Публикувана от 
Диарията представлява изхождане на течни (воднисти) изпражнения. Секреторната диария възниква в резултат на повишена секреция на течност от червата. Осмотичната диария е резултат от увеличеното осмотично налягане в лумена на червото и последващото задържане на вода. Ексудативната диария се получава при ексудация на течност поради увеличен пермеабилитет.
Диарията може да бъде упорита или хронична и причините за нея да са локализирани в тънкото или в дебелото черво.
Причините за упорита диария без признаци на системно заболяване могат да бъдат следните: промени в диетата, непоносимост към храната, поемане на голямо количество храна, паразитна инвазия, ранен стадий на хронично или по-сериозно заболяване.
Причините за упорита диария с признаци на системно заболяване могат да включват:
- нарушения, които не са пряко свързани със стомашно-чревния тракт: чернодробно заболяване, хипертиреоидизъм, хипоадренокортицизъм, панкреатит, бъбречно заболяване, дясностранна сърдечна недостатъчност;
- нарушения, пряко свързани със стомашно-чревния тракт: приемане на голямо количество храна, хеморагичен гастроентерит, чревна инфекция, тумор, запушване на червото, паразитна инвазия, язви на дуоденума;
- други: токсини.
Причините за хронична или интермитираща диария могат да бъдат следните:
- нарушения, които не са пряко свързани със стомашно-чревния тракт: недостатъчност на екзопанкреаса, чернодробно заболяване, хипертиреоидизъм, хипоадренокортицизъм, панкреатит, бъбречно заболяване;
- нарушения, пряко свързани със стомашно-чревния тракт: непоносимост към храната, чревна инфекция, лимфангиектазия, тумор, запушване на червото, паразитна инвазия, намножаване на бактерии в тънкото черво, атрофия на чревните власинки, колит;
Клинични признаци: Клиничните признаци варират в зависимост от това дали причината, предизвикваща диарията е локализирана в тънкото или в дебелото черво.
При нарушение локализирано в тънкото черво, изпражненията обикновено са с по-голям обем, като рядко съдържат слуз или кръв, липсват напъни за дефекация, апетитът може да бъде намален и да се наблюдава загуба на тегло.
Ако причината за диарията е в дебелото черво, то обемът на изпражненията обикновено не е променен, поради по-честата дефекация, често изпражненията съдържат слуз и/или кръв, съпроводени са с напъни, апетитът е запазен и рядко се стига до загуба на тегло.
Диагноза: Диагностичния подход варира, в зависимост от тежестта и продължителността на диарията и от това къде е локализацията на проблема – в тънкото или дебелото черво.
При упорита диария без признаци на системно заболяване, диагнозата често се базира на анамнезата и физикалния преглед. Липсата на ефект от консервативната медикаментозна терапия, обаче, налага извършването на допълнителни изследвания. Наличието на паразити, например, може да бъде установено чрез изследване на изпражненията или по ефекта след обезпаразитяване.
При упорита или хронична диария с признаци на системно заболяване, когато проблемът е локализиран в тънкото черво се налагат изследвания на кръв и урина за установяване на първичното заболяване. Чрез рентгенография може да се установи уголемяване на черния дроб, асцит, перитонит, промяна в размера на бъбреците, уголемяване на сърцето. При необходимост може да се направи рентгенография с контрастно вещество.
При котки с хронична диария трябва да се направи серологично изследване за FeLV и FIV.
Преценка за състоянието на вътрешните органи може да се извърши и чрез ехографско изследване, особено в случаите на асцит, когато рентгеновата снимка е с неясни детайли.
В случаите, в които поставянето на диагнозата е затруднено, може да се прибегне до диагностична лапаротомия. Тя се явява както диагностична, така и терапевтична процедура, когато се касае за чуждо тяло, тумор, запушване на червата или перитонит.
При упорита или хронична диария, когато проблемът е локализиран в дебелото черво, е необходимо да се извършат кръвни изследвания, паразитологични изследвания, нативна или контрастна рентгенография или колоноскопия.
Лечение: При упорита диария без признаци на системно заболяване се назначава гладна диета за 12 – 48 часа. Вода може да се дава на воля, ако диарията не е съпроводена с повръщане. Ако диарията намалее или изчезне, могат да се дават малки количества лесносмилаема храна бедна на мазнини (пилешко месо, без кожата, сварено с ориз). Препоръчително е да се направи обезпаразитяване, особено при млади животни.
При упорита или хронична диария с признаци на системно заболяване, е необходимо да се лекува първичното заболяване. Ако животното е с висока телесна температура се прилагат антибиотици. Флуидната терапия е наложителна, ако има признаци на дехидратация или упорито повръщане, или за да се коригира електролитния дисбаланс. Електролитни разтвори могат да се дават и през устата, ако няма повръщане или някакви тежки клинични симптоми. При млади животни, чиито запаси от глюкоза в черния дроб са недостатъчни, или при животни със сепсис, се прилага фруктоза.
Д-р. В. Василев
Факултет Ветеринарна Медицина
Лесотехнически Университет- София.
Сайт на ветеринарна клиника АРТУС
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
