ТРЕТА ГЛАВА
Пътят Нагоре
Сравнявайки Средния клас с огромен резервоар, пълен с вода във формата на Начинаещи, прииждащи непрекъснато отдолу, би се очаквало отгоре да излиза същия поток от Добри развъдчици. Колкото и странно да е, това не е така. Начинаещите навлизат във вечно увеличаващ се обем, резервоарът остава почти същия и сравнително малко се издигат до категорията на признати Добри развъдчици. В резервоара винаги има изтичане на вода отстрани и това се случва при Лабрадорите. Много среден-клас развъдчици разбират, че не отиват нагоре и се предават. Или работата им се променя и те са принудени да спрат. Или се задръстват с кучета и трябва да чакат, докато възрастните им починат, за да започнат наново. Или остават без работа и не могат да си го позволят. Каквато и да е причината, броят на Средния-клас развъдчици изглежда, че остава същия. Въпреки, че малка част от тях се издигат, все пак те винаги представляват най-многобройната категория развъдчици.
Но някои „израстват”, обикновено защото са издигнали „платформата” в техния собствен развъдник. Те са надраснали вълнението от това да бъдат класирани като VHC (б.пр. класирането на изложбите във Великобритания в различните класове е обикновено – 1ви, 2ри, 3ти, Res, VHC), и са стигнали до там, че да бъдат класирани на първи места и следователно – забелязани и помолени да съдят. Досега са развъждали някакви нелоши кучета, но сега гледат по-нависоко и искат да продължат нагоре. В техните възгледи е настанала явна промяна, а с нея - и в мисленето им.
Повечето от Средния-клас развъдчици следват една и съща линия на поведение, когато възнамеряват да развъдят кучило. Те имат нелоша кучка и искат да я подобрят. И така, приемат топ Шампионите като "стълбата нагоре", с която ще го направят. Тук трябва да обърна внимание на разпространяването на едно много странно нещо. Често съм откривала, че новите развъдчици имат някаква неясна идея, че като заплодиш с топ куче, това поставя по някакъв начин и тяхната кучка в топ категория. Старите развъдчици от миналия век и преди това, дори са си мислили, че това е действителен факт. Всъщност, по мой спомен нашият стар и многоуважаван Master of Otterhounds (Експерт по породата “Otterhound”*), Sir Maurice Bromley-Wilson, Bart, използваше този метод в неговото развъждане. Той се придържаше и действаше съгласно теорията, че ако заплодиш кучка с едно и също куче три пъти, третото кучило би било на практика клонинги на мъжкото куче. Мислеше си, че всеки път женската някак си абсорбира и задържа физически характерните качества на мъжкия. Смяташе, че може да се започне с наполовина (мелез) „Отерхунд”, да я заплодите на един и същи чистопороден мъжки три пъти и резултатът от последното й кучило да бъде чистопороден. И той наистина правеше това, развъждайки наполовина “Welsh Fox” x “Otterhound” женска три пъти със същия чистопороден разплодник „Otterhound”и последното (трето) кучило от наполовина хрътка (half-bred bitch-hound) се регистрираше като чистопородно.
Това изглежда невероятно за нас в днешни дни, но той беше сигурен, че е прав. Много развъдчици от тези времена бяха убедени, че женската по някакъв начин „абсорбира” в нейната собствена кръв характерните качества на мъжкия и че това става чрез циркулацията към матката, като кръвта всеки път става „по-наситена” с физическите отличителни белези на мъжкия.
Аз не твърдя, че съвременните развъдчици вярват в това, но както казвам открила съм, че понякога хората мислят, че „издигат” конкретната женска, като я заплождат на Шампион и също я „понижават” за бъдещи кучила, ако тя по погрешка бъде изпусната на нечистокръвно куче. Аз просто отбелязвам това като куриозна легенда, която се разпространява.
Средният клас развъдчик много рядко ще реши да използва нещо друго, освен Шампион. Няма нищо грешно тук и на теория, така кучилото трябва да се подобри. Фактът, че единият родител е шампион, прави също кученцата по-лесни за продаване и това е очевидно защо. Защото всеки, освен Вечния начинаещ се стреми и се бори да развъжда и да има самия той Шампиони. Както се казва за Бога, всеки обича Шампиони.
