Фишът е патица, със средно големи размери, къса шия, закръглена голяма глава, малък клюн и заострена опашка. Има отличително бяло петно на корема.
Клопачът се среща у нас по време на миграции и зимуване по водоеми в цялата страна. Той е средно голяма патица с къса шия, но със значително по-дълъг и широк клюн. Главата му е зелена, гърдите бели, коремът и плещите - кестеняви.
Широкоопашатата патица има силно удължена глава и задната част на шията са кафяви, гърдите и шията отпред - бели. Крилното огледало е тъмнозелено, оградено отзад с бяла, а отпред със светлоръждива ивица. У нас се среща по време на миграции и зимуване, обитава плитки сладководни блата, малки езера и реки, области с гъста крайбрежна растителност в открити биотопи. През зимата се среща и в крайбрежните лагуни и по Черноморието.
Разрешени са за лов от 1 октомври до 31 януари.
ФИШ - ANAS PENELOPE
ДТ 42-50 cm, РК 71-85 cm. У нас се среща само през зимата, като в отделни години числеността му достига до 5000 зимуващи птици. Може да се наблюдава да пасе на ята по ливади и ниви край водоемите, заедно с гъски.
Патица със средноголеми размери, къса шия, със закръглена, сравнително голяма глава, малък клюн и заострена опашка. Освен тези белези, в полет са добре видими и тясната шия, заострени те криле и сгънатата назад външна част на крилете. Полетът е бърз. Във всички оперения се забелязва отличителното бяло петно на корема. Подмишечните пера и подкрилията са неясно светлосиви. Възрастният мъжки в брачно оперение не може да се сгреши с друг вид; главата и шията са кестеняви, челото и темето кремавожълти, гърдите сиворозови, останалата част от тялото сива, с бяло и черно на опашката. В полет прави впечатление голямото бяло петно на надкрилията, крилното огледало е зелено. Женската е матово ръждивокафява или сивкава, напръскана с вариращи по брой петна и шарки (някои са относително едноцветни), най-сигурно се различава по: относително тъмното оперение; формата на тялото; късия светъл синкавосин клюн с черен връх и контрастиращия бял корем. Крилното огледало е матово, тъмно, обикновено с тясно бяло петно от вътрешната страна на крилото (наподобява що млада женска сива патица). Мъжкият в извънбрачно оперение прилича на женска, но остава с бели надкрилия и по-ръждиво оперение.
Младите приличат на женските, но долната част на тялото е фино напетнена и крилното огледало е по-матово. Мъжките през първата година приличат на възрастните мъжки, но надкрили ята им са преобладаващо сивокафяви, а не чисто бели.
Мъжките имат характерно и лесно отличимо подсвиркване "уии-юю, уиюю". Женската в полет издава повтарящо се непрекъснато "карр, карр, карр".
КЛОПАЧ - ANAS CLYPEATA
ДТ 44-52 cm, РК 73-82 cm. У нас се среща по време на миграции и зимуване в цялата страна. Много рядко остава да гнезди по Черноморието и Дунавските влажни зони (не повече от 10-20 гнездови двойки). В нашата страна зимуват около 5-10 хил. птици годишно.
Средноголяма патица с къса шия, но със значително дълъг и широк клюн, от който предната част на тялото изглежда много масивна както в полет, така и във водата. Крилете са доста широки, но в сравнение със зеленоглавката изглеждат по-тесни. Мъжкият в брачно оперение не може да се сгреши с друг вид; главата е зелена (отдалеч изглежда черна), гърдите бели, коремът и плещите кестеняви. Горната предна част на крилете е светлосиня, крилното огледало зелено, граничещо отпред с бяла ивица. Женската прилича на зеленоглавка, с изключение на огромния клюн и тъмнока фявия корем, контрастиращ на белите подкрилия; крилното огледало е сивозелено, без бяла ивица отзад (стесняваща се към тялото бяла ивица има само отпред), а горната предна част на крилото е светлосива. Мъжкият в извънбрачно оперение прилича на женската, но коремът и плещите са по-ръждиви, главата е по-тъмна и надкрилията остават светлосини. Младите приличат на женските, но темето и задната част на шията са по-тъмни, а коремът е малко по-светъл.
Най-често издаваният звук от мъжкия е двусрично носово чукане "ток-ток" през брачния период. Женската издава подобни звуци, но по-хрипливи и глухи.
