Публикувана от 
FCI No на стандарта: 146 от 10.12.1996 г.
Произход: ЮАР и Зимбабве
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 10.12.1996 г.
Предназначение на породата:
Родезийският риджбек все още се използва за лов по всички части на света, но е особено ценен като куче пазач и семеен любимец.
Класификация по FCI:
Група 6 - Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция 3 - Сродни породи
С работен изпит
Кратко историческо резюме:
Родезийският риджбек понастоящем е единствената регистрирана порода, произхождаща от Южна Африка. Нейните предци могат да бъдат проследени до колонията Кейп (провинция на Нос Добра Надежда) в Южна Африка, където са кръстосани с кучетата на ранните пионери и полуопитомените хотентотски ловни кучета с гребен на гърба. Като ловец главно в групи от две или три кучета, първоначалната функция на родезийския риджбек или лъвското куче е била да преследва диви животни, особено лъвове, и с голяма ловкост да ги удържа до пристигането на ловеца.
Първият стандарт, създаден от Ф. Р. Барнс в Булавайо, Родезия, през 1922 г., е базиран върху стандарта на Далматина и е одобрен от SAKU (Южно Африкански Киноложки Съюз) през 1926 г.
Общ вид:
Родезийският риджбек трябва да е уравновесено, силно, мускулесто, жизнено и активно куче, със симетрични контури, и много издръжливо, с доста добра скорост. Подчертана подвижност, елегантност и солидност, без тенденция към масивност.
Характерен за породата е "гребена" на гърба, който е оформен от косми които растат в обратна посока на останалата козина. Гребенът е "герба" на породата. Той трябва да е ясно очертан, симетричен и да се стеснява по посока на крупата. Трябва да започва непосредствено зад плешките и да продължава до началото на бедрените кости (ханша). Гребена трябва да съдържа само две корони, идетични и срещуположни една на друга. Долните краища на короните не трябва да се простират по-надолу от една трета от неговата дължина. Добра средна ширина за гребена е около 5 см.
Поведение и темперамент:
Гордо, интелигентно, резервирано към непознати, но без да проявява агресия или страх.
Глава:
Черепна област:
Череп: Трябва да бъде леко издължен (ширината на главата между ушите, разстоянието от окципиталната кост до стопа и от стопа до върха на носа трябва да бъдат еднакви), плосък и широк между ушите; Главата трябва да е лишена от бръчки, когато кучето е спокойно.
Стоп: Стопът трябва да бъде сравнително добре изразен, а не права линия от носа до окципиталната кост.
Лицева област:
Нос: Носът трябва да бъде черен или кафяв. Черният нос трябва да е съчетан с тъмни очи, а кафевия с кехлибарени очи.
Муцуна: Муцуната трябва да бъде дълга, дълбока и мощна.
Устни: Устните трябва да са чисти, добре прилепнали към челюстите.
Челюсти и зъби: Челюстите са силни, със съвършена и пълна ножична захапка, т.е. горните резци плътно припокриват долните и са перпендикулярни на челюстите. Зъбите трябва да бъдат добре развити, особено това се отнася за кучешките.
Бузи: Бузите трябва да са добре оформени.
Очи: Очите трябва да са средно раздалечени, кръгли, блестящи и живи, с интелигентно изражение, техния цвят хармонизира с цвета на козината.
Уши: Трябва да са поставени по-скоро високо, средни по размер, по-скоро широки в основата и постепенно стесняващи се към закръглените краища. Те трябва да си висят прилегнали по главата.
Шия:
Трябва да бъде сравнително дълга, силна и лишена от голяма гуша.
Тяло:
Гръб: Мощен.
Поясница: Силна, мускулеста и слабо извита.
Гърди: Не трябва да са много широки, но са с добра дълбочина и обем. Гърдите трябва да се простират до лактите. Предната част на гърдите трябва да се вижда, когато кучето се погледне отстрани. Ребрата са умерено извити, никога бъчвообразни.
Опашка:
Трябва да е силна в основата и постепенно изтъняваща към края си, лишена от грубост. Тя трябва да е умерено дълга. Не трябва да е поставена много високо, нито много ниско, и трябва да се носи с лека извивка нагоре, но никога навита.
Крайници:
Предни крайници:
Предните крайници са идеално прави, силни и със солидни кости, с прибрани към тялото лакти. Гледани отстрани, предните крайници трябва да са по-широки, отколкото когато се гледат фронтално.
Плешки: Плешките трябва да са полегати, добре оформени и мускулести.
Китки: Трябва да са силни, с лека изпъкналост.
Задни крайници:
Мускулите на задните крайници трябва да са добре оформени и изразени.
Колене: Правилно свити в коленните стави.
Скакателни стави: Силни, доста снишени.
Лапи:
Лапите трябва да са компактни и закръглени, със засводени пръсти и плътни, еластични възглавнички, защитени с козина между пръстите и възглавничките.
Походка и движения:
Право напред, свободна и енергична.
Космена покривка:
Козина: Трябва да бъде къса и гъста, гладка и лъскава на вид, но никога вълниста, нито копринена.
Цвят: От светло пшеничен до червеникаво пшеничен. Малко бяло на гърдите и върху пръстите се приема, но прекалено бяло окосмяване там, по корема или в горната част на пръстите е недостатък. Тъмна муцуна и уши са допустими. Прекалено черни косми навсякъде по козината са силно нежелани.
Размери:
Височина при холката:
За мъжките 63-69 см;
За женските 61-66 см.
Тегло:
За мъжките 36,5 кг;
За женските 32 кг.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
източник: www.bgdogs.net
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
