Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Интервю на... » Иван Петков, председател на НЛРС-СЛРБ за състоянието на организацията, резултатите от нейната дейност, за задачите и проблемите на българските ловци

Иван Петков, председател на НЛРС-СЛРБ за състоянието на организацията, резултатите от нейната дейност, за задачите и проблемите на българските ловци

vater Публикувана от vater | 29.06.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Иван Петков, председател на НЛРС-СЛРБ за състоянието на организацията, резултатите от нейната дейност, за задачите и проблемите на българските ловци

Интервю на Йото Пацов

Година по-късно
Националната ловно-рибарска организация „Съюз на ловците и риболовците в България”:

Здрави традиции, сигурно бъдеще


- Г-н Петков, последните промени в ЗЛОД, както и задълбочаването на множество проблеми от обществено-икономическата обстановка в страната очевидно затрудниха осъществяването на най-важните задачи на българските ловци и риболовци. Как бихте характеризирали състоянието на организацията през последната година?

- През 2011 г., в условията на тежка икономическа криза, усилията на сдруженията – членове на НЛРС-СЛРБ, бяха насочени за укрепване на съюзното единство и мобилизиране на съюзните членове за осигуряване на успешно изпълнение на ловностопанските и рибостопанските задачи, свързани с опазването и стопанисването на предоставените им от закона дивечови и рибни ресурси.
Най-общо можем да кажем, че Националното ловно-рибарско сдружение и членуващите в него сдружения запазиха организационната си структура и потвърдиха своята стабилност и единство в осъществяване на основните съюзни дейности. Броят на ловно–рибарските сдружения, членуващи в НЛРС-СЛРБ, се запази на нивото от края на 2010 г. – 136 ловни и ловно-рибарски с 2545 ловни дружини. При това малко са сдруженията, в които настъпиха структурни и организационни промени, и то извършени по познатата схема - на грубо вмешателство от страна на държавните горски структури и местните администрации, и депутатски натиск, в пълно противоречие със законовите постановки и принципите на демокрацията. Например в ЛРС „Грохотен” - Своге бе обособен нов ловностопански район и бe сформирана дружина от малцина местни и много повече външни за сдружението ловци, която премина към сдружение „Медвен” –Ботевград; от ЛРС - Нова Загора две дружини преминаха към ловно сдружение „Сърнена гора” – Сливен; от ЛРС ”Огоста” - Монтана три дружини преминаха към ЛС „Свидня” - с. Говежда – сдружения извън състава на Съюза.
Въпреки това общият числен състав на сдруженията през 2011 г. се запази в рамките на 131 000 членове, от които около 118 000 са ловците и ловците-риболовци и около 13 000 са риболовците.
Характерно е това, че броят на риболовците продължава да намалява – с около 3 100 спрямо 2010 г. Основната причина е, че не се предоставят водоеми за любителски риболов.

- Неблагоприятните фактори и противодействието на държавните органи попречиха ли на Националното сдружение да осъществява дейностите по мандатната си програма?

