Отново ме споходи невероятна слука. Даже не знам как да започна за да ви въведа малко от малко в ситуацията която преживях тази вечер. Това не мога да го обясня с думи но ще се опитам.
Бяхме планували от няколко дни да влизаме в гората на лов с Иван Алексиев и нямах търпение. Вчера се чухме и той ми каза, че няма голямо движение на животни ако искаш да отложим малко. Казах му не, моята цел не е да вляза в гората за да убия. А да бъда в гората (Стара планина) с пушка и в компанията на Иван. И така както се уговорихме така и направихме. Бях си избрал мястото (Околчеста поляна) на билото на планината, там където се сдобих и с първия си трофей на вълк. Влезнахме щастливи и весели. Аз винаги съм щаслив и интусиазиран когато влизам на лов в Хънтинг Клуб Котел. Тук никога не се знае какво ще се случи и каква слука ще те споходи. Влезнахме, застанахме на мястото и зачакахме около 19ч. Бяхме решили да стреляме и прасе ако излезе. Когато отидохме имаше една сърна на поляната която избяга след нашето идване. Почакахме около 30мин. и се появи един млад сръндак, който беше очевидно много неспокоен. Излезе плах, страхлив, поседя 2-3 мин. и се прибра в гората. Продължавахме да си седим и времето напредваше, защото си разправяхме ловна история след ловна история. Иван се услушваше и наблюдаваше, аз също, и така неусетно времето напредна. В един момент чух звук на бягащо животно в гората, обръщам се и виждам една сърна която излезе на поляната и бяга към нас. Помислих че отива към хранилката, но с приближаването и забелязах че устата и е отворена с изплезен език и се чудеше коя пътека да хване. Всичко стана много бързо за около 10тина секунди. Докато гледах нея чух силно слехтене с леко преръмжаване по дирите и посокота от която дойде сърната. Обръщам се и видях животно което бягаше уж бавно в галоп но с големи скоци и просто летеше с лекота.
Без грам колебание прошепнах на Иван.... Тихооо.... И грабнах пушката... Погледнах през оптиката и видях това велико животно... Животно достойно за уважение, животно всяващо респект... Най големия и безпощаден ловец ВЪЛКА.
Прихванах го в оптиката и започнах да го водя. Идваше право към нас в летящ бяг и ум залисан по сърната. Наближи ни много бързо на прекрасна изстрелна дистанция 100тина метра, но бягаше бързо.
Изсвирих му веднъж два три... Но въобще не ме чуваше...
Изтървах момента за изстрел и реших да пробвам за последно с вик и след това щях да го стрелям бягащ. Извиках му доста силно ЕЙЙЙЙЙЙ.... Вълка закова на място на дистанция повече от мечтана, 70-80 метра. Застанал странично, аз не го бях изпускал от оптиката и в момента в който спря произведох този 3ти изтрел по вълк в моя живот.
За 3 път стрелях по вълк и добих 3тия си трофей от вълк. Падна на място. Веднага презаредих но Иван ми каза „Стамба спокойно недей простря се“. Държах го на прицел около 30 секунди може и минута да е било, стори ми се като 10 минути, но той в случая ТЯ не мръдна. Тогава си поех дълбоко въздух и му казах „Мале Ванка ти видя ли какво се случи“. Прегърнахме се поздравихме се и тръгнахме към нея.
Когато я наближихме и я зърнах, не можех да отделя поглед и да се насладя от това да натхитриш този велик ловец. Огромна, хубава, в напреднала зрялост вълчица. Леко побеляла муцуна, леко поизносени зъби. Един велик ловец. Исках да кажа толкова много неща а всъщност стоях безмълвен. Невероятен трофей. Невероятна слука. Страхотен ловен водач и приятел Иван Алексиев. Толкова много фактори, събрани и случващи се в едни 10 секунди които не мога да опиша никога с думи.
Наистина изпитвам голям респект към това животно вълка, защото за да натхитриш този изящен ловец е нещо което се случва с времето, с изучаването на това животно, навиците му и още куп други неща които още не знам.
Много неща искам да кажа, да напиша още, но няма да ми стигне вечерта. Дано поне малко от малко съм ви въвел в емоцията която преживях тази незабравима нощ.
За кой ли път ти БЛАГОДАРЯ Ванка. Ти си един невероятно добър човек, добър приятел и добър ловен водач. Всичко това с главни букви ДОБЪР, БЛАГОДАРЯ и Наслука.
Автор: Стамен Димитгров
Четете още: