Образователната дейност в областта на кинологията в България не е от вчера. В средата на 40-те години на миналия век, известния обществен киноложки деятел ловецът д-р Иван Сокачев организира първите киноложки секции към ловно рибарския съюз, с които дава началото на българската киноложка общност. Негова е заслугата да провежда популярни беседи в софийското ловно дружество на тема използването на съвременните породи кучета в ловната практика. Тях са ги посещавали не само обикновените ловци, но и видни държавни и обществени дейци, които били радетели на просперитета на ловното дело. Личен слушател е бил и тогавашния глава на българската държава – цар Борис. Заради топлите връзки с царските среди д-р Иван Сокачев е бил осъден от т.н. Народен съд на Отечествения фронт.
След Девети септември 1944 г следва едно затишие сред ловните киноложки среди. След 1956 г се дава нов тласък на ловната кинология, като към националните структури на Български ловно-рибарски съюз се разкрива и Киноложка секция. Един от нейните председатели е инж. Найден Ненков, тогава зам министър на транспорта. За организационен секретар, не без известни политически обструкции е предложен най-известният кинолог, Патриархът на българската кинология, д-р Тодор Гайтанджиев.
Д-р Тодор Гайтанджиев е интересна личност като професионалист, обществен деец и радетел на българската кинология. Завършва ветеринарно-медицинския факултет на Селскостопанския институт в София и стартира своята ветеринарно-медицинска практика с конете, където бързо се изявява сред специалистите в тогава най-престижната животновъдна област. Още като студент, той става голям любител на природата, гората и на всички горски обитатели, за които той с голяма любов пише дори до края на живота си. Той разбира, че за да се поддържа биологичното равновесие в горската природа трябва дивеча да не се изтребва поголовно, а към него ловецът трябва да се отнася екологично разумно и с уважение. За тази цел ловците следва да използват добре обучени кучета от подходящи ловни отродия, сред които трябва породно да се селектират и някои от исконните български поголовия. В годините 1948 – 1954 той се нагърбва с нелекия труд да изготви стандарти поне на пет български гладкосмести и острокосмести гончета и слага началото на българската бракология. Тези негови разработки, заедно със проектостандарта на тогавашното каракачанско куче, той представя пред научното ръководство на Ветеринарния факултет в София за да бъде допуснат за изготвяне на научен докторат. За съжаление, тогавашното силно политизирано научно лоби под „благовидния предлог” за политическа му неблагонадеждност възпира неговото начинание и трудовете му отлежават заключени в нечие бюро. Въпреки това той намира много съратници, които го подкрепят в „трудния и трънлив път на българската кинология”, както сам той не без ирония охарактеризираше. И действително, всички български водещи кинолози, почти без изключение, правили неимоверни усилия за делото са били от всевъзможни политически опоненти и още по-лошо от некадърни, но „поставени на ключови места” псевдо-киноложки кадри, без опит и дори елементарни познания…
В онези години, поради роднинските си връзки, той поддържа много тесни контакти с набралата вече международен пристиж югославска кинология. Забелязал неговата киноложка ерудиция Киноложкият съюз на Югославия бе удостоил д-р Тодор Гайтанджиев за съюзен експерт-съдия на групите ловни породи и по-конкретно на гончетата. Като такъв тя го бе предложила пред Международната киноложка организация в Белгия за признаването му като международен съдия на VI-та породна група.
Признавайки международния му авторитет, мнозина видни български киноложки общественици следват неговите указания, съвети и дела. Сред тях заслужава да спомена продължителите на неговото дело: проф. Димитър Димитров, проф. Габрашански, Христо Маринов, Невена Дончева, д-р Любомир Мутафов, ………………………, инж. Веселин Чобанов, Чавдар Ангелов. Всички те приемстват неговите познания и опит като неуморно продължават да образоват българските ловни киноложки деятели. Една от формите е публикуването от тях на многобройни научно-популярни статии в издаваното от БЛРС списание „Лов и риболов”. Много млади кинолози започват своя творчески път попивайки отпечатаното там.