Средният клас развъдчик няма свое собствено виждане. Това е много напредничаво нещо и го има наистина само сред най-добрите и най-старите развъдчици. Така че той сяда и мисли кои от сегашните Шампиони харесва и трябва да ползва. Трудно е да се избере мъжки разплодник по този начин и методите да се помогне за решаването на тази задача са много. Голяма част от развъдчиците всъщност броят колко Шампиона има в родословието от пет генерации назад. Друг метод, препоръчван в книга за развъждане, беше да се състави родословие с Шампионите в червено и да се избере това родословие, в което има най-много червен „завършек”, т.е. най-многото Шампиони в близките генерации. Много развъдчици решават да селектират кръвта на един от Шампионите, който се появява в родословието на тяхната собствена женска, което може би е най-общоприетия метод. Това е добре, когато избраният екземпляр, по който те правят лайнбридинг няма някакви страшни наследствени дефекти.
Добре помня развъдчик от Нова Зенландия, който в дълбок стрес ми написа, как решила да селектира кръвта на една женска Шампион на Англия, която „Вие Английските развъдчици сте пренебрегнали”. Тя сляпо събра кръвта на тази женска, влагайки много пари, за да внесе кучета, които я имат в родословията си и развъди тази линия в комбинации и с много вещина. Всъщност, единствената грешка, която бе направила беше, че не е разбрала само защо Английските развъдчици са „пренебрегвали” тази прекрасна женска. Затова и беше смаяна и ужасена, когато произведе в четвъртото поколение абсолютно страхотно куче с много лоша Ентропия и на двата очни клепача. Напълно объркана, тя ми писа за помощ, пращайки родословието, което на хартия беше безпогрешно. Аз трябваше да напиша и да й кажа, че тъй като самата кучка имаше тежка Ентропия и на двете очи (нейната красива глава беше белязана от големи белези от операция), не беше чудно, че това се е проявило в четвъртото поколение, защото в стремежа си да постигне достойнства, Новозенландският развъдчик не би могъл да развъди по-добре от това и по-методично. Това беше наистина вид линейно развъждане от най-висок клас, проработило като магия, но уви - за дефект, а не за достойнства, защото развъдчикът не е гледал преди да скочи.
И така, използването на Шампион, който подхожда на родословието на Вашата женска е отличен начин за напредък, при условие, че знаете наследствените рискове в линията, която селектирате. Много изненадващо обаче е да открием, че много развъдчици не използват дори такъв ясно очертан метод като този. Те искат баща Шампион на тяхното кучило и виждат в ринга мъжки, който печели и печели. В момента, в който стане топ-куче „на деня”, всеки Среден-клас развъдчик води женската си при него. Няма значение дали той е с дълъг или с къс гръб, набит и нисък или по-слаб и висок, голям или малък. Той е топ-мъжки и женските отиват при него. Ако е топ Шампион, който си струва и дава много на женските, каквито и да са техните недостатъци и тип, тогава той ще направи нещо добро. Всъщност той ще направи повече добро, отколкото да се действа само по правилата на средното ниво. Но това е много бавен метод за напредък на развъдника, защото нещата вероятно ще тръгнат леко погрешно. Кученцето с по-къса поясница ще стане малко по-високо, взимайки от женската, а кученцето с добри кости ще бъде малко дълго. Кученцето с добра глава ще има големи тежки уши, а това с добра опашка - големи неправилни крайници. Има такъв „миш-маш” от неща, които могат да се объркат, когато се използва такъв мъжки, само защото той е топ-куче, че накрая развъдчикът ще трябва да задържи кученцето, в което няма много недостатъци, но няма и много доостойнства и тогава той е обратно в порочния кръг на посредствеността.
Използването обаче на „кучето на деня” вероятно ще повиши Вашия стандарт бавно и всяко малко нещо ще помага до деня, в който Вие поискате да развъждате от потомството. Тогава откривате, че всеки един мъжки и женска в страната са или от него, или са негови внуци.
След това започва борбата измежду Средния-клас развъдчици да намерят мъжки достатъчно далеч от него, който могат да използват. И те развъждат във всички посоки, връщайки се по този начин към голямо „блато” от широко разпространени гени, което винаги е трудна задача за справяне.
Една от бедите е, че Средният-клас развъдчици мислят всички еднакво. Това е така, освен ако те не са потенциални Добри или Топ развъдчици. Всичките те, използвали същото куче, защото е топ-кучето и без друга причина, като тяхна следваща стъпка отиват към каквото и да е безперспективно, което могат да намерят. И така развалят това добро, което е направил за тях топ-мъжкия. Тогава изглежда, че те всички изведнъж решават накъде да тръгнат след това и всички отиват пак към следващия изгряващ топ-мъжки.
