Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

ДАНЧЕТО

vater Публикувана от vater | 05.10.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Беше далечната 1958-а и предстоеше откриването на ловния сезон. Стягаше се екипировката, правеха се патрони... Но не оставаше по-назад и грижата за нашите четирикраки любимци. Водехме FH по люцерните и ожънатите конопени ниви, къпехме ги в Марица... При опитния ловец бай Спас Нонов се събираха по-млади ловци, а в подредения му двор от чимшир. смокини и асми се водеха оживени разговори. В един от тия дни седяхме бай Спас, Митака, Сандо и аз, който учех от тях тайните на лова и им асистирах. Изведнъж входната врата се отвори и в двора влезе новият ловец Георги, който беше сержант в поделението. За наше учудване той водеше на повод куче, каквото никой от нас не бе виждал и чувал дотогава. Бяла с големи портокалови петна женска кучка, току-що прекъснала бозаенето. Беше ниска, с умни очи, а опашка нямаше. Оглеждаше ни внимателно и с любопитство. Гошо каза, че името й е Данче. Каква порода е, никой не знаеше. Той до вчера не знаеше какво куче да си намери, затова го питахме как се е сдобил с нея. Дал му я негов приятел, който наскоро се бил уволнил, същият бил ординарец на един полковник-ловец. Полковникът, семеен с две деца, живеел под наем в стара градска къша в София, но като му дали служебен апартамент, с мъка трябвало да се раздели с Данчето. Гошо пък се срещнал с приятеля си на село и се похвалил, че се сдобил с ловен билет, та така се намерил и с куче. Гошо приключи разказа си и тозчас започнаха закачки, подхвърляния и намеци. Сандо попита дали полковнишата не се казва Данче, а бай Спас додаде: "Дали гърдите й не са големи като на кучката9". Накъдето и да се обърнеш, зевзеци. Накрая се уговорихме да ловуваме в землището на село Гелеменово. Срещата бе за 5-30 часа пред новия стадион. Всички бяхме с колелета, на багажниците на които имаше щайги, а кучетата лежаха в тях. След трийсетина минути пристигнахме. Ловът започна. Бяха четирима ловци и моя милост, още ученик. Пред нас заиграха кучетата - ирландски сетер, пойнтер, един мелезак от пойнтер и сетер. И нашето Данче. Отново започнаха закачки по неин адрес. Но тя вече летеше с леко вирната глава и пет пари не даваше за нищо друго. Само пет минути по-късно Данчето, както бе в кариер, се обърна във въздуха на 180 градуса и замря на три крака. Гошо вече отиваше към кучето, а зад гърба му започнаха подмятания и подпитвания дали Данчето не е карала кънки и изпълнява двоен аксел и троен тулуп. Тозчас пред Гошо излетяха два охранени пъдпъдъка. Първия го изпусна, но не и втория. Птицата падна в гъсталака. Додето се освестим и данчето апортира пъдпъдъка с лекота. И отново полетя. И така няколко пъти. И качките на Гошо бяха двойно по-пълни от тези на другите ловци. По едно време кучето на Сандо изквича. Не бях сигурен, но сигурно имаше ^съветване" с крак от стопанина си.
По този начин ловът продължи докъм 11 часа. Слънцето вече напичаше, другите кучета се бяха изплезили и едва дишаха, а Данчето все така летеше. Спряхме да пладнуваме под едно дърво покрай което имаше канавка с вода. Данчето пи малко и пак продължи да ловува, докато останалите кучета легнаха на хладно. После ловът продължи докъм 14 часа, а Гошо бе изпълнил нормата от 28 пъдпъдъка първи. Удовлетворени се уговорихме за другия ден на същото място и час. И настроението отново бе на висота, а Данчето ловуваше с още по-голяма охота. Стойките, които правеше, бяха твърди, с много красота, направо брилянтни. Нито един пъдпъдък не остана неоткрит или ненамерен. Абсурд беше някое от останалите кучета да вземе дивеча на Данчето. От елегантна безобидна кучка тя се бе превърнала в сериозна заплаха за тях... На връщане, точно пред стадиона, Гошо, който караше последен, се развика. Спряхме и се обърнахме. Един заек бягаше с прилепнали на гърба уши, преследван от Данчето със звучен лай. След миг изгубихме и двамата от очи. Гошо свиреше и викаше Данчето, но напразно. Чакахме повече от 10 минути. Изморени си тръгнахме, а Гошо остана да я чака. Надвечер отново се събрахме у бай Спас. Правеше се разбор на лова и най-вече се коментираше темата "Данчето", Не мина половин час и ето ги Гошо и Данчето. В щайгата при кучето имаше и половин заек. Явно другата половина беше изядена. Гошо ни разказа, че като почакал половин час, си тръгнал. Два часа по-късно в двора му влязла Данчето с половин заек в уста. Гошо онемял от изненада, радост и тревога. Мнозина ловци са видели кучета да пресича целия град с тази "половин плячка". Качил кучето и останките от заека и право при бай Спас, за да не го обвинят в бракониерство. Тъкмо старият ловец го успокояваше, че няма никаква вина, в двора влезе известният ловец Йосиф Иванов по прякор Пепо Майер. Изненада се като видя кучето и каза, че е порода бретон шпаньол с родина Франция. Самият той е ловувал още през 1943-а в Беломорието с
Започна учебната година, а аз вече си гледах училището. Данчето обаче остави у мен незабравими спомени. Това бе първата ми среща с породата бретон шпаньол, а тогава още не знаех, че точното й наименование е епаньол бретон.
Вече девет години отглеждам само бретони. Имам четири майки и
два мъжки плюс приплоди.
Ловните излети с тях са истинско удоволствие.

Хаджи Христо Николов
ЛРС ”СОКОЛ 1893”
Дружинка „ТОПОЛНИЦА”
гр. Пазарджик

Абонамент за бюлетин