Освен в ловното направление киноложкото образованието се развива и в служебното направление. Без съмнение тук съществена роля играе обучението на водачите на служебни кучета, извършвано в школите на тогавашното Министерство на вътрешните работи и Гранични войски. Започнало през 1948 г от ………… …………………., по примера на съответните служби в бившия Съветски съюз, то преминава пред прословутата школа в Берковица, където полк. д-р Филипов отдава най-творческите си години да подготвя младите инструктори по обучение на водачи на служебно куче. Същевременно школата към „мотобатальона” в с.Обрадовци, под вещото ръководството на полк. Филипов и полк. д-р д-рвмн Благинка Тодорова, повече от 20 години се подготвяха инструктори и водачи за нуждите на тогавашните вътрешни служби. Не трябва да се пропусне и обучението в киноложката криминологична одорология, създадена и ръководена от н.с. полк. Лъчезар Цветанов в Института по криминалистика на МВР.
В областта на селското стопанство трябва да се отбележи и примера на Института по планинско животновъдство в гр. Троян, където се провеждаха семинари и школи за подготовка на животновъди, които използват пастирски кучета за охрана на стадата и за предпазване на посевите при пашата. Бяха канени като лектори и съветски специалисти, сред които през 1978 -79 г. остави спомени не безизвестния Пилшчиков.
Обучението на киноложки кадри по линията на БЧК не трябва да се подценява. Още в края на 70-те започнаха да се подбират сред алпинистите кадри за лавинно-спасителната дейност с кучета. Първи обърнаха внимание на тази дейност Кирил Петров и Петър Деничин. Те поканиха видния австрийски специалист Адамле да обучи първите български инструктори - планински спасители за работа с лавинно-спасителни кучета. Сред тях беше и известния старши инструктор Методи Тодоров. Последният инициира разрастването на спасителната дейност и за работа при природни бедствия и промишлени аварии, като покани известния италиански инструктор Енцо Вецоли да проведе поредица семинарни школи в гр. Банско и на други места в страната. В школата на Планинско-спасителната служба на БЧК от тогава са обучени над 120 планински спасители. Те постоянно участват в спасителни акции не само в България, но и далеч зад нейните предели: Турция, Израел и др. В сформирания през 1985 г клуб „Нюфаундленд” към софийската Водно-спасителна служба при БЧК в продължение на три в години под ръководството на Стоян Танев се провеждаше обучение на водно-спасителни кадри.. Бяха обучени над 20 души собственици на кучета от породата Нюфаундленд. Завършилите бяха разпределени да обслужват морските плажове и вътрешни водоеми.
Силен тласък в обучението на киноложки кадри настъпи след провеждането на Международното ловно изложение в гр. Пловдив пред 1981 г, когато Българският ловно-рибарски съюз бе приет като асоцииран член на Международната федерация по кинология. Малко преди това, през 1980 г, тогавашният Комитет по горите организира десетдневен курс за обучение на ловни киноложки деятели в курорта Боровец. На два пъти бе поканен за лектор видният немски специалист Отокар Рааке. На следващите два двуседмични курса, организирани от Киноложката секция при БЛРС, беше поканен за лектор популярният с неговите книги за обучение на ловното куче немски специалист Клаус Ролфс. Последният има сериозно участие в подготовката на видни български треньори, съдии и състезатели в работни изпитания на кучета за всестранен лов. В тази дейност на школите му асистираше сподвижникът на д-р Т. Гайтанджиев, почитания от поколение ловци инж. Веселин Чобанов. Той самият, като преподавател силно подпомагаше образованието с цикъл от 20-ина избрани лекции по ключови моменти за работа с кучета за всестранен лов /преимуществено немските хаари и визла/, тяхното оценяване на изпитания и възможности за селекцията и разпространението им в България. Негова и на ст.н.с. д-р Любомир Мутафов бе инициативата българската ловна кинология да се присъедини към специализираните работни изпитания на кучета за всестранен лов и на кучетата за подземен лов по международните правила на популярния в седем източно-европейски страни „Турнир „Дружба”. Благодарение на техните усилия и естествено на обучените по немската методика състезатели, българските спортисти в рамките на две три-години започнаха да гонят международните титли. Трябва да се отдаде заслуженото на такива пионерни шампиони като: Спас Спасов и Йордан Софрониев от Разград, Кръстьо Богатинов от Пловдив, с достойнство защитили честта на българската ловна кинология на международни изпитания, които по своята сложност и умение на кучетата далеч надхвърлят рамките на сега провежданите у нас полеви изпитания по правилата на „Сен Хубер”.
