Словашкият твърдокосмест птичар или раухбарт се появил в резултат на кръстосване на немски дратхар, ваймарски твърдокосмести кучета, работещи със стойка и чешки фоусек. Това много интересно куче се използва успешно в лова на пернат дивеч и зайци, проявява завидни качества в работата по кръвна следа, отлично се справя с ловните си задължения в гористи и блатисти местности. Днес породата е сравнително малобройна, среща се главно в Чехия, Полша и Словакия.
Раухбартът е изпълнено със сила, мощно и необикновено настойчиво куче, отличаващо се с повишена издръжливост и многофункционалност. Работи качествено при всякакви условия - не се страхува от силните студове или острите бодли на храсталаците. От природните неприятности е предпазвано от гъстата и доста твърда козина. Високата скорост, с която бяга кучето дори в пресечена местност, придава още по-голяма тежест на авторитета, с който се ползва словашкият птичар сред ловците.
Той е съобразителен, умен и дори може да се каже, че притежава висок интелект. Всичко това прави неговото възпитание доста лесна задача. За предпочитане дресировка му да се провежда в домашни условия, тъй като способностите на кучето за обучение се проявяват най-добре в привичната му среда на обитание. Впрочем това съвсем не означава, че в процеса на обучение не бива да участва професионален дресьор. Той може да помогне със своите съвети за възпитанието и превръщането на раухбарта в професионален ловец. Все пак практическите уроци следва да останат „привилегия” на стопанина. То трябва да почувства неговата водеща роля, а пък стопанинът следва да подчини независимостта на животното на собствения си авторитет. Всъщност, думата „подчини” в случая е малко неподходяща, но отразява добре същността на това, което трябва да се внуши на кучето.
Словашкият твърдокосмест птичар, както и всички ловни скоростни кучета, има нужда от простор за бягане, игри, тренировки и относително големи физически натоварвания. Именно затова се препоръчва раухбартът да се отглежда извън града. Грижите за него не представляват особен проблем: нужно е само редовно да се разчесва козината, като се отделя специално внимание на характерната брада на кучето, от която той е получил едно от своите съвременни названия. Тази манипулация трябва да се провежда с подходяща четка веднъж седмично, като честото миене не се препоръчва. Независимо от привидната непретенциозност, словашките кучета, работещи със стойка, както и хората, предпочитат да почиват на топло и уютно, а така също да спят на меко. Най-добре е мястото за отдих на кучето да се устрои в същата стая, където най-често стои неговият стопанин.
nasluka.eu