Предговор от преводача: Тъй като в голяма степен споделям виждането на уважавания Чък Хоукс по отношение на непрестанната тенденция да се "изтънява" себестойността на съвременното ловно оръжие си направих труда да преведа въпросната статия. По някои от позициите му, разбира се, може да се дискутира, истината винаги лежи някъде посредата между две крайни твърдения. Доколко изборът му на конкретен пример в лицето на Тика Т3 е тенденциозен и дали това е най-красноречивия пример за илюстрация на тенденциите, разглеждани в статията е нещо, което всеки читател е свободен да подложи на собствена преценка. Но като цяло статията по моя преценка е правдива и изрича на глас истини, които действително не са обект на коментар в специализираната преса.

На заинтересуваните желая приятно четене.

От Чък Хоукс

Както на много други старчоци и на мен ми е мъчно за липсата на стандарти в сегашния модерен свят. Никъде девалвацията на качеството не е така очебийна, както при ловните карабини на 21-ви век. (Всъщност, плъзгането надолу започна през 60-те и набра скорост към края на 20-ти век)

Днес берем горчивите плодове на ниското качество, които бяха засяти преди време. Главната вина за това пада върху авторите и издателите на специализираните издания. В стремежа си да привличат рекламодатели те се правеха, че не забелязват непрестанното „поевтиняване” на ловните карабини. Нерядко в своите ревюта те просто папагалски повтаряха рекламните изрази, подадени им от рекламните агенции на производителите.

Така например, слабите шприцовани пластмасови приклади се възхваляват като „олекотени” или „устойчиви на атмосферни условия”, вместо да бъдат критикувани като нискокачествена бединг-платформа, каквато са те всъщност. „Свободно плаващите” цеви, въведени просто да минимизират разходите за труд по напасване на системата „цев-цевна кутия” към приклада, сега се възхваляват като преимущество от тези, които не познават нищо по-различно. Това е отличен пример за икономисване, превърнало се в нов стандарт.

Недостатъците на цевните кутии, които просто са разпробити от цилиндрична заготовка, и използват шайби и пръстени,вместо монолитни откатни пети, никога не се коментират в ревютата. Често портът за изхвърляне/пълнене - просто един продълговат отвор в тръбната цевна кутия – е толкова малък, че е трудно или невъзможно да се зареди патрон директно в патронника, или ръчно да се извади изстреляната гилза. Но това никога не се коментира в ревютата.

В много случаи „късите цевни кутии” са просто дълги такива, чийто стопер на затвора е преместен напред, за да се ограничи неговият ход. Съвременните автори, които пишат ревюта за подобни творения, по същия начин никога не споменават, че това проваля основната цел на „късите” калибри, за които са направени тези пушки.

В цевната кутия се намира затворът, по отношение на който възниква очебийния въпрос- има ли наистина някой, който да вярва, че евтиният, състоящ се от много части сглобяем затвор, е възможно да има някакво предимство пред монолитния изкован стоманен затвор, освен икономия на ръчен труд?

Използването на пластмасови, почти като за еднократна употреба, сменяеми пълнители (каква работа, по дяволите, има сменяем пълнител при ловна карабина?) и спускови скоби се пропуска незабелязано от популярните издания или по-скоро това се възхвалява заради тяхната олекотена конструкция. Ако говорим за манипулиране - тези момчета биха могли да предадат някой и друг урок на вашингтонските политически драскачи!

Всъщност, „олекотена конструкция” и „точност” са модерните думички, най-често използвани да манипулират ревютата като отплата за подкрепата на рекламодателя. Евтините заместващи материали обикновено са по-леки, но не и по-здрави от кованата стомана. Също така повечето масово произвеждани пушки понякога правят „изключително хубави” групи, които могат да се експлоатират в ревютата. Всеки път когато авторите на ревюта започват натрапчиво да хвалят нещо - внимавайте! Може би няма много какво да се хвали в критичните места от конструкцията, качеството на материала, изработката, напасването или финиша.

Линиите и финишът на една пушка са нещо съвсем козметично, пък и защо трябва да бъдем укорявани за това, че ловуваме с грозни пушки? Матовия финиш на цевните кутии и цевите се рекламира като преимущество („слабо заслепяващи”) , но в действителност той се прави по-бързо, затова е и по-евтин за производителя, отколкото полираната до блясък повърхност. А че равния черен цвят на пластмасовите приклади, шумно рекламиран като „стелт” /невидим/ има преимущество пред цвета на ореховия приклад е очевиден абсурд. Защо един разумен човек трябва да вярва, че такъв приклад е по-трудно забележим за животните сред дърветата, отколкото дървения приклад?

Забелязали ли сте например при дървения приклад на Тика Т3 , как насечката е разделена на няколко малки участъка? Това се прави, защото е по-лесно (оттам и по-евтино) да се направи насечка на малък участък, отколкото на голям. Колкото по-къси са отделните линии на насечката, толкова по-лесно е да се спазва правата линия. Още веднъж икономиите в производството надделяват над естетиката и функционалността.