В продължение на традициите на немската ловна киноложка школа пред 1983 г в гр. Разград бе проведен 20 дневен курс с великолепния лектор Зигфрид Кокрох. Отново в сътрудничеството на инж. В. Чобанов над 20 курсисти бяха подготвени, впоследствие апробирани на национални и международни изпитания и атестирани като национални киноложки съдии за изпитания на ловни породи. Колеги, ако искате да изпитате истинска наслада от казино игрите в България, първо трябва да прочетете ревюта за тях, за да не останете излъгани, тъй като има много казина, които не изплащат печалби. На casinohaha сме се постарали да направим ревюта на всички водещи казина и букмейкъри, опериращи в България.
Образованието в областта на неловната кинология започна след първия конгрес на Българската федерация по кинология проведен през 1984 г в хижа „Звездица” край гр. Варна. Тогава се обърна внимание и на любителите кинолози, вече започнали да се организират в София, Варна, Бургас и Пловдив в дружества на любителите на кучета. Първата школа бе неофициално провеждана всеки четвъртък в клуба на ул. Бистрица №5. Тя по-скоро протичаше в колегиален семинарен дух и беседи по интересуващите активистите въпроси. Тогава започнаха да се превеждат и популяризират международните стандарти на повечето породи, както и правилниците за селекция, изложби и изпитания. Тук активно участие вземаха Марина Бенева, Любен Николаев и др. Беше положено началото и на обучението в спортната дейност, като практическите занятия се провеждаха на тренировъчния стадион зад тогавашната гара „Сердика”. За първи път се обучаваха състезатели за спортни изпитания на кучета, притежавани от любители. На първите проведените изпитания се отличи амбициозният собственик на младо женско коли Иван Балабанов. Той бързо надрасна българските спортни умения и замина да трупа опит в чужбина. Само след няколко години той се нареди сред елитните състезатели на американския спортен клуб за кучета „К-9”, а в последните няколко години стана световен шампион за спорт с куче по международните изпитания по правилника IPO. С неговата прословута скромност, днес, той почти ежегодно гостува на днешните български клубове за спортни изпитания на кучета, предавайки своя богат спортен опит на нарочно организирани семинар и практическа школа, провеждани в София зад „Музея Земята и хората”. Неговият киноложки път е неразривно свързан с началото на българската школа в спортната кинология, а неговите последователи се множат непрекъснато.
Приобщеното през 1984 г към Съюза на зайцевъди, гълъбовъди и природолюбители към ЦКС Дружество на любителите на кучета организира школа за подготовка на обществени киноложки кадри: организатори на клубове по породи, отговорници по развъдната дейност, по спорта и изпитанията, организатори на местни и национални изложби и др. Школата се провеждаше ежеседмично в Института по биология и имунология на размножаването /ИБИР/, под ръководството на тогавашния председател на дружеството проф. Павел Маринов. Кулминацията на школата бе провеждането на първата научно-практическа конференция по кинология, на която взеха участие много гости от страната. Издаден беше и сборник с доклади. Година по-късно бе организирана национална школа за киноложки деятели в гр. Хасково. Тя беше едноседмична с демонстрации на различни породи български кучета, като прословутия Янко от Костенец, производство на Спас Тунев, отглеждан заедно с един негов 5-месечен син от Иван Палабойков. В школата взеха участие повече от 20 киноложки деятели от цялата страна, които трупаха все повече опит и самочувствие. Следващата школа беше проведена в курорта „Вонеща вода” и това беше най-слабо организираната школа. Макар и не за подготовка на киноложки съдии, именно на нея по инициатива на д-р Велев присъстващите „взаимно се припознаха” като съдии по екстериор. За съжаление тези „псевдо-съдии” впоследствие натрупаха негативите на българската обществена кинология, тъй като по-късно те оглавиха обединената през 1991 г Българска републиканска федерация по кинология. Тогава те нямаха нито познанията, нито опита да ръководят клубната и съюзна дейност. От тогава основателните критики към ръководството и към отделни негови представители не престават.
