Здравейте, приятели! Решихме да посветим тази статия на задочен разговор с вас, като се опитаме да дадем информация на повечето ваши питания, изпратени чрез електронната ни поща през тези месеци от началото на публикуването на нашите статии-месец август. В писмата си задавате интересни и актуални въпроси както за самото соколарство, така и за връзката му с екологията и как така става, че според нас това изкуство не е вредно за природата и птиците, а според някои органи соколарството било “опасен” вид лов, който “ще изтреби” грабливите птици. Ето защо в тази статия отговаряме обобщено на повечето писма. Тъй като те (писмата) не са малко, а и в някои от тях въпросите се повтарят, се наложи да ги редактираме и да ги обединим, като разбира се оставихме смисъла им непокътнат.

Ловът с обучени грабливи птици е древно изкуство, запазено до наши дни, в основата на което е връзката между човек и птица. Под лов със соколи се има предвид спортът, при който плячката се улавя, или се прави опит за улавянето й, с помощта на обучени грабливи птици. Това е алтернативен вид лов. Той цели партниране с грабливите птици и стремеж за по-красив, по-хуманен, не толкова унищожителен и същевременно автентичен начин на ловуване.

В България той е известен като СОКОЛАРСТВО, а хората, които го практикуват, се наричат СОКОЛАРИ. Соколарството в България било традиционен лов по нашите земи някога, но, за съжаление, след изнамирането на барута и огнестрелните оръжия е забравено.

Въпрос: Има ли разлика между соколарство и лов със соколи?

Има известна разлика между двата термина. При лова със соколи се има предвид конкретно самият процес на ловуване, докато соколарството обединява в едно лова със соколи; грижите по опазването на птиците и техните местообитания; връщането в природата на излекувани птици; възстановяване на редки и застрашени видове чрез изкуствено развъжданеи тн. Така че, когато се говори за соколарство, нека се разбира обясненото значение на този всеобхватен термин.

Въпрос: Всички грабливи птици ли могат да се използват за лов? На какво се ловува?

Ловува се както с определени видове грабливи птици, така и на определен дивеч. Преобладава пернатият дивеч, но има възможност за преследване и на зайци, а в някои от арабските страни дори и антилопи. Интересното при този лов е, че въпреки че антилопата е няколко пъти по-голяма от сокола, бедуините имат много интересна методика за обучение на пернатите. Тази методика кара птицата да кацне върху главата на животното и, пречейки му да вижда и да се ориентира, го принуждава да спре, докато дойде соколарят. След това антилопата се завързва до шатрата. Един арабин-бедуин дори се шегуваше, че методът не е случаен по тези места, където няма хладилници, защото това бил единственият начин месото да се запази свежо, докато бъде използвано за храна. Оттам идва и изразът, че истински бедуин е онзи, който има поне един сокол. Между другото, темата за арабското соколарство е толкова голяма, че за нея ще говорим друг път.

Интересно при обучението на друг вид грабливи птици, скалните орли, е това, че те могат  да улавят лисици и дори такива големи и страшни животни като вълците.

Всички хищни птици могат да бъдат обучени да летят и ловуват. От най-древни времена до днес обаче се предпочитат соколите, като ненадминати по бързина, ловкост и смелост. Съвременните соколари предпочитат за лов само 4-5 вида – северният, ловният, скитникът, далматинският и малкият сокол.Както и някои от подвидовете на изброените до тук птици.

От ястребите най-често използвани са големият и малкият ястреб, а в САЩ най-често е използван червеноопашатият мишелов и мишеловът на Харис. Въпреки, че основно големите ястреби ловуват зайци, при подходящо обучение и Мишеловите могат да бъдат обучени да преследват този дивеч. Наш постоянен читател разказа как неговият голям ястреб успешно уловил безстопанствено куче, малко по-голямо от кокер шпаньол, а на един от ловните излети дори подгонил и сърна. Това не е от типа на т.нар. рибарски истории, а е напълно реално за изкуствено развъдена или отгледана от малка птица. Тя е научена да преследва по-голям от нея дивеч – нещо, което рядко би направила в диво състояние. Свикналият с човека хищник разчита на соколаря и в това е преимуществото му.

Въпрос: Дали използването на грабливи птици за соколарство се отразява негативно върху популациите ?

Соколарите са страстни бранители на дивия свят и в частност на дневните грабливи птици и техните местообитания. Всеки соколар се съобразява с потребностите на птицата. Соколарят не е бракониер и не може да се отъждествява с това понятие. В страните, където ловът със соколи е разрешен,  на базата на годишна квота, утвърдена от отговорното министерство, соколарите вземат необходимите птици от дивата природа чрез лов на възрастни или нелетящи млади от гнездата. Според разработената от Световния съюз за защита на природата (IUCN) концепция за природозащита чрез устойчиво ползване на природните ресурси, здравите популации на грабливите птици могат да понесат в определена степен ползване на млади индивиди без това да доведе до намаляване числеността и нормалното им съществуване. Оттук логично възниква и друг

Въпрос: Какво се разбира под здрава популация?