Имахме този пример след Ch. Sandylands Mark, който е бил топ-разплодник за всички. Всички заплодиха женските си с Марк и той се доказа като добър производител и подобрител. Но с времето, той беше използван за десет или единайсет години, защото беше едно здраво и енергично старо куче и много популярно. Нямаше начин да се „получи” куче като Марк при смесване с различни кръвни линии и ситуацията ставаше отчайваща. Ballyduff имаха добър успех с поколението на Int.Ch.Ballyduff Seaman ex Electron of Ardmargha, и така всички отидоха към Ballyduff или директно, или чрез потомците, които много печелеха. Нивото на Средния-клас развъдници със сигурност по този начин се поддържаше, а по-умните развъдчици издигаха „платформата” си значително. Но какво трябваше да направят те след това?
За щастие имаше други добри възможности, които можеха да се изполват, като Poolstead и Follytower и те бяха използвани, но още веднъж ние бяхме в резервоар от различни гени и огромните по-долни класове на Championship изложбите бяха пълни с Лабрадори от всички форми и размери, макар и от доста приличен стандарт. И така, нямаше голям избор измежду всичките тях, защото всички те бяха развъдени почти по същия начин, т.е. Ch. Mark, после - ауткрос, след това – Ballyduffs, примесени с Poolstead и Follytower. Въпреки, че Топ развъдчиците произведоха топ кучета от тези смесвания на кръвни линии, а Добрите развъдчици – добри кучета, Средният-клас развъдчици като че ли не бяха в състояние да излязат от техния обичаен шаблон. В момента, когато пиша това, ние имаме около пет или шест кучета, които от своя страна са топ Лабрадори и всички напълно различни като тип и вид. Развъдчиците ги използват всичките, според мен почти безразборно и произвеждат всички форми и размери в средния клас. Досега нищо велико не се е получило, така че ще бъде интересно да се види накъде ще отидат Средният-клас развъдчици след това.
Аз не мога да пророкувам, защото имам толкова ясна идея какво точно самата аз търся в Лабрадора, че никога не бих използвала топ-куче, просто защото то било топ-куче. Нито бих прелитала някога от цвете на цвете, като пеперуда, както много развъдчици правят. Топ кучетата, както всички други кучета имат недостатъци и Шампионите от всяко едно време ще се различават значително по тип и вид, при все че всички може би са типични добри Лабрадори. И трябва да се запомни, че едно куче не е на всяка цена добро куче, само защото е станал Шампион. Виждала съм много „титлогонци”, които печелят като следват съденето на техния любим съдия (Follow-my-leader), защото както и Шампионите Лабрадори, така и Championship съдиите, не всички са добри.
Аз съм съвсем сигурна, че за да отиде нагоре средният развъдчик ТРЯБВА да гледа и гледа неговите собствени кучета и трябва също да гледа различните кучета в ринга. Той ТРЯБВА да има перфектно ясна картина в собствените си представи за това, какво точно иска и въпреки, че може все още да чувства, че трябва да използва Шампион, защото иначе няма да си продаде кученцата, той ТРЯБВА да използва кучето, което най-вероятно може да му даде това, което иска, отколкото да използва куче, само защото съдиите казват, че то е топ куче.
С други думи, за да достигнете категорията на Добрия развъдчик, Вие трябва да мислите за себе си, а не да оставяте съдиите да го правят вместо Вас. Веднъж като направите това и започнете да вървите в посоката, която искате, може да се издигнете по-бързо, защото развъждате от кучета, които Вие сте подобрили. Така, избраният от Вас мъжки, който сте ползвали, защото той е някъде близо до това, което искате, е почти сигурно, че ще произведе поне едно кученце, което ще харесате.
И в момента, в който това проработи във Вашия развъдник , по-лошите кучета ще започнат да притесняват окото Ви и ще трябва да си отидат. Най-после Вие сте извън порочния кръг и избавяте себе си от Вашата първа тежест - тази на посредствените компаньони в развъдника. Отървали сте се също и от пречка номер две, защото вместо да слушате зле информираните около ринга, Вие и гледате, и мислите сами. А като подобрявате качеството на произведените от Вас кучета, започвате да контактувате с Добри и Топ развъдчици и да разговаряте с тях на равностоен и много по-разбираем език, а и да гледате много по-внимателно техните кучета. И така, Вашето предишно невежество, колкото и малко да е било преди, сега постепенно изчезва, както утринната мъгла и Вие най-накрая сте по пътя нагоре.
Превод: Албена Чакърова - Петкова
Темата във Форума: КЛИК