/ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ/

Количеството на нарезно дългоцевно оръжие, притежание на частни лица, нараства. Предназначено предимно за лов на едър дивеч, то се среща най-вече в калибровата гама от 7;7,62; 8 мм. Колкото повече ловци се снабдяват с “дългобойни” оръжия, толкова повече лъсва истината, че малцина умеят да си служат с тях. Често увереността напуска собственика на карабината още след втория лов или дори след първия пропуск. Много хора даже и не успяват “да вкарат в оптиката” притичващия наблизо дивеч. Резултатите са, че не след дълго ловците, придобили нарезно оръжие, отново се връщат в лоното на ситурната гладкоцевна пушка.
Как да избегнем теоретичните грешки и неправилните постановки и да добием класа и увереност в боравенето с нарезно оръжие?
Ето някои основни правила и аксиоми, чието спазване ще даде по-добри шансове на собствениците на нарезно дългоцевно оръжие:
1. Нарезното оръжие е предвидено за лов на едър дивеч - както чрез издебване и от укритие, така и чрез гонка. Във връзка с това трябва да разграничим статичната му употреба /в първите два вида лов/ от динамичната /чрез гонка/. Едно и също оръжие може да се ползва и по статична, и по динамична цел, но изискванията към мерните прибори са различни. Когато е предвиден лов чрез издебване или от укритие, който може да продължи и след залез слънце, добре е да се избере оптичен прицел с поне шесткратно увеличение и с изходна леща от 40 мм нагоре. Доказана функционалност при лов в сумрак и “на луна” имат оптиките с осемкратно увеличение и изходна леща 56 мм. Голямата по диаметър предна леща пропуска повече светлина точно тогава, когато тя ни е необходима. Още един плюс при такива условия е ако оптиката фабрично е оборудвана със светеща точка, кръстче или скала, която да се откроява на фона на черна или тъмна козина в тъмнината.
2. При лов на ход чрез издебване изстрелните разстояния са по-дълги /обикновено под 50 м/ и често достигат дори до 400 м. Това е дистанцията, на която повечето куршуми, които при дулния срез имат начална скорост /Vо/ 800 м/сек., могат да се справят със задачата и да повалят съответното животно. Тук отново искам да поясня, че става дума за калибри от 7 мм нагоре. За да имаме възможност да отговорим на изискванията на този лов, ще трябва да оборудваме карабината си с оптически прицели от един от следните видове: 6 х 42, 7 х 50, 8 х 56, или с близки до тези параметри. Не бива да се ескалира прекалено в параметър увеличение и да се взимат фиксирани оптики с десеткратно увеличение, защото на къси дистанции ъгълът на зрителното поле е е много малък. С такава оптика – 10 х 40 или 12 х 42 – е удобно да се стреля на бенчрест /по мишени/, но не и да се ловува, защото е много вероятно да не можем да видим цялото животно в тръбата, а само част от него. Тук е и парадоксът – колкото по-близо е дивеча, толкова по-труден е изстрелът. Друг недостатък на фиксираното голямо увеличение са естествените колебания на ръката при стрелба от ръка. Грубо казано, колкото по-голямо е увеличението, толкова повече “играе и шари” мерника около целта .
3. Разглеждайки лова на гонка, се сблъскваме с коренно противоположни изисквания. Там стрелбата става от ръка, по подвижна цел на къси и средни разстояния. За целта всяка оптика с фиксирано увеличение над четири е напълно неподходяща. Поради факта, че гонките се провеждат при ясна видимост през деня, изискването към предната леща на оптичния прицел е незначително. Диаметърът може да бъде всякакъв от 20 мм нагоре. Обикновено за такъв лов се използват варио-оптики от едно- до четирикратно увеличение с изходна леща 24 мм. От фиксираните правилният избор е 4 х 32 и 4 х 36. Много удобни са бързомерите с двукратно увеличение или без такова с коефициент 1. Тези устройства /бързомерите/ дават възможност за стрелба с две очи - така, както се стреля с ловна пушка. Обикновено светещата червена точка, която служи за прицелна, е с регламентирана големина. Тя е или 2 моа или 4 моа. 2 моа /2 ъглови минути/ покрива площ от около 6 см на 100 м, а 4 моа /четири ъглови минути/ покрива площ съответно около 12 см на 100 м. По магазините има голям избор на бързомери, но опитът ме е научил, че обикновено прекалено “изгодните” оферти не си вършат работата.
Как можем да разберем дали един бързомер е класен и качествен, освен по цената?
- Първо, светещата точка трябва да е с правилна форма и без допълнителни отблясъци;
- второ, винтовете за корекция трябва да са надеждни и при въртене да се самофиксират, издавайки отчетлив звук /”клик-клик”/;
- трето, корпусът на бързомера трябва да е добре защитен и с перфектен финиш.
Ако искаме да ловуваме с едно и също оръжие и една и съща оптика и на гонка, и на ход от укритие, то непременно трябва да сме екипирани с варио-оптики, които са по-скъпи, но ни спестяват впоследствие разходите.
Препоръчителни варианти са: 1,5 до 6 пъти увеличение с предна леща 40-42 мм; 2,5 до 10 х 50 мм; 3 до 9 х 42 мм или 3 до 12 х 56 мм.
