Публикувана от 
От есента на миналата година уговорихме три дни лов в ДЛС „Дикчан” с. Сатовча. На тръгване от гр. Исперих на 26.10.2014 година времето беше много лошо, имаше поледица, начупени дървета и силен вятър. Пътувахме цялото семейство – аз, съпругата ми Даниела и сина ми Александър, който е много запален по лова. От гр. Ракитово взехме моят голям приятел и туроператор Ангел Добрев който организираше ловния излет. На 27.10.2014 год. около обяд пристигнахме в стопанството.
Там ни посрещна ловният водач Бранимир Балджиев. От пръв поглед си личеше, че е човек с богат опит и голямо сърце.Той щеше да води мене. Сина ми на приплоди лопатар и диво прасе щеше да води Радослав Узунов, ловен водач с когото се познавах отпреди и за когото мога да кажа само добри думи. И двамата са хора изключително добри професионалисти и отдадени на професията си. Настанихме се в ловният дом на 1500 метра надморска височина и след вкусният обяд на готвача Румен Поилков потеглихме на лов.
Вървейки по пътя към чакалото видяхме много елени лопатари и муфлони. От тях харесах елен лопатар с добре развити рога и с много шипове по лопатите. Докато размишлявах дали да го отстрелям той се скри в боровата гора. Ядосани от неуспеха с Бранко продължихме към второто чакало, като на първото оставихме двама ловни да следят за евентуалното повторно появяване на „моят” лопатар. След около час и половина нашите сътрудници в лова ни се обадиха, че харесаният от мен лопатар се е появил отново на хранилката. Веднага предприехме повторно издебване. Петнадесет минути след това аз видях лопатара зад едни сухи и високи папрати, като се виждаше само главата му. Опрях карабината си „Щаер Манлихер” в калибър 30-06 с 11.9 грамов куршум на „Динамит Нобел” на двуногата и тъкмо да стрелям от съседното чакало разположено на около 300 метра над нас се чу изстрел. Там беше сина ми Александър с ловния водач Радослав и туроператора Ангел дебнейки приплод на лопатар. Лопатара както стоеше зад папратите стана неспокоен и побягна. За негово нещастие се спря на около 80 метра и започна да се оглежда. През това време се прицелих отново и произведох изстрел в областта на гръдния кош. Животното подскочи повече от метър, пробяга около тридесет метра и падна до един вековен бор. В този момент бях най-щастливият човек. Малко след това при нас дойдоха Радослав, Ангел и сина ми Александър с отстреляният от него приплод лопатар.
Направихме много снимки за спомен, полагащите се ритуали, приехме поздравления и отпътувахме за ловния дом.
Преди да похапнем от вкусните гозби на сем. Поилкови аз почерпих с бутилка марково уиски като завършек. На следващият ден сина ми Александър от чакало отстреля два приплода диво прасе воден от Бранко Балджиев.
На 29.10.2014 год. трофеят беше оценен от РКОЛТ в ДЛС „Дикчан” със 166 точки по СIС - бронзов медал.
За тези три ловни дена се възхитих на изключително топлото посрещане от страна на домакините, красивата Родопска природа и вкусните гозби на сем. Поилкови.
При възможност пак ще заведа семейството си там.
Стоян Бабев
Гр. Исперих
Изпратено на имейла на БГ ЛОВ
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