КАЧУЛАТА ПОТАПНИЦА - AYTHYA FULIGULA
ДТ 40-47 cm, РК 65-72 cm. Не гнезди у нас. По време на прелет се среща в цялата страна. Зимува предимно по Черноморското крайбрежие. Извън гнездовия период формира големи плътни ята. В някои години у нас зимуват до 10 хил. птици.
Дребна потапница с късо тяло, тясна шия и сравнително голяма глава с качулка (по-дълга и увиснала при мъжките в брачно оперение и само малък кичур при останалите) на тила. Главата е нееднакво закръглена, със стръмно чело и плоско теме; клюнът е къс, но широк, светъл, сиво-синкав, с широк черен връх. В полет има ясно забележими бели ивици на крилете. Мъжките птици в брачно оперение са лесно отличими във водата. Оперението им е черно, с рязко очертани бели правоъгълни петна на хълбоците и дълга увиснала качулка на главата. Окото е жълто. Женските са кафяви, с по-светли хълбоци, изпъстрени при повечето с неясни тъмни петна. Окото им обикновено е тъмножълто. Приличат на планинската потапница (много рядка за нашата страна), особено когато са с бяло петно в основата на клюна, но могат да се отличат по различната форма на главата, наличието на едва забележима качулка, по-малките размери, по-тъмнокафявото оцветяване, особено по горната част на тялото, и наличието на повече черно на върха на клюна. През есента някои птици са с бяло подопашие, както белооката потапни ца, но имат различна форма на главата, едва забележима качулка на тила и по-къси и по-неясни бели ивици на крилата (все пак е необходимо особено внимание при различаването им, за да не бъде отстреляна погрешка белоока потапница!).
Мъжките в извънбрачно оперение са с къса качулка, матовокафяви хълбоци и с по-кафеникави тъмни части на оперението. Младите приличат на женските, но са със светлокафява глава и малко жълтеникаво петно в основата на клюна. Окото им е кафяво. Младите мъжки още през първата зима изглеждат почти като възрастните птици, но получават пълното си възрастно оперение едва на втората зима.
Звуците на мъжкия са бърза серия от засилващи се звуци "уип уий-уийвювюп", а женската издава ръмжащо "крр, крр, крр...", типично за всички потапници. Извън брачния период са мълчаливи.
Познаването на посочените признаци, съчетано с продължителни наблюдения на водоплаващите птици в природата, е необходимо изискване за точното им разпознаване, за провеждането на законосъобразен лов и за запазване и закрила на защитените видове.
ШИЛООПАШАТА ПАТИЦА - ANAS ACUTA
ДТ 51-62 cm (без удължената опашка на мъжкия) РК 79-87 cm. У нас се среща през зимата, като се концентрира по езерата на Южното Черноморие и главно около Бургас. В България през някои години зимуват до 7500 птици. Отделни двойки рядко остават да гнездят у нас.
Приблизително с размерите на зеленоглавка, но с много по-тънко и елегантно тяло. Крилете са дълги, тесни и заострени; опашката дълга и заострена, при мъжкия забележимо; шията дълга и тънка; главата малка. Полетът е бърз, външната част на крилете е завита леко назад, ясно се забелязват дългата шия и опашка. Мъжкият в брачно оперение не може да се сгреши с друг вид. Има силно удължени средни опашни пера; главата и задната част на шията са кафяви, гърдите и шията отпред са бели, като отстрани белият цвят продължава нагоре с тънки бели клиновидни ивици. Крилното огледало е тъмнозелено, оградено отзад с бяла, а отпред със светлоръждива ивица. Женската прилича на зеленог лавка с тънко и стройно тяло, бродирана и изпъстрена с кафяво, но се отличава по: тънкия тъмносив клюн; главата, която е почти едноцветно кафява, контрасти раща с относително сивото тяло с по-едри и различни по големина петна; тъмнокафявото крилно огледало, оградено отпред с тънка (трудно забележима), а отзад с широка, добре видима (забелязваща се отдалеч!), бяла ивица. Коремът е светъл с кафеникав оттенък. Мъжкият в извънбрачно оперение прилича на женската, но запазва сивите си надкрилия и плещи. Младите приличат на женските, но са по-слабо напетнени, крилното огледало е светлока фяво (при мъжките зеленика во), оградено отзад с по-тясна бяла ивица.
Мъжките издават къс чист писък "крю", наподобяващ звуците на зимното бърне, но по-ниски, а отблизо често може да се чуе и свистене. Квакане то на женската е средно между това на зеленоглавка и зимно бърне.

Автор на фотографията: Николай Петков - www.naturephotos.eu