- Не! Като цяло организационното и финансово състояние на сдруженията е добро, което им позволи успешно да изпълняват своите ангажименти, произтичащи от ЗЛОД и ЗРА. Преобладаващата част от сдруженията разработиха и приеха свои конкретни програми за изпълнение на Мандатната програма за дейността на Националната организация за периода 2009 - 2013 година. На проведените през 2011 г. общи събрания на сдруженията се откроиха някои по-важни проблеми, сред които са например нерешените с години промени на границите на ловностопанските райони. Това създава напрежение сред ловците в повечето сдружения в Бургаска област и в отделни сдружения в Смолянска, Великотърновска и други области. Почти няма събрание, на което да не бе повдигнат проблемът с хищниците и изплащането на обявените стимули за отстреляните вълци и чакали.
На фона на пълната неангажираност на държавата към проблема с хищниците, е радващо, че повечето наши сдружения решиха да стимулират отстрела им със собствени средства.
Друг тежък проблем е увеличаващото се бракониерство и закононарушения при лова и риболова и все по-засилващото се безразличие и прояви на либерализъм към нарушителите от страна на някои ръководства на дружини и сдружения и от държавните органи. Не се предприемат никакви действия срещу безразборната сеч в горите по време на ловния сезон и липсата на съгласуваност и разбирателство между различните ползватели на горските територии. И тук отново констатираме пълно нежелание от страна на длъжностните лица в горските структури за решаване на конфликтните ситуации.
Нещо повече – повсеместно държавните горски администрации проявяват двоен стандарт в отношенията и упражняването на контрол върху стопанисването и ползване на дивеча в сдруженията, членове на НЛРС-СЛРБ (Ботевград, Монтана, Сунгурларе, Елхово, Болярово, Сливен и др.) и техните съседни сдружения, които не са членове на националното сдружение въпреки че те нямат назначени специалисти по ловно стопанство, не събират пълния размер на таксите за разрешителните за лов и вноската за стопанисване на дивеча и не контролират тяхното разходване, ловуват във всеки ден от седмицата с разрешително за лов или без такова... И всичко това остава „незабелязано” и ненаказано от контролиращия държавен орган.
Много тревожен е фактът, че държавните горски структури не само загърбват, но на места дори покровителстват наемателите на държавните ловни участъци, които по бракониерски начин използват капани за улавяне на дивеч от ловно-стопанските райони на дружините или направо завземат техни територии, както това става в Асеновград, Пловдив, Велико Търново, Елена, Твърдица, Сунгурларе и др. А протестните декларации на Общото събрание на НЛРС-СЛРБ остават глас в пустиня…

- Проблемите на законността при лова и риболова и борбата с бракониерството стояха с особена острота и през 2011 г. Това бе констатирано и на ощите събрания на сдруженията. Какво се случва?

- Мерките и действията, които предприемат ръководствата на сдруженията не са достатъчно ефективни и не водят до желани резултати, свързани с ограничаване на това негативно явление. Не навсякъде има навременни и координиращи действия между сдруженията, МВР и структурите на ИАГ, които да водят до положителни резултати. Има изисквания на ЗЛОД, които не се спазват в част от сдруженията, където не е осигурен необходимият минимум от добре подготвени и компетентни специалисти, за да могат да направят добър подбор на обществени отговорници по охраната на дивеча и рибата и да осъществяват координация между институциите, имащи отношение по охрана и контрол. В 137-те ловни и ловно-рибарски сдружения има назначени само 98 ловни надзиратели.
Съществува примиренчество и либерализъм към проблема. Въпреки че се знае за системни бракониерски прояви на територията на отделни дружини, не се предприемат отпорни действия. Информацията, с която разполагаме, не отразява реалното състояние на законността и борбата с бракониерството. Незадоволителната организационна дисциплина на длъжностните лица в сдруженията, които не изпълняват решенията на Общото събрание на Националната организация за навременно подаване на справки за съставените актове и изключени членове от сдруженията, води до постъпването на оскъдна информация към ръководството на СЛРБ – през отчитания прериод само 12 сдружения са подали такава.
За една година щатните служители са съставили 10 акта – с 4 по-малко от 2010 г. и със 75 по-малко спрямо 2009 г. В същото време служители на ИАГ – по тяхни данни - през 2011 г. са съставили 596, а през 2010 г. - 598 акта за бракониерство и административни нарушения на ЗЛОД.
Относно законността при риболова през 2011 г. има съставени 244 акта, при 439 за 2010 г. и 450 за 2009 г. Това се дължи основно на преструктурирането в горския сектор, наложено от новия Закон за горите и липсата на ясни правила в ЗРА за отдаване на водоеми за стопанисване от ловно-рибарските сдружения, а оттам и занижената охрана и контрол.
Според данните, които оповестихме по-горе, повече от 80 на сто от нарушенията на ЗЛОД и ППЗЛОД са извършени вътре в дружините по време на регламентиран лов от ловци, членове на дружините и от ловци, гостуващи в ловностопанския район на съответната дружина.

- Има ли решение на този толкова стар и толкова жизнен проблем?