В Европа ползването на птици от природата за нуждите на соколарството е регламентирано от законите за защита на природата в съответните страни. Обикновено ползването се разрешава с определена годишна квота, изразена в проценти от общата численост на популацията и то само в случаите, когато популацията на съответния вид е достигнала определена численост и не бележи тенденции за намаляване. Ползващата соколарска организация поема ангажименти за участие в наблюденията, охраната и проектите за опазване и растеж на популациите грабливи птици и техните местообитания.

При съвременното соколарство за обучение и лов се използват не само взети от природатаекземпляри, но и птици, отгледани в изкуствени условия. В Западна Европа вече съществуват десетки развъдници за соколи, ястреби, орли и много други видове. Соколарите произвеждат птици както за собствени нужди, така и за разселване в природата. Така например, благодарение на тази дейност в чужбина, през последните години в България  по време на миграцията се наблюдава значително нарастване на числеността на сокола скитник.

Ето един пример за ползата от соколарството и как би могло да се помогне на популациите, от соколарската организация, любезно предоставен от нашите колеги в Германия:

Местата за отглеждане на грабливите птици трябва да бъдат регистрирани. Има брошура със съвети и минимални стандартни изисквания за отглеждането на дневни и нощни грабливи птици. Въпреки някои бюрократични затруднения, могат да се използват Големи ястреби (кокошкари), уловени от диво състояние.Според последна информация до 1999 г. са развъдени: Соколи скитници-2220, Соколи орко-24, Северни соколи-34, Ловни соколи-257, Далматински (Средиземноморски) соколи-224, Прерийни соколи-25, Малки соколи (Чучулигари)-39, Скални орли-19, Белоглави орли (BaldEagles/Haliaeetusleucocephalus)-57, Големи ястреби (Кокошкари)-444, Малки ястреби (Врабчари)-244, Мишелов на Харис-54, Червеноопашат мишелов-69, Aquilabifasciata-1, Белоглав лешояд-1 и др.

Многовековната соколарска практика на устойчиво ползване доказва приноса за запазване популациите на хищните видове птици. Днес, във време на мащабни промени в околната среда – замърсяване, загуба на местообитания и климатични промени – соколарите имат значителен принос за изучаването и опазването на видовете от разред Falconiformes.

Днес хора, които не са запознати с естеството на соколарството, често задават въпроса Морално ли е да се държат в неволя и да се опитомяват диви грабливи птици ? Уловеният в природата и използван за лов сокол или ястреб не може да бъде наречен птица, държана в неволя в истинския смисъл на това понятие. Тренирането на соколите не е дресура с насилствени мерки и наказания. При тренировъчния  процес между птицата и соколаря се създава специфична връзка и атмосфера на доверие, което кара птицата да приеме човека като партньор в ловуването. Уловените птици остават при човека кратък период – 14-20 дни, след което биват пускани. Както при лова, така и при тренировките за кондиция, птиците летят съвсем свободно и се отдалечават на стотици метри и дори километри от соколаря. Те се завръщат при него не по принуда, а заради взаимноизгодно партньорство. За да ловуват дивеч, птиците трябва да са в отлична психо-физическа кондиция. Многовековната соколарска практика гарантира това здраве. Грабливата птица, използвана за лов, е нещо съвсем различно от държаните в зоопарка птици. Тя никога не се превръща в опитомен екземпляр.

Често след края на ловния сезон соколарите предпочитат да пуснат обратно в природата своите птици, като по този начин спестяват средства и време. Върнатият в природата екземпляр не само че оцелява, но е и пълноценен, здрав и силен индивид в своята популация. Безспорно доказателство за това са многобройните наблюдения в Европа на гнездящи двойки соколи или ястреби, при които едната птица е със соколарски ремъчета на краката или звънче – белег, че е използвана от соколар. Тренираните и използвани за лов птици никога не престават да бъдат диви.

Интересен е и въпросът Какво става, когато, отгледана по изкуствен начин и използвана за лов птица остане, по една или друга причина, сама в природата ? За да бъде пълноценен ловец и да не се отличава от отгледания от диви родители в природата екземпляр, излюпеният в инкубатор сокол или ястреб се развива без визуален контакт с човека. По този начин птицата не приема хората като себеподобни. След като започне да лети и ловува самостоятелно, отгледаната в инкубатор птица бива улавяна и обучавана така, както и дивата. Наблюденията сочат, че такива птици не само оцеляват сами в природата, но стават нормални диви екземпляри и участват в размножителния процес на своята популация. Именно на базата на този метод е възстановена популацията на сокола-скитник в САЩ и Западна Европа.

Базирайки се на изнесените факти, можем да направим заключение, че ако соколарството в България бъде възстановено, този акт би имал единствено и само положително значение – както в природозащитно, така и в ловностопанско отношение.

