Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Интервю на... » Ловното куче се учи от малко бебе

Ловното куче се учи от малко бебе

admin Публикувана от admin | 01.08.2009
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Ловното куче се учи от малко бебе

“А, ченгето Бойко ли? Чувате ли лая и скимтенето пред ей онази къща - там живее. Няма по-запален кучкар от него в града. Ако не е наряд, или не гони престъпници - няма начин да не е при гончетата си.” Така говорят живеещи на ул. “Васил Петлешков” в кюстендилския кв. “Върташево”.

Е, някои от съседите са готови и да роптаят срещу съжителството с многогласата група четириноги срещу дома на полицая от местното РПУ Бойко Занев (34), но го разбират и му прощават. Безспорна истина е обаче, че не можеш да си ловец без качествено и натренирано куче. Това го знаят всички, ама колцина държат да подготвят добре гончето си. Някои могат да се похвалят само за колко са купили четириногия си сподвижник, с който бродят из ловните джендеми и по пусиите.

Занев не чака някой да го учи каква порода да си избере, какъв на вид, форма и цвят да е кучето му. Как да го храни, кога и къде да го обучава, кога да го пусне в истинска “бойна обстановка” - в динамичен и рисков улов. За това се иска усет. “Пробвал съм с бигъли, с италианските “сегуджо”, с познатата тип “лайка”. Както и предпочитаните от колеги ловци лудогорски гончета. Според мен номер едно е баракът. На него залагам и повечето ми ловни кучета са от тази порода. И не бъркам. Баракът се адаптира и се справя отлично за терените в Кюстендилско. Има характер, достатъчно злоба и кучешки нрав, настъпателност. Издръжлив е, държи следата. И е незаменим в преследването на глигани, а при нас този лов е основен. Просто няма равен за глигани. Не давам барака за никоя друга порода!”, категоричен е полицаят, който станал правоспособен ловец още в казармата. Оттогава сам развъжда кучетата си.

Отскоро в клетките на импровизираната фермичка срещу къщата му пъргаво подскача подразделение от 11 ловни кучета. С тенденцията да нарасне още повече, след като барачката Тигра има 6 нови попълнения на по 1,5 месеца. Сега те са на специално внимание. Още бозаят, ама искат да ги галиш, да им говориш, да им се оставиш да те подушат.

Малко по-агресивно се държи яктериерът в една от клетките. Често пъти, видимо нащрек, се държат и двата мелеза. Абе, цял взвод. И за всяко от кучетата Занев може да извади досие с пропуските, белйте и подвизите.

Както и да представи биографията му. Къде се е родило, кои са майката, бабата, братовчедите. Най-вече каква кръстоска е приложил, за да се роди това куче. Така че да има добър нрав, пъргавина и нюх.

“Ето, тази кучка Тигра е внучка на Шака (10), а баща й е Бари, син на Шака. Бабата едва я спасих при един лов в местността Преслап над с. Ваксево. Бяхме в акция и току усетих, че нещо не е наред - чух вой, стенание. Притичах и видях, че вълк беше захапал здраво за шията Шака и я дърпаше надолу към дерето. Нямах никакво време за губене. С един изстрел с пушката (“Берета” - б.а.),от 40-50 метра повалих звяра. Кучката беше в несвяст, но я спасих.Оживя, дори роди и малки. Стана истински герой. Мои колеги я харесаха и я продадох чак в Петричко”, спомня си за не едно и две премеждия с кучетата си Занев.

Досега се е разделил с поне 5-6. Нерядко четириногите се губят по време на лов, а съседни дружинки ги улавят и после не ги пускат. Просто си ги присвояват. Има и ранени гончета при ловни инциденти. Други пък минават границата с Македония. Няма как, трябва да ги прежалиш.

Полицаят Занев посвещава не само почти цялото си свободно от дежурства време за кучетата си, но заделя и немалко пари за храна, лекарства и ветеринарни прегледи. Около 250 лв. месечно отиват за менюто на лапешката гвардия в кучкарника. Купува им кокали и огризки от месарниците. Суши хляб, прави разни каши и комбинации. Никога не ги оставя гладни. “Ако съм на дежурство или в операция по служба, жена ми Румяна и синът Игор, който е на 7 г. , поемат кучкарника - чистене, хранене, всичко от-до, както трябва да е. Не им тежи тази грижа, помагат ми много”, радва се Занев на семейното разбиране към ловджийското му увлечение и слабостта му към кучетата.

От 5 години е шеф на 27-а ловна дружинка в с. Ваксево. Там се изявявал и баща му Здравчо (70), който още не губи тренинг и за една година имал повалени 4 глигана.

“ Знаете ли колко грижи и обучение трябва, за да имаш куче, каквото искаш. Като преценя, че е настъпил моментът, го водя на 20 декара ограден терен край града, където обитават 3-4 глигана. И там, стъпка по стъпка, жест по жест, започват уроците. Трябва търпение, такт, разбиране. Да не обидиш кучето, можеш да го травмираш завинаги, да го съсипеш и от него нищо да не излезе. Само аз си зная какво трябва да му говоря и как да го обучавам. И накрая и то, и аз сме доволни. Защото ми е ясно какво се иска от двама ни, когато вече сме в поход и гърмим на жив дивеч, а не е просто тренировка”, говори с вълнение за подхода си да прави кучетата страхотни ловци полицаят Занев.

Той си е заградил и оборудвал и свой полигон за обучение от 5 декара земя край с. Ваксево. Там води подрастващите ловни “остриета”. Занев категорично отрича приказките, че с отглеждането на кучета можеш и да се позамогнеш. Други - може би, но не и той. “Я оставете това. Цената на кучетата варира от 200 лв. до 3000 лв. Но това не е бизнес. Това е талант и призвание, не печалбарство. Да направиш от едно безпомощно и сляпо мъниче истинско ловно куче, което те разбира и следва без думи, е невероятно трудно. Ако го постигнеш, си доволен. Не правиш сметки колко ще спечелиш. Ако така разсъждаваш, нищо не се получава”, разсъждава Занев.

Той споменава и за още един полицай - Ясен от с. Соволяно. “Яската ме конкурира , гледа поне 5-6 кучета и се справя. Зная, че и хирургът д-р Людмил Стоянов (бивш кмет на Кюстендил - б.а.) е запален и го умее този занаят. Даже съм чул, че преди години гледал кучетата на терасата си в апартамента в Кюстендил, а сега ги пратил на село. Радвам се за такива ловци. Те са истински, защото разбират и от кучета, а не само от пушки и патрони. Авджилъкът не е само думкане по дивеча. То, ако е за попадения, и аз ги имам. И два вълка съм убивал, по 150 лв. премия за всеки взех. Ама не това е за похвала и актив. А тръпката, емоцията, приключението. А те без вярно и добро куче не стават”, с вдъхновение заключава Занев.

автор: Кирил Фалин

източник: trud.bg

Абонамент за бюлетин