Публикувана от 
Народът е казал: „Краставите магарета през девет дерета се надушват”. Надушиха се и тези.
Данко беше опитен ловец, трупал знания години, врял и кипял в ловното изкуство. ВесКО беше млад ловец, доста понапреднал, но имаше още да учи. Действаше интуитивно и на принципа проба - грешка, проба - успех. Двамата имаха нещо много общо – бяха лудо запалени по хищничарския лов. Та той не е като другите … и там е тръпката.
След бързо запознанство, ред кафета и десетки теми започнати и недовършени с думите „чакай да ти кажа само …” единден те просто потеглиха. Подготовката е сериозна – звуковата и зрителната примамки, единия с лейката ще покрива късия периметър, другия с малоклибрената - двайсе и двойката ще държи далечния.
Вече пътуваха. Мястото е избрано предварително, защото там точно „виха много миналия път…”.
Малко след като завиха по черния път да им каже „здрасти” се появи едър мъжки фазан. Крачеше гордо в зелената трева и обясняваше на всички, че това е неговия район. Зад него скромно се измъкна и съпругата. Опитът за снимки беше неуспешен.
Недалеч по пътя, минаващ покрай широки лозя, прошарени на гъсто с необработени редове, обрасли с непроходими шипки се пови друго светло петно. Женски фазан пресичаше и привличаше погледа на возещите се ловци. Пушките лежаха кротко отзад и чакаха да бъдат извадени за действие …, но не точно сега. Скоростта беше бавна и това даде възможност младия ВесКО да мерне набързо един чакал,стоящ спокойно в един ред обработено лозе. Слънцето клонеше към залез и хищника се открояваше ясно и не допускаше вероятността за грешка – той ли е или не е. Леко и с шъткане извика „чакал, чакал”, а Данко бързо прихвана посоката на погледа на ВесКО и без особен шум наби спирачки, превключи на заден ход и бързо скри колата от погледа на чакала, зад същия ред шипки. Леко и без колебания измъкна пушката, патроните, зареди бързо и приведен се промъкна до първия кол на лозето. ВесКО имаше време да стори същото и на въпроса на Данко, къде е чакала просто му го показа. Той стоеше на предполагаеми около 80 метра. Последва изстрел и животното се преметна назад в гъстите шипки. „Удар, ВесКО, удар, давай да проверим”. Затичаха бързо към мястото на попадението и чуха как хищника шумкаше в сухите листа. Трябваше да последва нов изстрел за да осуети намерението на чакала да се измъкне, ако не е смъртоносно ранен. Дааа, обаче в бързината патроните останаха на тавана на колата. ВесКО остана да наблюдава дали ще се измъкне раненото животно и накъде,а Данко с бърз спринт и нов патрон тичаше вече обратно. Намери пролука и просто го доуби. Това добре, но сега как?! Как ще се измъкне чакала от ниско наведените шипки? Забравил всякакво притеснение от бодлите Данко се наведе и пропълзя по корем до убитото животно. Картинката беше комична и прихнаха в дружен смях.
Мисията е изпълнена …., ма нещо много рано. След кратка фотосесия и разбор на случката двамата седнаха отново в колата и продължиха в приповдигнато настроение към първоначално избраното място.
Картините от ловното поле на Данко се редяха една след друга и той като опитен екскурзовод обясняваше къде, кога и как му е излизал дивеч.
- Онова дърво отсреща, виждаш ли го?
- Виждам го.
- Ей там седях, под него и от храстите в ляво ми излезе онази лисица дето ти разказвах. …..Ей тукаси сефтосах едната свирка, а тук има много пъдпъдък.
ВесКО слушаше и преживяваше с него всеки ловен миг.Мислено броеше своите излети и тайно се надяваше да натрупа толкова опит.
Пред тях се ширеше просторно поле с лозя, блокове пшеница,незасяти, но обработени ниви и малки горички рядка акация. На нежната пролетна зеленина се открояваха пъстри фазани и придаваха разкош като празнична украса. Две двойки яребици притичаха пред колата забързани да дадат своя принос към природата със следващо поколение, а една сърна кротко изпращаше отминаващия ден.
Най-сетне стигнаха и с рутинни действия двамата взеха необходимото, и се отправиха към мястото за вардене. Поставиха бързо примамките и с бързи крачки се скриха под голямо дърво, в чиято сянка щяха да останат незабелязани от зоркия поглед на хищниците. Комарите жужаха навсякъде около тях,жадни кръв и вкусна вечеря. В горичката зад тях фазани кряскаха и търсеха място за спокойна нощ. В далечината монотонно боботеше трактор, а слънцето отиде да топли и свети на друго място. https://lucky-jet-win.ru
Идилия.
Ловците тихо седяха и кръстосваха погледи предширналото се поле в очакване да мернат сянка и дори само леко движение от единия, предизвикваше другия да наостри сетива.
Отзад нещо изпука, секунда след това изрева сръндак. Двамата като по команда се обърнаха в тази посока и видяха как едрото животно се появи на една височинка и с любопитство наблюдаваше как нещо бяло се мята в близкото жито. Нямаше как да знае, че това е бивша яка на шикозно палто, която играеше ролята на премятащо се зайче и въобще не беше предназначена за него. Но явно му пречеше и той просто реши да го прогони. Наближи чевръсто и на нужното, според него,разстояние започна да навежда и да изправя рязко глава да бие копито в земята ида чака ревящото нещо да се оттегли. Тогава някъде се сети, че трябва да се огледа. На ляво чисто, но в дясно едни двама седяха със зяпнали уста и определено изглеждаха странно. Обърна се и с къси скокове се изнесе на сигурно в гората.Обаче досадния шум от раненото зайче продължаваше и адски го дразнеше. Направи нов опит да го провери и пак се отправи към него. То си се мята и си реве,онези си седят и вече се хилят с глас.
Данко и ВесКО бяха чели и чули, че сърни идвали на този звук, но нито един от двамата не беше виждал. Седяха и се любуваха на младото живото с тънки рогца и чакаха с любопитство следващата му реакция.Животното идва и тръгва точно четири пъти като с първия сериозно изненада чакащите ловци, на втория му се любуваха кратко, на третия се сетиха да го снимат,а на четвъртия получи люта благословия за проваления лов.
Чакалите тази нощ виха малко, луната излезе късно,жабите крякаха нарядко, а нощните птици се обаждаха глухо – изпращаха двама доволни ловци, който пътувайки към домовете си обсъждаха отново и отново преживените за толкова кратко време неща.
За Вас Звезден репортер: Веси Каменова
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