Гореспоменатата Тика Т3 със сигурност не е единствената съвременна ловна карабина, в която са приложени някои или повечето от тези мерки за икономии. Не споменавам това за да се заяждам с марката Тика. Избрах я като рекламен афиш за евтини пушки защото тя е един от малкото модели, които съчетават всички тези начини за намаляване на качеството и себестойността. Ако има някакъв начин за производствени икономии, то той вече е използван в Т3. (Е, признавам че при Т3 основите, за които се закачат сменяемите ремъчните скоби, не са шприцвани в пластмасовия приклад по-невероятно евтинджийския начин на S&W I-Bolt)

На всичкото това отгоре, Тика Т3 е евтина за производство пушка , но не и евтина за закупуване. (Също като I-Bolt). Тези пушки струват толкова колкото или повече от някои по-висококачествени, по-добре конструирани и по-произвеждани ловни карабини. Успехът на Тика Т3 е данък за невежеството на съвременния американски спортсмен – заедно със съучастието на спортната преса, на чиято информация той разчита.

Казаното дотук не означава, че човек не може да ловува успешно с Тикка Т3, или че собствениците на Тикка са някаква особено ощетена група. Има много собственици на Т3, които нямат никакви оплаквания, на повечето им харесва представянето на техните карабини и са удовлетворени от покупката. Някои купувачи на Т3 бидейки напълно наясно с нейните недостатъци я купуват за „работна” пушка, цел за която тя добре подхожда. Действително, Т3 е безопасна, функционална пушка и отлично поваляща дивеча в ръцете на адекватен стрелец. Същото може да се каже за повечето от останалите бюджетни модели, включително далеч по-евтините Stevens 200, Marlin XL7C, Remington 770 и NEF.

Предполагам, че тези които купуват Тика нямат голям опит в покупката на ловни карабини. Човек, който никога не е имал карабина е много по склонен да прощава недостатъците на бюджетната пушка, откоклото опитният стрелец или ловец.

Широко рекламирано е твърдението, че Тика-та постига точност 1 МОА на 100м. На базата на моя опит и от общуването с притежатели на Тика аз съм убеден, че голям брой Т3 не постигат системно тази 1 МОА група от 3 изстрела във вида в който са купени от магазина, с фабрични ловни патрони.

Опитните ловци знаят, че такава гаранция, дори да е вярна, е всъщност доста безсмислена, но начинаещите се впечатляват. На практика, едрия дивеч е голяма цел и снайперска точност почти никога не е необходима. Пушка, която държи група от 6 см на 100м (2 МОА) е достатъчно точна. Ловна карабина, която прави средна група 1.5 МОА и отвреме-навреме групи под 1 МОА (а също отвреме-навреме и 2 МОА групи) е много добра, и Тики-те, във вида в който са закупени отговарят или надхвърлят тези изисквания.

Обаче, истинският впрос е: защо никой от тези мои колеги писатели в популярната преса не посочва странностите на една такава гаранция? Това разбира се е риторичен въпрос. Отговорът е прост: Берета Корпорейшън (която пласира карабинитеТика) е крупен рекламодател в популярните списания. Какво става с моралния дълг на авторите и издателите към техните читатели, които плащат изкараните си с труд пари за да четат тези ревюта? Очевидно думата „почтенност” липсва в речника на големите печатни издания.

Така например, настоящото скромно изразено мнение доведе до доста разгорещена размяна на и-мейли с маркетинг мениджъра на Берета, който се обиди че съм използвал Тика Т3 като пример в тази статия. В един от тези и-мейли (очевидно надявайки се аз да оттегля статията си) той ми писа: „Наистина ли смятате, че подобна статия няма да се отрази отрицателно на биснеса ни?” И малко по-късно: „Мислите ли, че ще ми е приятно да продължа да ви изпращам пушки за тестване при условие, че подобна статия е нормална практика? Работата с медиите е двупосочна улица, нали така?”

С две думи, в ето тази тънко завоалирана заплаха е проблемът. По-голямата част от утвърдените специализирани издания са се превърнали в нещо повече от средство за реклама на най-големите производители. „Двупосочната улица” всъщност се е превърнала в еднопосочна такава и главната директива в повечето издания е никога да не се дразнят големите рекламодатели. „Добрите” публикации, платени от рекламодателите се възнаграждават с вътрешна информация и предоставяне на последните продукти като материал за ревюта, а се избягва всяка публикация, осмеляваща се да критикува дори един единствен продукт на този рекламодател.

Печатните издания оцеляват единствено благодарение на платената реклама. Заплаха като тази би ги накарала моментално да изтеглят тази обидна статия. За щастие въпреки, че Guns and Shooting Online продава рекламни банери, ние на практика оцеляваме благодарение на платеното членство на нашите читатели. (Бог да благослови тези от вас, които отделят от трудно изкараните си пари, за да се присъединят към Guns and Shooting Online!). Хубавото както подозирам ще бъде, че Берета Корпорейшън няма да се рекламира в Guns and Shooting Online. Нито пък ще получим някакво ново оръжие за ревю от Берета/Сако/Тика в близко бъдеще. Обаче аз спя спокойно нощем, а ти драги читателю чети истината такава, каквато е тя според нас.

Превод:  Теодор Ганев /old_hunter /съфорумец от ловен портал БГ ЛОВ

Темата във форума: КЛИК