- Поне можем да опитаме... Като подобрим охраната и контрола при лова и риболова, изграждайки от страна на стопанисващия дивеча добре оборудвана и достатъчно мотивирана собствена охрана. На национално ниво е неоходимо изграждането на подвижна ловна охрана, което изисква значителни инвестиции и високо квалифицирани кадри.

- Означава ли това, че Съюзът не е в състояние нищо да направи?

- Не, разбира се... Там, където хората са загрижени истински за дивеча, има и резултати. През 2011 г. от състава на сдруженията са изключени 46 ловци (при 37 за 2010 г.), от които за бракониерство 27, за действия, насочени срещу интересите на сдружението - 17 за 2011 г. и за други нарушения на уставите на сдруженията за 2011 г. - 4 ловци. Най-много са изключените членове от ЛРС-Варна.
Налагането на наказания не дава необходимия ефект, тъй като няма синхрон и обмен на информация между сдруженията. Така изключените за бракониерски прояви членове от наши сдружения имат възможност да се зачислят в ново сдружение във или извън състава на Националната организация.

- Макар и да са по-малко, отколкото в предишните години, все пак трима ловци загинаха по време на ловни излети...

- Инцидентите с ловно оръжие намаляха, наистина, но си остават факт, който не може да се подминава с лека ръка. Имаме 7 наранявания с ловно оръжие на ловни излети - всички те са по време на групов лов на дива свиня, но 3 от тях - в ЛРС Г. Делчев, ЛРС Гълъбово и ЛРС Асеновград имаха фатален край. При това смъртоносните изстрели бяха дадени от дългогодишни, опитни и дисциплинирани ловци. Причините за инцидентите са същите открай време - подценяване от ръководителите на лова на организацията на ловните излети и допускане на незадоволителна дисциплина по време на лов; употреба на сачми (дробинки) при групов лов на дива свиня; стрелба по неясно видима цел; напускане на пусиите по време на лов.

- Един вечен за лова въпрос е този за нашите помощници – ловните кучета. Дали настъпва времето за преодоляване на хаоса в развъждането, обучението и използването им?

- През 2011 г. се забеляза повишаване на ловната и киноложка култура на участващите в киноложките турнири, което е и индикатор за необходимостта от провеждането на тези турнири. Въпреки това някои сдружения показват слаб интерес към ловната кинология, не провеждат киноложки състезания и не подкрепят своите членове при участие в такива прояви. От няколко години Националното сдружение издаде картони за регистрация на ловни кучета - собственост на ловците в сдруженията. При регистрирането им те се освобождават от такси по закона за местните данъци и такси. Но засега броят на регистрираните ловни кучета е незначителен.

- Очевидно ръководството на Съюза е наясно с проблемите пред кинологията в България. Има намерение да помогне за преодоляването им?

- Основните проблеми, които стоят пред ловната кинология, са липса на киноложки секции (комисии) към ловните сдружения, които да следят и решават проблемите на тандема ловец – куче; участието на кучета мелези на турнирите; проблеми от организационно естество – недостатъчно осигуряване на състезанията, липса на подкрепа от сдружението, в което членуват, за участниците; липсата на регистрация на ловните кучета в ловно-рибарските сдружения. Независимо от това, че някои ловни сдружения не работят активно по ловната кинология, нашата политика е насочена към запазване на работните качества на ловните породи. В името на тази цел ние подпомагаме изграждането на полигони за обучение на ловни кучета в ловните сдружения, както и регистрането им в съответното ДГС или ДЛС. Много важно е да се прилага и усъвършенства Наредба 27 от 2004 г., която изисква всички ловни кучета да преминават изпитание за ловна пригодност. Тези изпитания са задължителни за повечето страни – членки на Европейския съюз.
Разбира се, трябва да се създават киноложки секции за обучение и ползване на ловни кучета, като средствата за тази дейност се осигуряват от бюджета на сдружението, да се повишава информираността и квалификацията на съюзните съдии и ловците кинолози. И пак повтарям – задължителна е регистрацията на ловните кучета в ЛРС.

- Друга основна дейност на НЛРС-СЛРБ е любителският риболов. За съжаление вече години наред тя не среща подкрепата на държавата въпреки че всички инстанции и институции са наясно с нейното значение. Какво е положението тук?

- През 2011 г. продължиха усилията на сдруженията за осигуряване на база за упражняване на любителския риболов и за запазване и увеличаване на броя на любителите риболовци. Към осигурената през 2010 г. 1600 дка държавни и около 5000 дка общински водоеми през 2011 г. се прибавиха нови водни площи, но все още те са крайно недостатъчни за осигуряване на нормално упражняване на любителския риболов. Няма държавническа воля водните обекти, публична и частна държавна собственост, посочени в Закона за рибарството и аквакултурите за любителски риболов, да бъдат предоставени на сдруженията на риболовците за управление на рибния ресурс и развитие на риболовния спорт. Въпреки това и през изтеклата година продължи активната работа на сдруженията за реализирането на „Националната програма за поддържане и видово разнообразяване на ихтиофауната във водните обекти, определени за любителски риболов”. С над 70 х. лв собствени средства и със средствата, осигурени от НЛРС-СЛРБ – над 50 х. лв., са зарибени всички водоеми, които сдруженията са осигурили за своите риболовци. През 2011 г. се увеличи броят на сдруженията, които работят добре с риболовците и поддържат многобройна членска маса – Горна Оряховица, Попово, Павликени, Троян, Левски, Пазарджик, Сандански, Казанлък, Пирдоп и др. С финансовата помощ на МОСВ бяха зарибени високопланински реки и езера в националните паркове Пирин, Рила и Централен Балкан.

- И все пак най-важната характеристика на дейността на Съюза е състоянието на дивечовите запаси в ловните райони на сдруженията. Бихте ли го анализирали на базата на резултатите от пролетната таксация?

- Ние сме наясно, че установяването на реалните пролетни запаси от дивеч е важно условие за неговото по-нататъшно правилно стопанисване. Количествата едър дивеч в ловностопанските райони се установяват основно на база целогодишните наблюдения, включващи посещението на хранилките през есенно-зимния период, наблюденията по време на ловните излети, а за дивата свиня и отстрела от предходната година. Запасите от дребен дивеч се установяват чрез пробни площи и обхождане на определен маршрут, като и в двата случая се „прогонват” част от всичките видове местообитания (около 20%), характерни за дадения ловностопански район. Съобразно количествата дивеч за района се определят и площите на специализираната фуражна база (дивечови ниви, ливади, просеки и специални сечища), а също така и количествата фуражи, необходими за неговото изхранване. На базата на пролетните запаси и коефициента на прираст за отделните видове дивеч се изготвят и проектоплановете за ползване. Анализът по видове дивеч позволява формулирането на следните изводи.
При благородния елен запасът на вида в териториите, стопанисвани от сдруженията – наши членове, е 6003 броя, което е с 3,6 % повече от миналата година. Популацията е съсредоточена главно в североизточната част на страната (Попово, Бяла, Шумен и други съседни на тях сдружения). Спряна е тенденцията за намаляване, характерна за периода 1996 – 2002 г., и постепенно запасът се стабилизира. Негативните фактори обаче - на първо място бракониерството и хищниците - основно вълци, не позволяват бързото нарастване на популацията на този вид.
Ще се отнася до елена-лопатар, запасът на вида на териториите на сдруженията е 1841 броя. Повишението е с 14,3 % в сравнение с 2010 година. Запасите са основно в ДУ “Студен кладенец” и съседните му ловни райони, стопанисвани от сдруженията в Кърджали, Крумовград и Момчилград, които граничат с участъка и където по естествен път този вид вече трайно се е настанил. Изключително висок ръст в запасите на вида е отчетен в ЛРД Момчилград - 61%. Това вероятно се дължи на преминали от съседните територии животни.
Запасът на сърната възлиза на 61 378 бр. и има увеличение с около 3,8%, което е крайно незадоволително, въпреки че в много от сдруженията, по решение на колективните им органи, на сърна не се ловува. Основно загуби причиняват хищниците и бракониерството, както и суровите зимни условия. Значителният брой вълци и особено чакали и скитащи кучета в много райони унищожават напълно прираста на вида. Не сме се справили и с негативното влияние на неспазването на правилата при подборния отстрел в районите, в които се ловува на сърна.
Що се отнася до любимия дивеч на българските ловци – дивата свиня, запасът на вида възлиза на 48 171 броя, което е с 2,5 % повече от запаса през 2010 година. Тя се ловува най–интензивно, но това е вид, при който неговата пластичност, по-малките загуби от хищници и грижите, които ловците полагат за него, спомагат за стабилизиране на запаса. В районите на Ловеч, Троян, Севлиево и други, където при групов лов на този вид дивеч ловците не стрелят по водещите стадата свине-майки, е налице стабилизиране и увеличаване на запаса, защото зрелите майки много по-добре успяват да запазят поколението си.

