Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Изборът

vater Публикувана от vater | 28.11.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Изборът

С този разказ авторът на страницата писателят Любо Николов спечели първо място на Националния литературен конкурс за къс разказ „Дивото” за наградата Дончо Цончев.

- Стреля се само по глигани и хищници, без дива котка.
С тези думи председателят на поибренската дружинка завърши инструктажа за ловния излет.
- Да бе, да, - промърмори Ловеца. – До вчера можеше да стреляме по дива котка, днес, като влязохме в Европа, не може. Все едно европейските чиновници са си вдигнали задниците от кабинетите, преброили са ги и хайде – защитен вид. Ще видим, нека да ми излезе.
Втората пусия беше в гъста габърова гора. Ловецът огледа внимателно местността, просеките и маркира възможните дистанции за стрелба. Имаше време докато гоначите пуснат кучетата. Изтегна се блаженно на дебелия мъх. Подложи раницата под главата и остави слънчевите лъчи да си играят по лицето му.
Над него кацна птичка. Започна да й се любува. Не беше виждал такова странно оперение. „Красива е като бабини черги. Ще трябва да науча името й,” рече си той и се опита да запомни шарките по гушката и перцата .
Тръпката му беше в очакването на глиганите, но забраната за стрелба по дива котка го човъркаше. „Те на мен ще ми кажат! Избиха си вълците, мечките, дивите котки... С какви очи идват да ни дават акъл как да ги стопанисваме?” - ядосваше се Ловеца.
В далечината се обади куче. Скочи и грабна пушката. Лаят на гончето го възбуждаше, създаваше предусещане за идващия дивеч – така, както цепката на дългата пола на някоя хубавица кара ценителя на женските прелести да пламва в очакване на разтварянето ú.
Напрегна се с изострени сетива.
Периферното му зрение мярна на около петдесет-шестдесет метра надолу, в дерето, движещо се животно. Чакал?... Лисица?... Дива котка...? Клекна, за да вижда по-добре между дърветата. Дива котка! Движеше се като на парад – бавно, спокойно, величествено. На отсрещния скат по дирята й лаеше куче, но тя въобще не се ослушваше, сякаш нищо не я интересуваше. За нея то не бе враг. Тя няма врагове - царицата на гората.
Когато стигна на четиридесетина метра, сви перпендикулярно и тръгна право към него. Ловеца се прицели клекнал. Подвоуми се, но не натисна спусъка. Беше си разстрел. Стана му забавно: „До колко ли ще ме приближи?” Не се съмняваше, че в мига, в който го види, ще полети като стрела назад или встрани.
Дистанцията помежду им бавно се скъсяваше – тридесет, двадесет, петнадесет метра. Ловецът стоеше като закован. Десет метра, пет... Светна му червената лампичка: „Е няма пък да се здрависвам с тебе!” Мръдна леко с пушката, очаквайки, че дивата котка ще изхвърчи като отхвърлена от пружина.
Нищо подобно! Тя спря и се взря в него...
Майтапът свърши.
Погледите им се впиха един в друг и се започна едно гледане...
До този момент всичко се развиваше като на забавен кадър.
Ловецът мръдна пак пушката към нея, вече по-енергично, за да я прогони. Но не. Хищникът не показа и най-малко намерение да бяга. Присви се. Гърбът му стана на дъга, готов за скок.
Много диви котки беше натръшкал в ловния си стаж, но сега го връхлетя споменът за случка отпреди десетина години. Откриваха птичия лов в свищовското поле. Седнаха да почиват в малка дъбова горичка. Единият от ловците се облегна на дърво и извади от торбичката си храна. Изведнъж от клоните върху главата му се стовари огромна дива котка. За няколко секунди го направи на дармадан. Седем-осем килограма тежест заедно с острите нокти и зъбите се впиха в него. Главата, шията, гърдите му... Човекът лежа в болници. Операции, чудесии, едвам се оправи от раните и стреса. Ослепя с едното око.
При този спомен Ловеца се изпоти. Намираше се в адски неизгодна поза – клекнал. Скокът на дивата котка на пет метра е мълниеносен, трае части от секундата. Реши: „След като ще се душим, да се душим, ама трябва да съм в по-удобна позиция.” Хвърли пушката – щеше да му пречи при малката дистанция. Скочи прав и зае пехливанска поза с разтворени ръце. Вече нямаше никакви угризения на съвестта. Бяха казали да не се стреля по дива котка, а не да не се души.
Дивата котка продължи да се напряга и изгърбва.
На Ловеца му зацъка под лъжичката. Топката в корема му се втвърдяваше.
След малко котката явно реши, че изправеният метър и осемдесет човек ще й дойде в повече. Погледа го още няколко секунди, бавно се обърна и спокойно се отдалечи.
Ловеца седна и запали цигара с треперещи пръсти: „Гледай ти! Тръгна си... Дори не ми хвърли презрителен поглед през рамо. Такова чудо! Такова поведение... Та тя излезе победител! Нервите ми не издържаха, а нейните останаха железни.”
В главата му изплуваха думите на Радичков: „В зоологическата градина си наблюдател – по време на лов си вътре в природата.”
„Отсега нататък няма да вдигна пушка срещу дива котка!” - врече се Ловеца.

Любомир Николов е автор на книгите „Етюди с въдица и пушка”, „Вечните ловни полета”, „Вкусът на живота”, „Мюнхаузен е жив” – илюстрирана с карикатури на проф. Доньо Донев и на ежеседмична страница „Лов и риболов” във вестник „Дума”, както и на многобройни други публикации в печата. Режисьор е на документалните филми „Дебют на сто”, „Вкусът на живота”, „Безсмъртниче” и „Веселяци”. Роден е на 15 декември 1960 г. в Пловдив. Завършил е строително инженерство и магистратура по икономика. Офицер е от ГУСВ до 1990 г. Занимава се с политика до 1995 г. До 1997 г. е парламентарен секретар на Министерство на образованието и председател на Съвета на директорите на „Студентски столове и общежития”. От 1997 г. е в частния бизнес, а от 2008 г. е зам. директор на стопанство „Искър” към Министерски съвет. Член е на СБЖ и СБП. Леководолаз и шампион по бокс за юноши. Семеен с две деца.

БГ Лов

Абонамент за бюлетин