Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Ловна кинология » Кангали пазят стада и убиват вълци-единаци в Родопите, а в Странджа хората се крият от тях

Кангали пазят стада и убиват вълци-единаци в Родопите, а в Странджа хората се крият от тях

vater Публикувана от vater | 16.02.2024
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Кангали пазят стада и убиват вълци-единаци в Родопите, а в Странджа хората се крият от тях

„Довличат вълците до мен усмъртени, пускат ги в краката ми и подвиват смирено опашки”, разказва чобанин. Негова съселянка се разминала на косъм със смъртта от новата напаст в Родопите. Възрастните хора по оня край изнемогват. Втръснало им е дори да гледат по телевизията лицата на политиците ни. „Нехаят за животеца на отрудени хора като нас!”, клатят тъжно глави старците. Един от тях е чобанинът Сали Мустафа от момчилградското село Птичар, родното място на световния и европейски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Знае, че хаир отникъде няма да види, та иска поне да разкаже на някого историите си, та да му олекне. Ето и невероятният му разказ:

 „Отглеждам 270 кози, това си е ваданнък /сиреч поминък – б.а./. Башка гледам и други хайвани. Егрекът ми е в махала „Здравец”. Него ден си бях останал в къщи, а синът ми Емин бе изкарал хайваните в местността „Рамолар”, но за известно време се отдалечил от стадото. По едно време чул как двете ми кучета кангали почнали да вият. Те са рядка, по-вярна и по-свирепа порода и от овчарските кучета, и големи – стигат до 70 кг и 1,60 м височина, търгуват се на черно за 1000 лв.

От нищо не се плашат, а взели да се хъсят така. Емин разбрал защо – видял вълк насред стадото да налита да ръфа животните. Веднага ме повика на „местопроизшествието”. С очите си видях как женският, заедно с мъжкия кангал се втурват яростно към вълка, захапват го за главата и му разкъсват кожата. Накрая го усмъртиха, едно от кучетата довлече трупа на вълка, и го пусна гордо в краката ми”, разказва за последния си екшън дядо Сали. И добавя, колкото и куриозно да звучи: „Оказва се, че вълците в уж богатата Гърция са по-гладни и от нас, българските пенсионери, затова така често ни „гостуват”. Минават безпрепятствено като сирийски бежанци неохраняваната ни границата и ни създават бая дертове. Я си отговорете на въпроса какво би станало с моята стока, ако нямах такива свирепи кучета-пазачи?! – жив зян съм. Обвиняват ме, че отглеждам подобна кръвожадна порода, ама ако не са те, загивам!”, изповядва се 70-годишният чобанин, известен още с прякора си Сали Кечеджи /Непримиримият – б.а./. Все още била пред очите му и болната от „3 в 1” – Алцхаймер,  Паркинсон и деменция – баба Найме от махала „Разделна”, дето мъждукали само две газени лампи. Тя била родственица на „щангиста с медалите”. Старицата била изоставена на произвола не само от съдбата, но и от целия свят. Една нощ вълци нападат телето ѝ, на сутринта намерила само костите и главата му. „Дадох едно рамо на баба Найме, с каквото мога, разбира се“, разправя Сали. „Но една заран видях край дома ѝ вълчица с пет вълчета. Нещо невероятно! Прогоних ги, защото следващата им жертва можеше да стане съсухрената женица. Глутницата беше разкъсала сума ти добитък, после мина по брега отвъд моста на река Върбица – за махала „Градинка” и село Седлари. А какво да очакваме оттук насетне?! – Това и Всевишният едва ли знае…”, хваща се за главата овчарят.

Не само той, ами много чобани от Родопите масово се „въоръжават” с кучета от рядко срещаната порода кангал. Според тях единствено с тая порода кучета могат да опазят добитъка си от глутниците вълци, които идат иззад границата. „Каракачанските песове, хвалени и прехвалени, нещо взеха да сдават багажа, само си „лаят” подир старата слава. Не са тъй войнствени като едно време. Ето защо взехме да си купуваме кучета кангали от родината им – Източна Турция”, споделят угрижени за стоката си стопани от Крумовградско.