- Но българските ловци високо ценят и възможността да ловуват на дребен дивеч…

- Да, в това отношение традициите и практиката са категорични, и затова и грижите през този мандат за запазване и увеличаване на популацията на дребния дивеч, са още по-методични и целенасочени. При заека, например, след като осъществихме внос от Румъния, залагаме надежди на изградената във Враца ферма за отглеждане на диви зайци, за да преустановим тенденцията на намаляване, тъй като числеността му е много по-ниска от допустимия запас. Изключение правят сдруженията в Пловдив, Брезово, Пазарджик и Първомай. Като цяло за страната намалението спрямо миналата година е с 3,2 %. Наясно сме, че основните причини за намаляване броя на зайците са бракониерството – ловуване на фарове и отстрел по време на лов на други видове дивеч (прелетен, дребен местен дивеч и хищници), промяната на местообитанията, болести и др.
Запасите от фазан са 122 978 броя. Най–многочислен е видът в Северозападна България по поречието на река Дунав и нейните притоци.
При яребицата запасът е 286 572 броя. Най-многоброен е видът в района на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора. И двата вида бележат стабилизиране и известно увеличение, въпреки тежката зима. Това се дължи както на положените грижи през зимния период, така и на произвеждането при изкуствени условия и последващото разселване в природата на птици от тези видове. Като основен фактор за увеличаването можем да отбележим, че вече 9 години успешно работи „Националната програма за устойчиво развитие на дивечовите запаси в системата на НЛРС – СЛРБ”. Ниският ръст на увеличение при тези видове се дължи на неправилното разселване. Все още в много ловностопански райони птиците се пускат директно в природата веднага след като се получат от производственото стопанство - 34%. Вярно е, че почти 80 – 90 % от волиерите за доотглеждане главно на фазани в края на деветдесетте години бяха разрушени и сега се започна изграждането на нови. Убедени сме, че без временно доотглеждане на 45-дневните птици и адаптиране във временните волиери на 90 – 110 дневните не може да има ефект от разселването, защото загубите са значителни.
Увеличаването на запасите от яребица основно се дължи на практикуваното в последните години от все повече сдружения пролетно разселване. Предимствата му при моногамните видове (яребица и кеклик) са следните - птиците, пуснати в природата по време на образуване на брачни двойки, още същата година дават поколение; хранителната и защитна база в продължение на няколко месеца (април - септември) са много по-добри, отколкото през есента и зимата и съответно естествените загуби са по-малки; загубите от хищници също са по-малки поради по-голямото разнообразие от храна за хищниците през този период на годината.
Най-общо за запасите на отделните видове дивеч може да се каже, че вече има отчетлива тенденция към стабилизиране на количествата дивеч с известно увеличение при някои видове. Необходими са обаче повече грижи и влагане на повече средства, особено при дребния дивеч, главно при разселването, за да могат за по-кратко време да се увеличат неговите запаси по-чувствително.

- Ясно е, че основен критерий за състоянието на ловното стопанство в страната е ползването на дивеча. Какво е то в сдруженията на НЛРС-СЛРБ?

