсира с дългите разходки. Кучето няма нужда от някакви специални грижи, то е непретенциозно по отношение на „обслужването”, чиято козина изисква единствено периодично почистване с четка. Между другото, окраската на козината трябва да бъде трицветна: черно-рижаво-бяла.
Автор: Владимир ЙОНЕВ
Статията е предоставена на БГ ЛОВ от ИК НАСЛУКА