Турските кангали заработвали честно хляба си и все още нямали никакви издънки, инстинктът за надмощие им бил в кръвта. Сражавали се като истински гладиатори – до последна капка кръв, и винаги побеждавали. Имали собствена стратегия за нападение. Отбраната не им била позната. Бързо се адаптирали към всяка среда, пък и не били капризни. Лесно надушвали „врага” и бързо се справяли с него. Дори се дразнели от обичайните ласки на стопаните си, толкова горди били по характер. „На 200 метра от къщата ми се появи изневиделица глутница от 4-5 вълка, разправя бай Сали. Посред бял ден беше през ноември миналата година. Предната нощ чух как малките им вият в близката кория. Подгонени от гладът, хищниците бяха надушили овцете ми, а една току-що се беше оагнила с близнета. Шубето ме втресе яко. На 3-годишния кангал Спартак обаче хич не му мигна окото. Натопорчи се и разкъса два вълка пред очите ми. Останалите набързо се изпокриха в дъбовата горичка. Още в първото си бойно кръщение Спартак си заработи парите, дето хвърлих да го купя. Какво ще правя, какво ще струвам, но още един кангал ще търся, ако искам стадото ми да оцелее”. „Тия кучета са последната ми надежда”, казва и Исмаил Халил от кърджалийското село Луличка. В пограничните родопски села се носят легенди за новите четириноги „бодигардове”. Последната история е за ловджийски териер, който случайно се натъкнал на стадо овце. Решил да покаже надмощие над „събратята” си, но това му коствало живота. Кангалът се нахвърлил върху него и го разкъсал за секунди.

Турски кангали нахлули наскоро на глутници в село Маточина, Свиленградско

Тези дни тамошните местни жители се видели в чудо от глутниците кангали, навлизащи от Турция изгладнели. „Озверели от глад, прииждат на групи от по 5-6, ако не всеки ден, то поне през ден-два.  Не се боят от хората, ние се крием от тях!”, жалват се местните. Миналата година кангалите били разкъсали две прасета. „Нахвърлят се върху всичко живо. Едва спасявам животните си!,“ казва пред едно издание чобанинът Георги Христов и добавя: „Уведомихме и Гранична полиция, и кметството, но резултат няма. Не можем да се защитим, в селото нямаме ловци.“, оплаква се той и не скрива, че се страхува от кангалите. Дори пробвал да ги гони с… пиратки. Според местните тия скъпоструващи кучета, които в Родопите ползват за пазачи на стада, из Странджанско били заплаха за всичко живо – и за хора и за животни. „Те са бездомни тия кучета, които идват през границата. Гладни и озлобени! Не се поддават на опитомяване… Не смеем да ги доближим…”, казват хората от селото, сковани от страх от чужбинските кучета. А в минали времена породата била отглеждана от знатното семейство Кангал, което ги развъждало за султаните. На този древен турски род бил наречен и градът Кангал, провинция Сивас.

Кинологът Иван Петров: Кангалът е куче-убиец, не го използвайте за домашен любимец!

Не на това мнение обаче е българин, живущ в Кейптаун – кангали спасили децата му.

Според кинолога Иван Петров кангалът е едно от най-скъпите кучета в света, като изключим екзотичните „расови” холивудски породи, радост за очите на разглезения хайлайф отвъд Океана. „Големите вървят у нас към 1000-1500 лева. Нашенците ги взимат малки за по 200-300 лв. от свои роднини и познати, изселили се в южната ни съседка Турция. Вкарват ги в България почти нелегално. Особената порода е със сиво-кафява, или кафяво-жълтеникава козина, понякога стигат и до бяло. Вълкодавът има здраво и хармонично тяло. Силните му предни крака и мощната шия придават на кучето внушително-заплашителен вид. Достига на височина до 90 см, а на тегло до 70-80 кг. Спецове в бранша твърдят, че развъждането му в Източна Турция се смята за голям мурафет и тамошни фирми от няколко години вече въртели с тях доходен алъш-вериш. Предполага се, че във вените на тази порода, много по-издръжлива и от Санбернара, тече скандинавска кръв. Като работно куче кангалът няма равно на себе си – винаги е при стадото си и за миг не го изпуска от очи. Затова се цени високо от турските скотовъди, които отглеждат стада с десетки хиляди глави добитък из чукарите на Анадола. Там никога не го използват за домашен любимец, просто защото не става за такъв. „Кангалът е куче-убиец“, прави разбор на уникалната порода, но и предупреждава специалистът. Наш българин, изселник

в Кейптаун, ЮАР – Николай Маринковски, пък твърди обратното:  Тъй като имал успешен бизнес в африканската република, наел за „гардове” на децата си два кангала, внесени по втория начин от Турция. Взел ги, за да ги охраняват най-вече в хасиендата му и покрай басейна. Отрочетата и кучетата си другарували като в детска градина, нямало никакви проблеми. Скоро се доказали и като пазачи. Един ден маскирани и въоръжени бандити решават да отвлекат децата на нашенеца срещу солиден откуп. Без да предполагат какво ги очаква, били нападнати от кангалите, които ги оставили живи, но „в инвалидни колички до края на живота си!”, разказва Маринковски.  

Георги АНДОНОВ, Кърджали

за в. „България СЕГА”

Четете още:

ЛОВНИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

СТАТИИ ЗА ЛОВ И ОРЪЖИЯ

ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА ЛОВЦИ

Абонамент за бюлетин