Публикувана от 
FCI No на стандарта
153 от 14.04.1999 г.
Произход:
Хърватия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:
14.04.1999 г.
Предназначение на породата:
Куче компаньон, семейно куче, подходящо да се обучи за различни цели.
Класификация по FCI:
Група 6 - Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция 3 - Сродни породи
Без работен изпит
Кратко историческо резюме
Произходът на далматинеца е все още неясен и се основава единствено на предположения.
По рисунки, намерени в гробниците на древните египедски фараони и сходни с тях рисунки, датиращи от 16-ти до 18-ти век, може да се предположи, че далматинецът съществува от няколко хиляди години. Църковни хроники от 14-ти век, и такива датиращи от 1719 г. определено подсказват Средиземноморския произход на породата, в частност в съседство с бреговете на Далмация. Ранни илюстрации на породата могат да се намерят на картини на италианските художници от 16-ти век и на фрезки в Заострог (Далмация), които може би датират приблизително от 1710 г. Трудът на Thomas Bewick, публикуван 1792 г., съдържа описание и рисунки на далматинци, които Bewick нарича "Далматини или Каретни кучета".
Първият стандарт на далматинеца е написан от англичанин на име Vero Shaw през 1882 г. През 1890 г. този стандарт станал официален стандарт на породата.
Общ вид:
Далматинeцът е уравновесено, характерно оцветено, силно, мускулесто и активно куче. Със симетрични контури, лишенo от грубост и тромавост, според определението "каретно куче" надарено с голяма издръжливост при доста добра скорост.
Важни пропорции:
Дължина на тялото:височина при холката = приблизително 10:9.
Дължина на черепа:дължина на муцуната = 1:1.
Поведение и темперамент:
Дружелюбно и приятелски настроено, не е плашливо или колебливо, лишено от нервност или агресивност.
Глава:
Достатъчно удължена.
Черепна област:
Череп: Плосък, сравнително широк между ушите, с добре изразени надочни дъги. Незначителна медиална браздата. Цялостно лишен от бръчки.
Стоп: Умерено изразен.
Лицева област:
Носна гъба: Носната гъба при черно точкуваните варианти е винаги черна, при червеникавокафяво точкуваните е винаги кафява.
Муцуна: Удължена, обемна, никога заострена. Горната носна част е права и паралелна на горния контур на черепа.
Устни: Сухи, прилепнали към челюстите достатъчно плътно, без да са увиснали. Пълната пигментация е желателна.
Челюст и зъби: Челюстите са силни с правилна и пълна ножична захапка, т.е. горните резци припокриват долните в тесен контакт и са отвесни на челюстите. Желателно е пълен комплект от 42 зъба (в съответствие със зъбната формула). Зъбите са правилно подредени и бели.
Очи: Поставени умерено отдалечено, средни на размер, кръгли, ясни и блестящи, с интелигентно и будно изражение. Цвят: тъмнокафяв при черно точкуваните, светлокафяв до кехлибарен при кафяво точкуваните кучета. Очните ръбове са изцяло черни при черно точкуваните и изцяло светлокафеви при кафяво точкуваните кучета. Клепачите прилягат към очните ябълки.
Уши: Поставени доста високо, умерено големи, достатъчно широки в основата си. Носят се прилегнали по главата, постепенно изтъняващи към заобления връх. Фина структура, добре изразена пигментация, за предпочитане точкувани.
Шия:
Сравнително дълга, грациозно извита, стесняваща се към главата, без увиснала гуша.
Тяло:
Холка: Добре изразена.
Гръб: Мощен, равен.
Поясница: Чиста, замускулена и леко заоблена.
Крупа:Много лек наклон.
Гърден кош: Не е прекалено широк, но е дълбок и обемен. Гърдите трябва да достигат до лактите. Предната част на гърдите е добре видима в профил. Ребрата са с правилни пропорции, дълги, леко извити, никога плоски, бъчвообразни или деформирани.
Хълбоци: Тесни.
Долна линия: Коремът отчетливо се издига по посока на поясницата.
Опашка:
Достига приблизително до скакателните стави. Силна в основата, постепенно изтънява по посока на върха; лишена от грубост. Поставена, нито прекалено високо, нито прекалено ниско. В спокойно състояние се носи висяща с лека извивка нагоре в долната една трета от дължинта и. При движение се носи леко по-високо от горната линия, но никога изправена (вертикална) или навита. Желателна е пигментация.
Крайници:
Предни крайници:
Предните крайници са съвършено прави, със здрави кръгли кости по цялата дължина.
Плешки: Умерено полегати, чисти и замускулени.
Лакти: Прибрани към тялото, никога извъртени навън или навътре.
Китки: Силни, с лека изпъкналост.
Задни крайници:
Закръглени, замускулени, сухи. Погледнати отзад задните крайници са вертикални и успоредни.
Колене: Добре склонени.
Подбедра: Силни.
Скакателни стави: Силни, добре склонени.
Лапи:
Кръгли, компактни, с добре засводени пръсти ("котешки лапи"). Възглавничките са кръгли, твърди и еластични. Ноктите са черни или бели при черно точкуваните варианти, при червеникавокафяво точкуваните, кафеви или бели.
Походка и движения:
Много свободна походка. Гладки, мощни, ритмични движения с дълга крачка и добро оттласкване със задните крайници. Гледани отзад крайниците се движат успоредно, като задните следват предните. Късата крачка и загребващи движения са недостатъци.
Космена покривка:
Козина: Къса, твърда, гъста, блестяща и лъскава.
Цвят: Основният цвят е изцяло бял. Черно точкуван вариант с черни точки, червеникавокафяво точкувания вариант, с кафеви точки; непрекъснати, но кръгли, добре дефинирани и толкова разпределени, колкото е възможно. Размерът им е 2-3 см в диаметър. Точките по главата, опашката и крайниците са по-дребни от тези по тялото.
Размер и тегло:
Общия баланс е от първостепенно значение.
Височината при холката:
За мъжките 56-61 смл;
За женските 54-59 см.
Тегло:
При мъжките приблизително 27-32 кг;
При женските приблизително 24-29 кг.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
- Бронзовост (временно бронзовоподобно просветляване на черните точки).
Дисквалифициращи недостатъци:
- Изразена прогения или прогнатия;
- Ектропия или ентропия; препречени очи; Очи с различен цвят (хетерохромия);
- Сини очи;
- Глухота;
- Лимитирано петно около очите (монокъл) или на друго място все още е допустимо за породата;
- Трицветно (черни и кафяви точки при едно куче);
- Лимонов цвят (жълти или оранжеви точки);
- Много плахо или агресивно поведение.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Препоръки:
За намаляване случаите на глухота при далматинците (с 20-30%):
- Да се изключат от развъждане синеоките, едностранно глухите и двустранно глухите далматинци;
- До развъдна дейност се допускат далматинци с неголямо вродено петно около окото (монокъл) или на което и да е друго място.
- Желателно е при мъжките, използвани за разплод скротумът да е пигментиран.
източник: www.bgdogs.net
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
