Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Новини » Ловни новини » Депутатите пак в спор за частните инвестиции в ловни полета

Депутатите пак в спор за частните инвестиции в ловни полета

admin Публикувана от admin | 19.09.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

БСП иска частници в 33% от всяко стопанство, ДПС пита как се измерва това
Кои държавни ловни стопанства и как да се отдават на публично-частно партньорство - тази тема събуди разгорещени дискусии между депутатите при обсъждането на второ четене на промените в закона за лова в четвъртък. Измененията, внесени от земеделската комисия, предвиждаха сегашните 39 ловни стопанства да могат да сключват с трети лица договори за съвместна дейност за срок не по-дълъг от 15 години.

След многократни заседания и гласувания при съмнителен кворум преди лятната ваканция комисията прие под натиска на председателя й Васил Калинов (БСП) 15 избрани ловни полета да могат да сключват договори с частници за срок до 15 години за не повече от 33 на сто от териториалния си обхват или обема на дейност. Такова партньорство е предложено за стопанствата "Алабак", "Априлци", "Беглика", "Витошко-Студена", "Мазалат", "Миджур", "Родопи", "Росица", "Чепино", "Котел", "Ракитово", "Сеслав", "Широка поляна", "Женда" и "Разлог". Политици обясниха, че останалите ловни полета вече са отдадени под аренда и предстоят тежки политически схватки за това дали сегашните им наематели ще запазят правата си.

Юнал Тасим (ДПС), който защити текста на вносителите, попита как се определят тези 33% и от кое - от територията, от инвестициите, от разходите "или от приходите на стопанствата, което много хора подозират", добави Тасим. Не е ясно и какво получават насреща арендаторите срещу 33 на сто инвестиции.

Васил Паница (ДСБ) смята, че така инвеститорите ще плащат 33%, а ще ползват 100 процента от ловните стопанства. Той изрази несъгласие ловните полета, развивани с десетилетия - с хотели, пътища, техника и дивеч с трофейни качества, да бъдат предложени "100% на масата". По думите му частната инициатива може да направи много, но не и да изпълнява държавните функции за запазване на дивечовото разнообразие. Той предлага 19 ловни стопанства да останат само държавни.

Според Радослав Илиевски (БСП) необходими били големи инвестиции, за да се възстанови славата на българското ловно стопанство, затова се въвеждала възможност за публично-частно партньорство. "Не са за завиждане тези, които ще наемат държавните ловни стопанства, те само ще арендуват държавна база, без правомощия за придобиване на собственост", увери той. Любен Корнезов (БСП) го репликира с въпроса какво е това публично-частно партньорство за 33%.

Дискусията по законопроекта ще продължи и в петък. Очаква се още по-разгорещен дебат за това да се дадат ли преференции на сегашните инвеститори в ловните стопанства и при какви условия. Още преди внасянето на закона авторите се оплакаха, че "сегашни феодали" искат преференции, включително ако отидат на конкурс за публично-частно партньорство.
Източник: dnevnik.bg

Абонамент за бюлетин