През 1990 г в новосъздадения Свободен факултет при тогавашния ВЛТИ бе разкрита академична специалност „Кинология”. В интерес на истината и преди това бяха правени опити да се чете свободно избираем курс от 45 часа в ВССИ гр. Стара Загора. Но академичният съвет там категорично отхвърли направеното предложение поради факта, че кучето не е признато за селскостопанско животно и е извън учебната тематика на ВУЗ-а. Както се очакваше в предварителния списък на кандидатите да се обучават в двегодишния курс се записаха близо 60 студенти, основно от ВЛТИ, но и от биологичния, юридическия, педагогическия факултети на СУ „Кл. Охридски”, от консерваторията и др. Единственото което ги обединяваше беше любовта и трайният интерес към кучето. Тога обучението се поемаше от държавата, като учебното съдържание се разпределяше в шест дисциплини с хорариум 225 учебни часа теория и 180 ч учебна практика. Изучаваха се следните дисциплини: Теория на общата и ветеринарна кинология, Теория на ектериора, Теория на обучението, Методика на специалното обучение, Съдийство и експертизи в кинологията и Селекционно развъждане в кинологията. Проверката на знанията се осъществяваше с подготовката и защитата на четири автореферата, полагане на шест устни изпита и защита на дипломна работа пред Държавна изпитна комисия. В следващите години се наложи обучението да се интензифицира и ограничи в едногодишен курс като се добавиха две нови дисциплини: Поведение на кучето и Методика на съдийството на изпитания. Всяка следваща година курсовете по дисциплините се актуализираха като се допълваха и часовете за практика се увеличиха до 200. Отделно за подготовка и защита на дипломната работа под научното ръководство се предоставяха минимум три месеца.Като преподаватели в различно време са били привличани изтъкнати специалисти от различните области към дисциплините, като напр.: проф.д-р Христо Георгиев, ст.н.с. Любомир Мутафов, проф. Георги Ковачев, проф. Радка Тодорова, проф. Александър Джуров - Ветеринарна кинология; проф.Градинарски, д-р Веселин Денков – Поведение на кучето, Методи Тодоров и н.с. полк. Лъчезар Цветанов – Специализирано обучение; Кръстьо Богатинов, д-р Иван Попов, инж. Иван Недков – Обучение на ловни кучета; проф. Елезов, доц. Тодор Маринков – Репродукция на кучето. В последствие бяха поканени и завършили вече експерт-кинолози като: зооинж. Йонко Семерджиев – Генетика; Юлия Велкова – Клубна и кенълна развъдна дейност; Илияна Райкова -Поведение и Обучение на кучето. Всяка дипломна работа се подготвяше по ръководството на компетентни научни ръководители, като напр.: доц. д-р Веселин Пенков, н.с. инж. Григор Пенев, проф. Димитър Димитров, д-р Виктор Лозенски, доц. д-р Петко Юзев, зооинж. Йордан Симеонов и др. В състава на Държавната комисия, определен със заповед на Ректора, обикновено се включваха деканът на факултета, ръководителят на катедра „Лов и ловно стопанство”, представители на БРФК или БРЛС и някои от научните ръководители на дипломантите. Всеизвестно беше, че изискванията към дипломните работи и тяхната защита се равняваха на критериите за магистърската степен и далеч не всички студенти се дипломираха като експерт-кинолози. Дипломиралите се за тези 20 години все пак нахвърля бройката 120 души. Голяма част от тях вече отдавна са се утвърдили като имена в обществената и професионална кинология. Заслужава да се отбележи, че между дипломиралите се имаше и мнозина чуждестранни студенти от Русия, Украйна и Кипър. Освен тях много отлично подготвени български експерт-кинолози работят в чужбина: САЩ, ЮАР и Израел. Трябва и да се знае, че през 1994 г българската програма по кинология беше с готовност предоставена на руски колеги и само две години след това тя беше приемствана в две техни висши учебни заведения за редовна подготовка на кинолози. Следва да се отбележи, че бяха разработени лекционни курсове по основните дисциплини и бяха издадени 5 учебника за подготовката на студентите.
Освен педагогическата работа преподавателският състав провеждаше и научно-изследователска дейност. От 1991 г се разработваха главно две основни направления: Програма за редуциране на безстопанствените кучета и Реконституиране на българското пастирско охранително куче. Програмата разглеждаше проблема в три основни теми: Причините за огромния брой бездомни кучета с методика за оценяване на годишния им брой, обществените последствията, които те причиняват и мерките за поддържането на поносимата бездомна популация. Разработването на тематика следва да подчертаем е чисто научно и е в съвременен екологичен аспект. Тя няма допирни точки с предложените многобройни кампании на неправителствени „псевдо-хуманни” организация за защита на бездомните кучета. В интерес на истината, досегашната политика на държавните и общински институции в продължение на 20 години е позволила да бъдат „изсмукани” над 130 милиона евро от българския данъкоплатец и европейски фондации за поддържането и разрастването на бездомната популация. Въпреки многократните усилията за внедряване в отговорните общински и държавни институции разработената научна програма за съжаление все още не може да намери своето приложение.
