В ранните си години, съвременна Европа е била с установено земеделско и търговско общество. В тази си роля, ловът е играел вторична и незначителна роля при осигуряване на прехраната. Независимо от малкото си икономическо значение, обаче, ловът имал символично значение за европейското общество, защото е бил тясно свързан с начина на живот в монархиите. В по-голямата си част, ловът е бил привилегия, запазена за благородниците. Като цяло, тази привилегия произтичала от владеенето от благородниците на земите, където се осъществявал ловът. В някои страни, като Англия, изключителна собственост върху горите имал кралят, в други страни, като Франция, изключителна собственост върху горите имали владетелите на съседните селища. Този факт е дал възможност на аристокрацията да ограничи това занимание да много малка социална прослойка. Дори не всички от аристокрацията не са били допускани да ловуват.

По-голямата част от историята на лова се върти около утвърждаването на монопола на благородниците. Простолюдието било обезпокоено не от факта, че не може да ловува за удоволствие, а от факта, че не може да прави това с цел набяване на храна или предотвратяване на щети на насажденията им, които предизвикват дивите животни. Този факт е бил в основата на много конфликти между благородниците и простолюдието. Трите основни типа лов – лов за унищожаване на вредители, лов за храна и и лов за удоволствие, засягат различни аспекти на тези взаимоотношения.

Лов за унищожаване на вредителите

Лов, с цел унищожаване на вредителите, които представляват заплаха за добитъка и насажданията, преставлявал най-малко поводи за спор през ранните години на съвремието. На обикновените хора било позволено, дори били насърчавани да изтребват опасните диви животни. Така в ранните години на съвременна Европа се ловували основно лисици и вълци. Отношението към вълците е най-показателният пример за отношението на ранните европейци към вредителите. Из цяла Европа, владетелите предоставяли награди за сформиране на хайки за ловене на вълци или друти доказателства за унищожаване на тези животни. Всички позволени средства за изтребване на хишниците са били позволени. Вълците са били разглеждани не само като опасност за домашните животни, но също така и като опасност за хората. В резултат на това около 1560 г., вълците вече са били изчезаващ вид в Англия, а до 1770 г. - и в Ирландия.

Първоначално отношението към лисиците било същото като към вълците. В началото на 18 век, обаче, ловът на лисици започнал да се превръща по-скоро в спорт, отколкото в унищожаване на вредители. До този момент ловът за удоволствие включвал основно зайците. Аристократите открили, че лисиците представляват особено добра мишена за хрътките. Поради тази причина започнали да работят в посока запазване на популацията, чрез създаване на специални резервати за лисици и дори пренос на лисици от други региони. По този начин лисиците се превърнали в постоянен източник на ловно удоволствие. Едва пред 19 век, обаче, ловът на лисици загубил своето значение като средство за контрол на вредитителите и се превърнал в основно забавление за свободното време на английската аристокрация.

Лов за осигуряване на прехрана

Дивечът започнал да играе все по-важна роля при разнообразното храненето на хората от модерното общество, в много по-голяма степен отколкото при хората от предходните векове. Тъй като трапезите на висшата класа винаги са били отрупани с ястия от месо на домашни животни, специалитетите от дивеч, имали по-скоро символично, отколкото хранително значение. На простолюдието обикновено било позволено да ловува само по-дребен дивеч, като по тази причина те често прибягвали до бракониерство, за да си осигурят прехранта или да продадат месото на пазара. Всъщност в ранните години на модерна Европа, бракониерството макар и незаконно, било доста широко разпространено. В редки случаи бракониерството се разглеждало като престъпление, но в масовия случай наказанието било голяма глоба. В някои случаи бракониерството представлявало не просто начин за осигуряване на прехраната, а социален протест. Най-известният документ, целящ да прекрати бракониерството е от 1724 г. в Англия, Black Act, който провъзгласил бракониерството на сърни за углавно престъпление.

Ловът като спорт

Ловът като спорт е бил благородническо и дори кралско занимание още от древните векове. Разглеждал се е като важен тест за мъжество и умения за боравене с оръжие. В началото на модерната ера се продължили практиките от Средните векове. Ловът бил адаптиран към огнестрелните оръжия, макар лъковете, сабите и ножовете да са останали често срещани оръжия даже и през 17 век. Най-изисканият начин в началото на модерната ера бил ловът с хрътки. Кучетата добивали все по-важно значение. Този период е белязан и с жестокост към животните. Често срещно било ограждането на животните на място, където ловците могат да ги убият, без животните да имат шанс да избягат.

Три са животните, които са били признати, че могат да създадат вълнуваща гонка. Това са дива свиня, сърна (елени) и заекът. При последният основната атракция представлявала гонитбата на кучетата. Ловците не стреляли по животното, а позволявали на кучетата да го разкъсат. При сърните, обратно се оценявала способността на ловеца да ги улучи. При дивата свиня, самото преследване не било толкова вълнуващо, но последващото заграждане било зрелищно, защото тези животни стават опасни когато са заградени.