- Ползването на благородния елен е символично - 8 бр. по линия на организирания ловен туризъм. Подборен отстрел не се извършва, отстрелват се главно трофейно зрели мъжки индивиди. При елена лопатар ползването е съсредоточено в ДУ “Студен кладенец” и в районите на съседните ловно-рибарски сдружения и възлиза на 374 броя, което е 20,4 % от пролетния запас. Минималното ползване при сърната – под 10 % от пролетните запаси, се дължи на отказа на много дружини да ловуват, въпреки че имат утвърден план за ползване.
Разбира се, обект на най-масов лов при едрия дивеч е дивата свиня. Високият процент на отстрел спрямо пролетните запаси - 35%, се дължи на това, че единствено на този вид се ловува и групово, където резултатите са по-високи. През последните години се подобри и отчетността и голяма част от ловците разбраха, че не е необходимо да се укрива част от отстрела, тъй като цената на разрешителното е една и съща, независимо дали е отчетен отстрел на една или повече бройки. Освен това в ловностопанските райони, в които до определен момент от ловния сезон планът за отстрел се изпълни, се отпускат допълнителни бройки, за да могат ловците да ловуват до края на ловния сезон.
Ниският отстрел на водоплаващите птици се дължи на факта, че в последните години поради климатичните условия прелетът на тези видове става когато вече сроковете им за ловуване са изтекли. При гривеците, гургулиците и пъдпъдъците основните причини за ниското ползване е ранното изораване на обработваемите площи след прибиране на реколтата.

- Изцяло в ръцете на ловците е регулирането на хищниците - основен неблагоприятен фактор за дивечовите популации. Какви са резултатите в това отношение?

- При вълкът запасът възлиза на 1375 индивида, което е с почти 1% повече от запаса през 2011 г. Като цяло популацията на вълка е много висока, което е една от причините за недостатъчното увеличение на едрия дивеч. Сравнително ниският процент на отстрел - 15 % от пролетния запас, се дължи главно на факта, че ловуването на този хищник е изключително трудно и отстрелът му в повечето случаи е случаен при лов на други видове дивеч.
Числеността на чакала в страната достигна 32 220 бр. и е с 5,3% повече от предходната година. Сравнително високият процент на отстрел при чакала – около 51% от пролетния запас и високите запаси на този хищник, показват неговата изключителна пластичност и са показател за изобилна хранителна база.
Броят на лисиците е 33 955 броя. Тук отчитаме 3,3% намаление на запаса.
Отстрелът им се движи в рамките на 45 – 50% от пролетния запас и минималното увеличение се дължи на това, че почти 90 % от прираста се отстрелва.
Скитащите кучета наброяват 26 315 броя, което е с 5,4 % по-малко от миналата година. Разликите в данните от запаса и отстрела при скитащите кучета се дължат на това, че някои ЛРС не показват пролетни запаси от този вид, а отчитат отстрел.
Що се отнася до дивата котка, запасът при нея през последната година е 11 398 броя. С изменението и допълнението на Закона за биологичното разнообразие, от декември 2006 г. беше забранено ловуването на дива котка на територията на страната. Отстрелът на този хищник за последните 3 години преди забраната варира между 2 000 и 2 700 броя годишно, което показва една значителна численост, незастрашаваща вида от изчезване.
Този хищник нанася значителни щети не само на местния дребен дивеч, но и на останалите видове птици и дребни бозайници, обитаващи страната.
За вълка и чакала данните за отстрела се доближават до реалните до 2009 г., поради факта, че за тяхното регулиране се съставяха протоколи в ДЛ (ДЛС), срещу които държавата изплащаше парични възнаграждения до 2007 г. Данните за отстрела след този период не са реални защото тази практиката бе прекратена и отчетността за ползването на тези видове рязко намаля.

- От значение за популяризирането на дейността на Националната организация е организирането и провеждането на състезания, турнири, празници, които получават широк обществен отзвук. Бихте ли маркирали най-важните от тях?

