Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Гласът на ловеца » До Зелени Балкани, WWF, Министерство на Земеделието и Храните, Bird Life International

До Зелени Балкани, WWF, Министерство на Земеделието и Храните, Bird Life International

vater Публикувана от vater | 02.08.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Do-zeleni-balkani-WWF-ministerstvo-na-zemedelieto-i-hranite-Bird-Life-International

Уважаеми г-н Министър и представители на природозащитни организации,

Вече поредна година (не мога да кажа коя подред) сме свидетели на едно тревожно явление - изораване, дисковане, и пр. (не съм наясно с точната терминология на операциите) на обработваемите земи, непосредствено сред прибиране на зърнените и маслодайни култури.
За опожаряването няма да споменавам, защото то вече е инкриминирано деяние (поне на книга).

По този начин се лишават от хранителна база и местообитание голям брой местни и мигриращи животински видове.

Пъдпъдъчите люпила не са укрепнали и при лишаването им от храна и местообитание няма да могат да извършат правилно подготовката за миграция. Незабавната обработка на почвата след прибирането на слънчогледа поставя същите затруднения пред гургулиците.
Не по-малко затруднения в изхранването изпитват яребиците, фазаните, гривяците, сърните и др.

Дори само в този аспект проблемът е сериозен. Числеността на животинските видове, пряко или непряко свързани в изхранването и местообитанието си със земеделските култури намалява все повече и повече с всяка изминала година. Тези промени в хранителната база (ранната обработка на площите), както и неблагоприятните климатични условия оказват огромен натиск върху популациите на тези видове.
Всички помним колко дивеч имаше, когато пшеницата се жънеше по-високо, оставаше слама и стърнищата оставаха до късна есен. На следващата година също.
Царевичните, слънчогледови и оризови ниви след жътвата им, също даваха подслон и хранителна база на птици и бозайници.

Другата, по-малка част на проблема е, че срещу таксите, които българските ловци внасят в Бюджета, очакват някаква възможност да упражняват любимото си хоби.
С огромно нетърпение очакваме откриването на лова на прелетен дивеч, само за да излезем на полето и огорчени да наблюдаваме изорани полета до хоризонта.
Да, хубаво е, че българското земеделие процъфтява - виждаме нови и мощни земеделски машини, но отлагането на изораването с месец-два не би могло да му навреди по никакъв начин.

Природозащитните организации разполагат с финансови ресурси и полагат големи грижи за наблюдение и охрана на някои видове водоплаващ дивеч и хищни птици, но са напълно безучастни към прелетните и местни видове, свързани чрез изхранването и местообитанието си със земеделските култури.

Земеделските стопани засяват есенниците чак в края на септември-октомври. Какъв би бил проблемът, оранта да се извършва тогава?

Много бих искал да предизвикам дискусия по въпроса, която да привлече вниманието на компетентни лица и институции и да се вземат решения и предприемат действия, които да бъдат от полза и на ловните (и неловни) животински видове, както и на ловците.

Автор: Дон Кикот - ловец от форума БГ ЛОВ

Ловците коментират: Тема във форум БГ ЛОВ

Абонамент за бюлетин