Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Кериблутериер

admin Публикувана от admin | 21.02.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Кериблутериер

FCI No на стандарта


3 от 11.05.2005 г.

Произход:

Ирландия

Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:

19.04.2005 г.

Предназначение на породата:

Използва се за тежка работа, от борба с видри в дълбоки води, до прогонване на язовци под земята и лов на вредни гризачи. Кучето е добър пазач и лоялен компаньон

Класификация по FCI:

Група 3 - Териери
Секция 1 - Големи и средни териери
Без работен изпит

Кратко историческо резюме:

Подобно на другите ирландски териери, се предполага че кериблу съществува в тази страна от столетия, но от друга страна, вследствие на своя незнатен произход, ловецът на плъхове и всестранно фермерско куче е малко познато като порода преди 20-ти век. Първата правдоподобна литература, касаеща кериблутериера, датира от 1847 г. Авторът описва синьо-синьосиво оцветено куче, с тъмни петна, често с жълтокафяво по краката и муцуната. Този черно-син ирландски териер се предполага, че е бил широко разпространен в Кери, но се е срещал и по други места. Кериблутериерът не се е появявал на изложби до 1913 г., а през 1920 г. е създаден Дъблински блутериер клуб. Кериблутериера бързо става много популярен като талисман на Ирландските патриоти, като четири клуба за кратко време даже активизирали своята заинтересованост, и между 1922 и 1924 г. тези клубове спонсорирали не по-малко от 6 изложби и 6 полеви изпитания. През 1928 г. този впечатляващ хармоничен териер с мека синя козина станал популярен по целия свят, а репутацията му на превъзходно работно куче и компаньон съответства на оценката "почти идеално".

Общо описание:

Типичният кериблутериер трябва да бъде изправено, добре сложено и с правилни пропорции куче, с видимо добре развито, мускулесто тяло и определено териерски стил.

Поведение и темперамент:

Типичен териер. От първостепенно значение е фактора изражение, което трябва да е пронизително и будно.

Глава:
Видимо обилно окосмена. Мъжките трябва да са с по-здрави и мускулести глави от женските.
Черепна област:

Череп: Здрав и доста хармоничен.
Стоп: Слабо изразен.
Лицева област:

Носна гъба: Черна, с големи и широки ноздри.
Муцуна: Муцуната е със средна дължина.
Зъби: Големи, гладки и бели в ножична захапка (клещовидната захапка е приемлива).
Челюсти: Здрави и мускулести (дъвкателни мускули).
Уста: Тъмни венци и небце.
Очи: Тъмни или тъмен лешник, средно големи и добре поставени, с пронизително изражение.
Уши: Тънки и неголеми, носени напред или плътно прилепнали по страните на главата, в предна позиция, подсилващи пронизителното териерско изражение.

Шия:

С правилни пропорции, добре поставена на раменете и умерено дълга.

Тяло:

Гръб: Средно дълъг и равен.
Поясница: Умерено дълга.
Гърди: Дълбоки и умерено широки. Добре извити ребра.

Опашка:

Тънка, добре поставена и се носи весело, и изправена.

Крайници:

Предни крайници:

Плешки: Елегантни, скосени, добре сложени.
Предни крайници: Прави отпред със здрави кости.
Задни крайници:

Задните крайници са добре поставени под тялото.
Бедра: Мускулести, добре развити.
Скакателни стави: Здрави.
Лапи:

Компактни, със здрави и закръглени възглавнички и пръсти, с черни нокти.

Походка и движения:

Добре координирана, с паралелни крайници, добър разкрач напред и мощни тласъци от задните крайници. Когато кучето се движи, горната линия трябва да остава равна, а главата и опашката трябва да се носят високо.

Космена покривка:

Косъм: Мек, обилен и вълнист.
Цвят: Синьо, във всички нюанси, със или без черни точки. Черно, както и отенъци на жълто-кафяво са допустими само за възраст над 18 месеца.

Размери:

Височина при холката:
Мъжки 45,5-49,5 см;
Женски 44,5-48 см.
Тегло:
Мъжки 15-18 кг;
Женски пропорционално по-малко.

Недостатъци:

Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
- Телесно оцветени венци;
- Жълто или светло оцветени очи;
- “Шарановиден” или “седлест” гръб;
- Тесни гърди;
- Изпъкнали лакти;
- Издадени горна или долна челюсти;
- Бели или с цвят на кост оцветени нокти;
- Пети пръст на задните крайници или белег от негово премахване;
- Затворена походка, “кравешки” тип или “еленовидна” скакателни стави;
- Куче чиято главата или опашката се държи нагоре от водача по време на изложба се наказва;
- Твърда, "метална нишка" или остра козина;
- Всички цветове, освен синьо, с изключенията определени по-горе.

Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.

източник: www.bgdogs.net

Абонамент за бюлетин