Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Партньори на бг лов

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » НА ЛОВ С ГАЙДА

НА ЛОВ С ГАЙДА

Публикувана от vater | 24.10.2012
0 коментара | публикувай коментар

Син и баща - бяха скици, актьори и мои добри съседи! Пък и колеги - ловджии. Стария надуваше гайда откакто се знаехме, а младото се запали по баща си, ама в ръцете го нямаше. Но пък глас да чуеш. И двамата бяха в Северняка - единия достолепно стискаше кухия мях и вадеше невероятни звуци оттам, дето ме разплакваха и разсмиваха - и да знаете добро ти става на душата - лекува пустата кожа! Пък сина - глас да чуеш, голям мъжага с много сила в гърдите- бе нямаше песен дето да му се опре от нашия край, пък и от Пиринско. За Родопско не го бях чувал, а си не приличаше стария с медогласната да подхваща тези тежки мелодии, а младото да гледа , като че ли мечка го е настъпала по ухото. Един понеделник стария на кафе се похвали, че са канени в Смолянско на лов идната събота и неделя. И се чудеше какво да занесе за подарък на приятелите си там. Нещо от нашия край де - Дунавско!

- Ще ида до Вадините да взема няколко големи чиги - требва да са извадили, хубава гроздова от избата съм заръчал, едно сомле ще вадят сега от развъдника, стара гъмза имам?

Рекох му:

- Вземи и гайдата баче! Те там хората могат да пеят и гайди си имат, ама покажи им нещо и от нащо!

- Еее как няма бе, комши, как няма…абе ще ми се сина освен туй дето го пее тука, да им изкара и някоя тяхна, ще говоря с него, белким се съгласи.

Към четвъртъка го виждам пак:

- Как е? Стягате ли багажите?

Стария се смее:

- Утре след обеда тръгнахме!

- Ми с родопската какво стана!

Смее се:

- Казах му и той се запали. Вчера шефа вика: "Намалете звука в малката зала" - Кога то моя пее…като глух петел - нито чуе нито види наоколо, вика ми после : "Тате иначе не става!"! Две родопчанки сме приготвили. Ама тука не звучат хубаво - там си трябва да се пеят - ехото да ги връща и препраща - от Балкана до Бяло море! Там са живи…

Вървим в събота с един приятел из стърнището - кучетата тичат отпред, вятъра ни пообрулва - фазан дирим. Той гръмне - аз се спра и се заслушам към синята верига на Балкана на юг! Аз гръмна - пак слушам! Човека ме пита какво толкоз се ослушвам - отговарям му, че искам да чуя родопска песен. Той се засмива, защото знае вече историята : "Ами имаш сърце - ще я чуеш, колко път е за една песен - аз пък съм само с уши! Я хайде напред, че кучетата ей де чакат - има птица в тоя бучиниш да знаеш…"!

24.10.2012 г. Анелин
Плевен