Най-евтиният вариант се явява, когато имаме оптика с шесткратно увеличение и монтаж, който запазва настройката след демонтиране / швенк монтаж/.
Не съветвам никой да използва “универсални” високи монтажи с просвет под тях, през който се виждат механичните мерници. Такъв тип окачване ощетява оптическия прицел, защото той стои на по-голяма дистанция от осканалната линия на цевта и възможността за грешка в хоризонталната и вертикалната равнини са значително по-големи. Освен това ползващият механичните мерници има лоша видимост, затормозена от оптическия прицел отгоре. Казано като поговорка, звучи така: “От два стола, та на земята!”.
С такъв тип монтажи са оборудвани руските и българските ловни карабини с болтов затвор, както и полуавтоматичните SLR /”Калашников”/, “Тигър”, “Драгунов”, “Сайга” и др.
4. Когато сме окомплектовали оръжието и надеждно сме закрепили /за предпочитане при професионалист/ мерните прибори, идва моментът с неговата прострелка, иначе казано - настройването на мерника по съответния боеприпас. Забележете!!! – настройване по боеприпас.
Независимо на какъв вид и грамаж куршум сме се спрели, трябва да работим с него след прострелката, защото дори и да го заменим със същия грамаж, но от друга фирма, началната скорост ще варира и на практика се изисква донастройка.
Добре е, ако стрелбището, където ще прострелваме оръжието, има стенд. Така ще спестим известно количество муниции. Не вярвайте на колиматорни сухи прострелки. Пробвал съм десетки от тях, но нито един не върши повече работа от това да погледнеш през цевта при свален затвор. След като сме направили приблизително настройка по цевта /където е възможно/, добре е да започнем /пак с цел икономия/ прострелката на 25 м. На тази дистанция попаденията трябва да са 1 до 3 см под центъра. С помощта на хоризонталните и вертикалните винтове правим тази второстепенна настройка.
Следва настройка на дистанция 100 м /или: стигаме до 3-то ниво на “играта”/. Повечето карабини, притежавани от бъргарските ловци, като изключим .22 L.R. и .22 W.M. /като калибри/, изискват настройка 4 см превишение на 100 м. Това означава, че при прицелване в центъра на мишената, попаденията от три куршума трябва да са средно на 4 см от точката на прицелване, в посока 12 часа /по циферблата на часовника/.
Дистанцията от 100 м и завишението от 4 см не са произволно избрани. Повечето оптики са свободни от паралакс на 100 м, а 4 см радиус е кръг с диаметър 8 см, което пък е големината на сърцето на средно голямо животно. Така от 0 до 150-180 м при повечето калибри ще можем да стреляме, без да компенсираме и без да се притесняваме, че ще изпуснем смъртоносната зона на поражение.
Важен фактор при прострелката на карабини е температурата на въздуха. Практиката ме е научила, че при прострелка на 100 м, направена през лятото, през зимата куршумът ще “пропадне” поне 10 см, и обратното. Сверявайте поне два пъти годишно настройката си. Нулирайте циферблата на оптиката и сами ще се убедите. В хоризонтално отношение също се налагат корекции, но значително по-малки – приблизително 1:5. Ако ни се налага да свалим попаденията с 10 клика /10 см на 100 м/, то вероятно ще трябва и да дадем 2 клика вляво.
След като оръжието е простреляно, не бързайте да слагате капачките на оптиката. Изчакайте 10-15 минути цевта да се охлади и пуснете още три патрона. Вероятно ще останете разочаровани, защото те няма да са там, където са отишли предпоследните. Нанесете корекциите, защото това ще е реалната стрелба по време на лов – от незагряло оръжие. Сега вече може да нулирате циферблатите на винтовете за корекция и да затворите капачките. Почистете цевта и я изтъркайте след това до сухо отвътре и отвън. Знайте , че колкото и да търкате, винаги в нея ще остане лек филм от смазката. Затова е добре преди лов да изстреляте един куршум, който да “обгори” цевта отвътре и да изчисти този филм от смазка. Естествено, това не трябва да става на полето, където ще ловувате. Също така, изстрелът за “обгаряне” на цевта трябва да е на правен, съобразявайки всички правила за безопасност и в никакъв случай – нагоре!!!
Във връзка с настоящото откриване на лова на диви прасета чрез гонка, бих желал да препоръчам на ловуващите с гладкоцевно оръжие да използват цял куршум, а не едри сачми. Съображенията ми са не само етични, но и практически: на късо разстояние /до 5-6 м/ едрите сачми са групирани все още в малък диаметър и не се използва тяхното основно качество – покривност. От друга страна, над 30-35 м малка част от тях попадат в животното. Всяка година множество диви свине се раняват с едри сачми. Някои от тях оздравяват, а други става жертва на хищниците . Ако се използва цял оловен куршум /тип “Бренеке”/, възможността да се отстреля ефективно диво прасе нараства – не само защото дистанцията на стрелбата се увеличава до сто метра, а и поради силния шок, който се нанася на животното от големия диаметър на куршума.
Успех и наслука!

РОБЕРТ АТАНАСОВ

Източник: bglovec.com