Публикувана от 
В Германия, където кодексът на честта на ловеца изисква всеки ранен или убит дивеч да бъде намерен, хановерският кръвоследник е уважаван за неговата способност да открива ранено животно, дори и следата му да е от преди седмица и повече. Тигровият или червен на цвят преследвач на едър дивеч е създаден чрез кръстосването на старинния, огромен на ръст кръвоследник на Свети Хуберт с по-леки и бързи гончета. Хановерският кръвоследник и днес е любимо куче на немските ловци.
Неговите най-близки роднини на Американския континтент са кучетата плот хаунд. Това е една от много малкото чисто американски породи кучета - единствената от тях без никаква кръв от британски породи кучета и без примеси от американски фокс хаунд. Заслугата за създаването на плот хаунда принадлежи на едно семейство, което вече повече от 250 години развъжда тези смели и енергични кучета.
Семейство ПЛОТ
През 1750 г. Йоханес Плот и неговият брат Енох решават да емигригрират в Америка като взимат със себе си своите 3 тигрови и 2 едноцветни хановерски кръвоследници. По време на дългото пътуване към Новия свят Енох се разболява тежко и умира преди да достигне континента. Йоханес, който по това време е само на 16 години, първоначално се установява на мястото, известно днес като Карабъс Кънтри (Северна Каролина). Той имал трима сина: Джон, Елиас и Хенри, който в началото на 19 век се премества заедно със съпругата си и глутницата им кучета, поверена му от баща му, в Хайууд Кънтри на източния склон на планината Балзъм - днес това е част от великолепния Нaционалeн парк Great Smoky Mountains, обхващащ обширни територии от щатите Северна Каролина и Тенеси.
Хенри Плот продължил развъдната програма на баща си. А когато многобройните наследници на фамилията се заселили из целите планини Смоуки (една наистина огромна територия), кучетата им вече били прочути под семейното име на собствениците им като плот хаунд.
Някъде по това време един ловец, живеещ в Джорджия, който селектирал собствена порода много качествени кучета за едър лов, известна като „мечо куче с леопардова окраска”, чул за славата на плот хаундите и дошъл в Северна Каролина, за да ги види лично. И бил толкова впечатлен от тях, че заел от семейство Плот за една година няколко от най-чистокръвните им кучета, за да ги кръстоса със свои женски. Това е единственият известен случай на привнасяне на нова кръв в плот хаунди от пристигането им на американска земя. Запазени са някои документи, по които може да се съди, че плот хаунди са кръстосвани в отделни случаи с местни кучета на индианците чероки, на чиято територия, всъщност, се установяват семейство Плот. Но това не може да бъде доказано.
Повече от 200 години след Хенри Плот още 7 поколения от семейството продължават да отглеждат тези гончета като ги използват за лов на мечки и, понякога, за диви прасета. След много поколения плотовете вече имали нужда от привнасянето на нова кръв чрез ауткросинг. През 19 и 20 век гончета от сходен тип се отглеждали и от други семейства на заселници в планините и също като плот хаундите носели името на собствениците си. Около 1900 г. един развъдчик на име Гола Фергюсън внимателно избрал едно тигрово гонче с черно седло от също така добре известните отглеждани от семейство Блевинс кучета и го кръстосал с плот хаунд. Малките в две от кучилата били изключителни – резултатът надхвърлил предвижданията на Фергюсън, който отново ги кръстосал с чистокръвни представители на плот хаундите. Това се оказало напълно достатъчно за възраждането на породата. Затова дори и част от членовете на семейство Плот включили тези кучета в своята развъдна програма. Това е причината и днес някои кучета, развъждани от наследниците на Плот, имат черно седло – нещо, което изобщо не се е срещало преди кръстосването с гончето на семейство Блевинс.
Любопитното е, че в средата на 20 век Воун Плот, който продължава традицията на развъждането на плот хаундите в Северна Каролина, в разговор с Дейл Бранденбъргър споменава, че изобщо няма представа за кучетата, от които произхожда тази порода и за приликата им с днешните им роднини хановерските кръвоследници! А те продължават да съществуват точно там, откъдето преди повече от 250 години емигрира Йоханес Плот и са подобни на плот хаундите по размери, цветове и ловни умения. Това незнание на Воун Плот е показателно до каква степен плот хаундите са развъждани самостоятелно и изолирано от други породи ловни кучета...
Ловни умения
Докато славата на плот хаундите растяла, ловците на миещи се мечки започнали да проявяват интерес към способността на плотовете да откриват и облайват дивеча, който се е покачил на дърво. И така плот хаундите били причислени към ловните кучета от групата на куунхаундите, т.е. за лов на миещи мечки не по друга причина, а защото в САЩ този тип ловци са много пъти повече от тези, които ловуват на мечки и диво прасе. Въпреки това традиционният начин на работа на плот хаунда е да работи по следа и да облайва едър дивеч като мечки, диво прасе или пума. И днес много кучета от тази порода продължават да ловуват по начина и на дивеча, за чийто лов са създадени.
С изключителни способности за претърсване на висока скорост на различни типове ловни терени и на вода през всички сезони, плот хаундът е смел, агресивен следотърсач с открит, мощен глас. Мелодията на гласа му е забележителна – висока, звънлива, насечена когато е по следа или облайва на дърво, въпреки, че резки викове и дори пискливи възгласи също са приемливи. Неговият ясен и силен глас напомня за звука на тромпет - пронизителен, но не пищящ, звънък, блестящ, разнасящ се надалеч в смълчаната гора. Плот хаундът е легендарно с уменията си куче - смел, непоколебим боец и упорит преследвач, като същевременно е послушно и изключително лоялно към собственика си. Плотът е много бърз, с отлично развити инстинкти и с лекота се превръща в абсолютен любимец на всички ловци на едър дивеч, които са имали възможността да го видят по време на лов.
Плот хаундът днес
Макар и с повече от 250-годишна история, породата е регистрирана официално чак през 1946 г. На 12.08.1989 плот хаундът е обявен за официалната порода на щата Северна Каролина. Но породата е призната от American Kennel Club едва на 01.08.1998. А през 2008 за първи път куче от тази порода участва в най-престижната изложба за всички породи кучета в САЩ - Westminster Kennel Club Dog Show.
Популярността на интелигентния ловец на едър дивеч плот хаунд бавно продължава да расте, но все още е рядко срещан извън южните щати на САЩ. Интересното е, че след неуспешен първи опит в средата на 80-те години на 20 век, вече 3 години тази своеобразна порода се развъжда и на Балканите - в Истанбул, Турция.
Източник: dogbg.net
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