Природозащитно значение на соколарството за България

Основен аргумент срещу възстановяване на соколарството в България, изтъкван в природозащитните среди, е, че легализирането на този род дейност щял да “запали” много незаинтересувани хора и ще увеличи незаконния лов на грабливи птици от природата. С други думи, за да бъдат опазени хищните птици, ловът със соколи не бивало да се популяризира и легализира.

Този аргумент имаше своите основания допреди 15 – 16 години, но днес не е актуален. Причината за несъстоятелността му е, че с развитието на високите технологии в последните няколко години, вече всеки желаещ може да намери достатъчно информация за лова със соколи в Интернет. Например, при задаване на ключова дума “соколарство”, в Интернет има стотици, даже хиляди, страници с разнообразна информация за обучение и лов със соколи и други грабливи птици. Нещо повече, литература по този въпрос може да бъде поръчана по електронна поща. svenska casinon på videospelautomater.com/svenska-casinon/

Според Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП), минимум 30 човека в страната разполагат с такава литература и се занимават нелегално със соколарство.

Това би трябвало да сигнализира на компетентните органи, че това изкуство има традиции и страстни последователи у нас. Соколарите са против бракониерството, което се развива въпреки съществуващото законодателство. Поради забраната да се развива ловът с грабливи птици у нас, бракониерите, необезпокоявани от никого, сериозно застрашават орнитофауната ни. Немалко хищни птици и техни яйца се изнасят извън страната за нелегалните пазари в европейски и арабски страни. На практика, няма механизъм за ефективно прилагане на закона, защитаващ грабливите птици.

Регламентирането на соколарството в България и създаването на национална соколарска организация по стандарти на Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици ще ограничат съществуващите негативни тенденции. Основни приоритети в работата на Националната соколарска организация ще са: опазване популациите на хищните птици, възстановяване на соколарството и популяризиране традициите на българската соколарска школа. Повече от всяка държавна институция, соколарската организация ще бъде ангажирана с реална охрана на популациите грабливи птици и пресичане на бракониерството и нелегалния трафик, ще бъде реален гарант за спазването на природозащитното и ловното законодателства от страна на нейните членове.

Ловностопанско значение на соколарството за България

Екологичната наука отдавна е доказала, че грабливите птици улавят преди всичко болни, изтощени или рязко отличаващи се по външен вид индивиди, т.е. осъществяват естествен подбор в дребнодивечови популации. Това е от изключително значение за ловното стопанство, защото, за разлика от едрия дивеч, при който се практикува подборен отстрел, при дребния дивеч няма достатъчно ефективен и икономически оправдан начин за селекционен отстрел. Ловът с обучени грабливи птици дава прекрасна възможност за осъществяване на качествен естествен подбор, направляван от човека и осъществяван от хищните птици. Ловуващите в определена ловностопанска площ диви грабливи птици осъществяват върху популациите на ловните видове в ареала естествен подбор с по-малка интензивност, тъй като ловуват и в популациите на неловни видове. Използвани от соколарите, същите птици ще ловуват преди всичко в популациите на ловностопанските видове, т.е. ще бъдат фактор на селекцията със значение за ловното стопанство.

Практикуването на лов със соколи и ястреби в площ с разселен и произведен при изкуствени условия дивеч допринася за “събуждането” на инстинкта му. Появата на птицата, към която дивеча има вроден инстинкт, неминуемо допринася за това. Соколарската практика предоставя отлична възможност за регулиране числеността на сивата врана и свраката, например. В някои страни, като Германия,  ловът със соколи на горните видове е разрешен в индустриални зони, гробища, между къщи в кварталите и на места, където е забранено използването на огнестрелно оръжие за подборен лов.

Ловът с грабливи птици има естествено ниски “отстрелни норми”. Според специалистите, при дивите соколи и ястреби във върхова кондиция, средно само една на десет атаки е резултатна. Успешният ловен излет на соколаря завършва с един, рядко два броя дивеч – най-често болни или ранени животни.

Не на последно място, регламентирането на лова с обучени грабливи птици би създало възможности за развитие на международния ловен туризъм у нас, кореспондиращ и с финансови постъпления за България. В едно от писмата на БАЗГП до Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици (IAF) за развитието на международния соколарски туризъм, на въпрос към президента на международната асоциация Патрик Морел дали западноевропейски соколари биха проявили интерес към ловуване в България, господин Морел отговаря: “Да, със сигурност. Все повече и повече соколари пътуват по света, за да намерят добри условия за лов. Това важи особено за западноевропейските соколари, тъй като техните местни популации на яребицата са с ниска численост. Аз например пътувам всяка година до Шотландия за шотландска тундрова яребица и до Испания за яребици. Много соколари пътуват до страните от Източна Европа – Чехия, Словакия, Унгария, Полша”.

Характерна особеност на соколарския ловен туризъм е, че ловците остават в съответното ловно стопанство минимум 14 дни.

Павел Якимов

Председател на

Българска соколарска асоциация за запазване на грабливите птици (БСАЗГП), член на

Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици

(IAF – International Association for Falconry and Conservation of Birds of Prey)

Ел. поща: sokolarstvo.eu@gmail.com

Ел.страница: www.sokolarstvo.eu