- Така е. И през 2011 г. продължиха действията към насърчаване и подчертаване на духа на лова чрез киноложки състезания на високо ниво. Ще посоча например двата турнира за Купата на НЛРС-СЛРБ - демонстрацията на обучението на ловни кучета – гончета за работа по дива свиня с четири зонални състезания - в ЛРС Габрово, ЛРС Добрич, ЛРС Кресна и Кричим, и финал, който се проведе на полигона в с. Баня, Панагюрско. Другото бе турнир за ловци с кучета, работещи със стойка, включващ четири регионални кръга - в ЛРС Мездра, ЛРС Благоевград, ЛРС Брезово и ЛРС Дулово, и финал в ЛРС Плевен. Националната организация участва и като съорганизатор на турнира за ловци с кучета, работещи със стойка, за купата на ловен портал „БГ Лов”. Състезанието се проведе в ЛРС Пазарджик.
През 2011 г. по инициатива на ръководството но НЛРС-СЛРБ се проведе първото Балканско първенство“Свети Хуберт”. Домакин бе Ловният съюз на Сърбия във връзка с честването на 115 години от основаването му. В турнира взеха участие състезатели от Сърбия, Черна гора, Хърватска, България и Чехия. Състезанието се проведе в гр. Наталинци.
Естествен е интересът на ловците към състезанията по ловна стрелба и задоволство буди това, че тази дисциплина става все по-популярна. Проведеният през миналата година Национален турнир по ловна стрелба за купата на НЛРС-СЛРБ на спортния комплекс „ Витска елия” на ЛРС Плевен се оказа рекорден в своята 14-годишна история по брой на участниците. В турнира за първи път участваха отбори и индивидуални състезатели на ЛРС Антоново, Враца, Кърджали, Казанлък, Мездра, Отбрана 2005 – Ст.Загора, Първомай и София-север. С голям брой състезатели в различните дисциплини и категории се представиха сдруженията от Дупница, Айтос, Бургас, Стара Загора и Радомир. Ветераните от Горна Оряховица, Карнобат, Плевен, Гулянци и Ловеч потвърдиха, че за любовта към ловната стрелба няма граници във възрастта.
Що се отнася до риболовните спортове, ние с право се гордеем с традиционния национален турнир по улов на риба за деца до 14-годишна възраст за купата на НЛРС-СЛРБ, който и тази година се проведе на язовир „40-те извора” край Асеновград, където се събраха млади рибари от сдруженията в Асеновград, Пловдив, Велико Търново, Кърджали, Севлиево, Панагюрище, Троян, Брезово. Традиционен вече е и националният турнир по риболов на плувка за купата на НЛРС-СЛРБ – домакин на последното му провеждане бе ЛРД „Сокол” – Троян. За надпреварата на стената на язовир „Сопот” се стекоха риболовци от сдруженията София-север, София-запад, Кърджали, Русе, Ловеч, Габрово, Бургас, Троян и Велико Търново.
Утвърди се и риболовният турнир за журналисти за купата на Националната организация.
Искам да подчертая доброто взаимодействие и сътрудничество на нашите структури и специалисти с екипа на ловен портал БГ Лов.

- С други думи, въпреки всички неблагоприятни фактори и противодействия, в това число и от страна на държавните органи, СЛРБ продължава успешно своята дейност?

- Да, резултатите говорят сами за себе си. И това е така, защото ние ясно осъзнаваме отговорностите си и следваме вековната си традиция на обществено служение, защита на националните интереси, грижа за природата и дивеча, възпитаване в патриотичен дух и висок морал на младите, опазване и обогатяване на демократичните принципи на нашата организация, изучаване и прилагане на опита на сродни организации и съюзи, активно участие в международните и световните ловни и риболовни институции и форуми. Още отсега започваме подготовката на национална програма за чествания на 115-годишнината на нашата организация през следващата година с ясното съзнание, че имаме обществения авторитет и подкрепа в нашата народополезна дейност, че имаме с какво да се гордеем и какво да покажем.

НЛРС-СЛРБ

Абонамент за бюлетин