ЧАСТ ХІІІ
На Живота с надеждата, Слуката да те навести...
В ОЧАКВАНЕ
Трудно се говори за Лов, Приятелю.
Когато глобалните човеци, обсипани от технологиите на живота и пазарните ценности на ежедневието приседнат до теб, Млади ми ловецо, те трудно ще приемат страстта на живота ти.
Ти често ще си обстрелван от обструкции и модерно говорене, дамгосване от гугълеколози и екодемагози, остаряващи в кабинетите на живота си – в които са се и родили. Независимо от средиземноморското или китайско меню, френска кухня и притенциозните полусурови мезета на ежедневието им, хората ще подхождат безпощадно към познанията ти за природата и съдбата ти на ловец.
Те ще теоретизират найлоновите си усещания и ще си тръгнат в разгара на разговора, просто защото „там има комари” или е свършило уискито, а сутринта ще напазаруват нужните разфасовки и блажено ще сърфират през ценностите и чалгата на мизерната си себедостатъчност, пред телевизора, монитора или там каквото му е предложил поредния глобален експеримент.
А ти, Приятелю, вече си изпратил последната звезда, чучулигата е разтворила нощта и като диригент, с възторжен милионен концерт, в който взрива на утрото и блясъците от всяка капка роса изпълниха гърдите ти с възторг от истини, които успя да споделиш единствено с трептящия силует на сърната, слял полета си в щастливата бездна от светлина, с огненото кълбо, нежно заляло всичко наоколо с любов и топлина. Балканът се превърна в купища планини, плувнали в мъглата от нощната тишина и ти се превърна в частица от тези простички истини на кръговрата, с които Природата надари твоята Съдба.
В очакване...
.............................................................................
...В очакване отново и отново да видиш всичко това...
...В очакване на живота, който усещаш с всичките си сетива, с цялата си същност...
...В очакване още един път да се гмурнеш във всичко това наоколо и да знаеш, че духът ти има Път.., има Пътища, където да продължи...
...В очакване Слуката да те навести, защото Съдбата докосва само призваните, другите ги влачи или смазва в духовната пластмаса на дните.
Тогава влизаш с надежда в живота си, Приятелю, а Лова е онова Свещенодействие, което предопределя посвещаването ти в любовта.
Когато разбереш, Приятелю, че всеки човек е призван да обича Природата,
а възможността да я познаваш.., на теб ти е дарена от Бог - разкажи и на другите.
Защото Бог е Природа, Приятелю !
А ти.., си Приятел със Съдбата...
Л. Мурджев