Хиляди ценни животински видове, грациозни кошути, елени, диви кози, изчезващи птици и риби всяка година стават тлъста плячка на бракониерите. Официално черна статистика в страната не се води, защото доказването на престъплението не е лесна задача. Еколозите са категорични, че едва в последните 2-3 години страната ни осъзна жестокостта и размерите на бракониерския лов.
Само за последните 20 дни горските са се натъкнали на три изключително жестоки случая на бракониерство. Намерени са събрани на едно място кошути, сърни, благороден елен и диви прасета в землищата на с. Черноглавци в община Венец и във Венец, Каолиново и Хитрино.
“Изключителна жестокост. На животните липсваха задните бутове и рибиците, които бракониерите най-вероятно ще препродадат прескъпо”, посочи Юлиян Русев, старши експерт в дирекция “Лов и опазване на дивеча” в Агенцията по горите. Сърните и елените са предпочитана плячка, защото тези животни не могат да се заразят и да пренасят болестта трихинелоза и така месото им може да се консумира, без да се изследва. Периодично в зимните месеци се намират отстреляни и бременни кошути.
На мястото, където са намерени животните, е имало и диво прасе, бременно с 9 малки. Преди да предложат глиганското за продан, бракониерите задължително трябва да го изследват заради опасността от трихинелоза. “В тези случаи ветеринарите изискват от тях да попълнят формуляр с номера на разрешителното за лов, къде е отстреляно животното, и т. н. Ако не бъде попълнен, месото не се приема за изследване, а ветеринарите могат на добра воля да сигнализират горските и полицията за съмнително месо”, добави Русев.
30 кафяви мечки и над 100 диви кози годишно прибират бракониерите, показват наблюденията на коалиция “За да остане природа в България”. Страната ни се обитава от около 500-600 мечки. От Агенцията по горите посочват, че в последните години са намирали и единични жертви на бракониери. Най-бруталният случай е от 2009 г., когато край пиринското с. Влахи бе намерена мечка с отрязани предни лапи и извадена жлъчка. Месото от предните лапи се смята за деликатес, а жлъчката на животното се използва в източната медицина. По случая бе образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.
Поне стотина диви кози годишно също стават жертви на бракониери. Общо числеността на това животно у нас е малко над 2000 екземпляра. Те са в националните паркове “Рила”, “Централен Балкан”, “Пирин” и в Западните Родопи. В момента тече акция на еколозите за опазване на дивата коза, която предвижда всички животни да бъдат снабдени с GPS устройства. През април фондация “Биоразнообразие” ще стартира проверки из механи, ресторанти и заведения в курортите, за да провери доколко законни са ловните трофеи, които кичат стените им. Преди няколко години бе направена подобна проверка заедно с МВР в заведения в Западните Родопи и околностите на Рила и Пирин. Тогава бяха конфискувани 11 глави на диви кози. Установено бе, че трофеите са продавани на пазара в Банско за по 50 лева.
Най-дребната, но и най-красивата дива гъска в света - червеногушата, зимуваща на нашите Шабленско и Дуранкулашко езеро, също става жертва на бракониерите заради месото. Тя е световно застрашен от изчезване вид.
През януари бе открита и отстреляна голяма дропла. Тази птица е изключително рядък вид, включен в Световния червен списък и абсолютно забранен за лов. Видът е престанал да гнезди у нас преди повече от 50 години. Парадоксалното е, че голямата дропла и брадатият лешояд са птиците символи на българската природозащита, но и двата вида вече не се срещат в страната.
Друга нелицеприятна истина е, че често пъти ловците край Дуранкулак убиват и пеликани. “Причината не е месото, защото тези птици се хранят само с риба и не стават за ядене, а просто заради тръпката да убият грандиозната и красива птица”, казват горските.
Нова мода в бракониерството е разграбването на гнездата на ценни видове за частни зоопаркове.
През 2011 г. са ограбени гнездата на две двойки царски орли в Южна България, посочват от Българското дружество за защита на птиците. Малките най-често се продават в Саудитска Арабия, където ловът с тези птици е широко разпространен.
“Не са редки случаите, когато гнездата се разграбват, за да бъдат доставени малките в частни зоопаркове или още по-лошо - птиците просто биват препарирани”, посочи пред “Труд” Петър Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците. Царският орел, наричан още “кръстат”, е една от най-редките птици в света. У нас има не повече от 25-30 двойки.
Едва 33 осъдителни присъди за бракониерство са постановени у нас през м. г. От горското ведомство вчера не можаха да направят разграничение колко от тях се отнасят за избити животни и колко за отсечени дървета.
В прокуратурата са изпратени 4224 бр. преписки. От тях над половината - 2312 бр., са върнати за налагане на административни глоби, по 1068 все още няма произнасяне, а по 224 случая текат досъдебни производства.
По българското законодателство за бракониерство на мечки се плащат глоби от 5000 до 10 000 лв., а когато става дума за отстрел на световно защитени видове, се предвиждат до 5 години затвор.
Смешни обаче са глобите за отстрел на едър и дребен дивеч в забранено време. Те варират от 100 до 300 лв. за животно. За отстрел на едър дивеч Наказателният кодекс предвижда до 1 година затвор, а за отстрел на дребен дивеч в забранено време - пробация до 6 месеца.
Автор: Драгомир Николов
trud.bg