Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Новини » Ловни новини » Ловният закон свали с един куршум два заека

Ловният закон свали с един куршум два заека

admin Публикувана от admin | 10.10.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел
Господ дава, но в кошара не вкарва. Срещу тази поговорка от години се борят авджиите по цял свят. У нас политиката в горите дълго време бе да се стреля напосоки, при това в пияно състояние. Ловците рано правят анималистични ритуали за късмет и ако Бог рекъл, гърмят един глиган след цял ден ходене по баирите. По икиндия задължително сядат и опъват софрата с истории за славни времена. Но само подвизите и ракията не топлят, когато не си сложил захранка, не си селектирал дивеча, а за лошия сезон обвиняваш миграцията, пустия карък, но не и себе си.
А ловът, като част от човешките инстинкти, днес може да се превърне в едно от най-печелившите пера на родния туризъм. Дори ако си изиграем картите правилно, по оставени пари от калпак ще задмине морския и зимния взети заедно. Лъч оптимизъм в непрогледната гора е приетият преди ден закон за лова и опазване на българския дивеч. След голям обществен дебат той постави два основни стълба за развитие на тази екодейност. Първо се съобрази с интереса на инвеститорите, и второ - не обърна гръб на природозащитниците.
Първите без държавна стратегия в този сектор наливаха на сляпо пари в продължение на години. След това обаче се оказа, че тези, които са седели на пусия със скръстени ръце, ще могат да вземат стопанствата на концесия. Наготово. Всъщност точно тази морална несправедливост не допуснаха родните депутати. В основата й стоеше голямата заблуда, която сееха знайни и незнайни глашатаи, че от ловен туризъм се печели. Истината обаче е малко по-различна. Всички по бай Тошово време смятаха как стрелбата по животни носи 5-10 млн. долара в хазната, а никой не казваше, че за тяхното отглеждане са дадени не по-малко от 30-40 милиона. Ситуацията днес не е по-различна. Даването на пари може да се приеме като благотворителност, която вместо в дом за сираци е адресирана към природата. Защото се увеличава и подобрява популацията, а бракониерството се свива до минимум. Т.е. ако се намери мераклия вместо в Румъния, да дойде у нас и даде 10 хил. евро, за да убие елен, то те автоматично се реинвестират във вида и неговия микроклимат.
Другата голяма заблуда бе, че стопанствата с публично-частно партньорство ще оставят без излети редовите авджии. А те като площ са едва 15 на сто от цялата ловна територия на България. Другите 75% са на разположение на местните ловни дружинки, чиито безметежни пушки, лъснати с обилни количества алкохол, само доведоха до бум на сакатлъците по време на излет.
В крайния вариант на закона за лова председателят на комисията Васил Калинов уважи и броженията на еколозите. Така отпаднаха текстовете, които удължаваха сроковете за отстрел на някои водоплаващи птици, а дивата коза и мечката си останаха защитени видове. Така спазихме и евронормите.
Източник: standartnews.com

Абонамент за бюлетин