Тематиката за възстановяването на българското пастирско охранително куче, тривиално наричано: българско, каракачанско, овчарско, планинско, чобанско, Горан или просто Шаро беше предмет на множество научни разработки на преподавателите, дипломанти и студенти. Проучването продължи близо 20 години, като бяха обследвани над 4500 броя пастирски кучета от различни региони на страната. Проследени са генеалогичните линии и семейства на над 20 всеизвестни мъжки и женски родоначалника и приносът на чужди породи, интродуцирали се в отродието. Подробно бяха разработени и апробирани критериите за тестване на поведението и работните му качества. Генотипирането на кучето бе завършено с провеждането на ДНК анализ на пробандите от отделните линии. През 2009 г бе детерминиран генетичния диапазон на отродието и се установи, че то все още е в процес на породооформяне. Научните разработки са докладвани на различни национални и международни форуми.
От 1992 до 1997 г в Нов Български Университет под ръководството на доц. Янаки Караджов се провеждаше подобно на това в ЛТУ обучение. Дипломираха се над 30 обучавани.
В интерес на истината след 1996 г, отначало на студентите по Ветеринарна медицина в Стара Загора и София, а по-късно и на студентите от Горско стопанство в ЛТУ започна да се преподава избираем курс по кинология в рамките на 15 часа теория и 15 часа практика, които за съжаление са крайно недостатъчни са една професионална подготовка.
През 2008 г Министерството на образованието и науката възложи на работна група от преподаватели от специалността изготвянето на Държавни образователни изисквания за обучението на професията „Кинолог” с две специалности: „Отглеждане и обучение на кучета” и „Селекционно развъждане и специализирано обучение на кучета”. След като те бяха утвърдени от министъра, с решение на Министерството на образованието и науката през 2010 г се създаде Център за професионално обучение по Екология, Туризъм и Кинология, със седалище в с. Правешка Лакавица, общ. Правец. Обучението се провежда под различни удобни за обучаваните форми: редовна, задочна, самостоятелна и дистанционна. Завършващите получават Свидетелство за професионална квалификация „Кинолог” по съответната специалност по утвърден от министъра на Науката и образование образец. Тъй като обучението е по изискванията за професионалното образование на Европейския съюз, издаденият документ е валиден във всяка европейска държава.
В специалността „Отглеждане и обучение на кучета” тук вече се подготвят професионални кинолози, които могат да изпълняват следните дейности:
- Отгледвач на куче в приют за бездомни кучета,
- Отгледвач на куче в хотел - пансионат за кучета,
- Отгледвач на куче в развъдник на породни кучета,
- Отгледвач на куче в зоопарк,
- Санитар в кастрационен център,
- Консултант в зоомагазин,
- Груминг специалист,
- Хендлер,
- Водач на служебно куче,
- Инструктор по обучение по общия курс и
- Зоополицай.
В специалността „Селекционно развъждане и специализирано обучение” се подготвят професионални кинолози, които могат да изпълняват следните дейности:
- Селекционер – развъдчик в селекционна ферма,
- Инструктор в школа за обучение водачи на служебни кучета,
- Инструктори в школа за спортно обучение на кучета: по IPO, за изпитания в послушание, по Ажилити,
- Инструктори в школа за обучение на кучета в одорологията,
- Инструктори в школа на кучета за гидова дейност,
- Инструктори в школи за обучение на водачи и кучета за различни видове лов,
- Инструктори в школа за обучение професионални хънтъри,
- Специалисти по корегиране девиантното поведение на кучета и др.
Днес, освен обучението по двете специалности Центърът осъществява методическо ръководство и подготвя по части от професията и киноложки кадри – съдии и селекционери на Български републикански киноложки съюз. Не без основание името му се свързва със съвременния облик на Българската кинология и с нейното научно-методическото направление.
"Център за професионално обучение по екология, екотуризъм и кинология" организира следните курсове и семинари: ВИЖ ТУК
Контакт: д-р Андрей Мицулов
0885 84 81 81; 07133/ 46 76; 20 22; 95 33 и Е-mail: predbalkan@abv.bg
Статията е предоставена на Ловен портал БГ ЛОВ. Копирането забранено!