Кралският или благородническият лов представлявал отчасти представление, демонстрация на превъзходството над природата, утвърждаване на кралската власт. Понякога ловът представлявал малко меропирятие с няколко участници – кралят и няколко благородници и приближени, друг път преставлявал голямо обществено събитие с хиляди участници и зрители. Ловът насаждал ритуали, които усилвали убеждението, че това е израз на кралското могъщество. Например, когато Джеймс I, застрелял сърна, той лично прерязвал гърлото на животното, като след това настоявал всички участници в лова, да намажат лицата си с кръвта на убитото животно. Тьй като кралят е пролял кръвта на животното, този жест се възприемал като кралско благоволение към присъстващите. Въпреки, че ловът бил основно мъжко занимание, жени също участвали както като зрители, така и като ловци. Елизабет I Английска /властвала 1558 – 1603 г./, била страстен ловец.

Паралелно с аристократичните добродетели на лова, възникнала литература за управлението на горите. Кралските отговорници за дивеча, били отговорни кралските гори да са винаги „пълни” с дивеч, точно както кралските отговорници за ниви, имали ангажименти, нивите да бъдат винаги засяти и съответно окосени. Понякога се налагал импорта на сърни, за да се поддържа популацията. Резерватите били ограждани за да не могат животните да излизат и съответно бракониерите да влизат.
Имало значителни неудобства за селяните, които живеели в горите или в близост до тях. На селяните обикновено било забранявано да притежават ловни кучета. Вместо това им било нареждано да се грижат за ловните кучета на краля и на благородниците, като обиковено само малка част от разходите за това им се изплащала. На селяните можело също така да се наложи безплатно да работят по време на лова, като гоначи или да прибират убитите животни. Ужасно било за тези селяни да наблюдават как благородниците галопират през нивите, унищожавайки насажденията им.

Благородник в ловен костюм със своя слуга и кучето, търсещо следа – книга на Гастон Фоебус – XIV век

През 17 и 18 век, имало анти-ловни настроения, предимно сред религиозните среди. Ловът за удоволствие бил разглеждан като разхищение и ненужен разкош. Тези критики, така и не намерили пресечни точки с оплакванията на селяните за унищожаване на тяхната реколта. По тази причина няма и съществени опити за забрана на лова, просто намаление в броя на аристократите, които се наслаждавали на този спорт.

Ловът запазил аристократичния си характер задълго и станал достъпен за простолюдието едва по време на Френската революция.

Хората се нуждаят от протеини и витамини, някои от които се набавят само чрез месото. Ето защо консумацията не месо е била необходимост за нашите предшественици и ловът предшествал земеделието като средство за набавяне на храна. Чрез използването на специални оръжия, нашите предшественици от Палеолита ловували, за да осигурят храна и да набавят кожи, с които да се обличат. И въпреки че земеделието се развило през периода на Неолита, ловът останал преобладаващо средство за препитание и широко се развил през Неолита, като развил освен биологичното, така и култулно значение. Днес ловуването също представлява често срещан начин за прекарване на свободното време, както и средство за прехрана на хора, живеещи в отдалечени от населените места райони. Намаляването и изчезването на много големи хишници, превръща лова и в средство за контрол на популацията на определени видове, като например сърните и гъските. Към този процес, обаче, трябва да се подхожда внимателно, за да не се нарушава балансът.

Ловците разчитат на специално обучени кучета при лова. За целта се селектират различни видове кучета по размер, темперамент и интелегентност. Например, хариерът се използва за лов на зайци, хрътката за лов на лисици, поинтерът и ретривърът за лов на птици а Родезийският риджбек за лов на лъвове. В някои случаи, както например е с териера, от кучето се очаква да търси и да атакува плячката, докато в други, като например при хрътките, задачата на кучето е да подплаши и да подгони животното от убежището му. Ретривърите, пойнтерите и сетерите са обучени да донасят отстреляните птици, без да ги увреждат. Както кучетата, така и конете могат да бъдат обучавани на различни тактики, необходими за ловуването, които включват преследването на плячка, без да се плашат от произвежданите шумове. Макар и рядко срещано, в южна Азия от столетия има ловци, които обучават дори гепарди, които да преследват антилопи, сърни и други видове животни, които са твърде бързи за хората.

Ловът може да бъде класифициран и според дивеча, който се ловува. Ловът за големи животни включва големи животни като мечки, елени, вълци, тигри, леопарди, слонове и т.н. Този тип лов може да бъде много опасен, защото преследваното животно е в състояние да контраатакува, както и поради факта, че този тип лов се провежда в отдалечени от цивилизацията места, където не може да бъде оказана бърза медицинска помощ. Ловът за дребни животни се фокусира върху зайци, катерици, язовци и т.н. Този тип животни се ловуват по-често за храна, отколкото за трофеи.

Превод за БГ ЛОВ: Александрина Пенушлиева
Копирането забранено!