Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Семинари за кучета » Седемте Възрасти - "Advanced Labrador Breeding", Mary Roslin Williams - 4та глава

Седемте Възрасти - "Advanced Labrador Breeding", Mary Roslin Williams - 4та глава

admin Публикувана от admin | 23.06.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Oт Среден-клас към Добър Развъдчик


За да се развиете от Среден-клас и станете Добър развъдчик , мисля, че първата стъпка е да издигнете вашата „платформа”. Има едно нещо, наречено „странично съдийство”, в което всички участваме. Ние сядаме там и мислено класираме изложителите в ринга, обикновено и всъщност почти винаги посредством „съдене на недостатъци”. Тъй като „съденето на недостатъци” е нещо специфично и по индивидулна преценка, не винаги е лошо нещо и в собствения Ви развъдник всъщност то е много необходимо. Но когато седят отстрани на ринга, забелязвайки всички недостатъци, „страничните наблюдатели” обикновено могат да видят само някои очевидни недостатъци. Те напълно ще отхвърлят куче, заради светли очи, без и за минута да се замислят, че черни очи при Лабрадора са не по-малко лоши. Те ще осъдят завита опашка, а никога не забелязват тънката основа на друга опашка, което е също толкова лошо. Прекалено голяма козина не се харесва, но нищо не се казва за този извънредно голям недостатък в Лабрадора - тънката, без подкосъм козина или за мен също толкова лошия недостатък – полу-козината, която обикновено преобладава във всички класове, дори и сред CАC победителите.

И така, съденето на недостатъци е в ход, често от много зле-информирани, да не казвам придружено с невежество. И то е в тази област на знания, от която Средният-клас развъдчик често не помръдва. Да се слуша тълпата средно ниво „странични наблюдатели”, говорейки помежду си, без да се опитват да се замислят дали са прави, е голяма тежест около врата на потенциалния кандидат за Добър развъдчик. Тези виждания се приемат за правилни и от този момент, те може би се насаждат завинаги в гледната точка на слушателя. С други думи, това се приема като „прочетено” и никога повече не се мисли или анализира отново.

По този начин Средният-клас развъдчици създават Среден-клас изложители и разликата между доброто куче с видим недостатък и посредственото куче с нищо толкова грешно, което да забележиш, може никога да не бъде осъзната.

Но когато става дума за развъждане, посредственият екземпляр може да Ви даде много малко или нищо, докато доброто куче с недостатъка може да ви даде извънредно много, при условие, че разпознавате и може да коригирате този недостатък при Вашия избор на мъжки.

Аз усещам, че голямо затруднение за Средния-клас развъдчици е, че те никога не са си свършили добре „домашната работа”. Не са разбрали защо Лабрадорът би трябвало да е такъв и дали тази или онази мода помага или пречи на породата.

Лесният за забелязване недостатък, като X-образни (кравешки) скакателни стави, отстрани на ринга и дори в собствения развъдник, ще „бракува” кучето, докато много по-трудния за забелязване недостатък, събрани лакти, ще мине незабелязан. Обаче, аз съм открила от опит в работата с моите Лабрадори по изключително стръмни планински хребети и наклонени терени, че кравешките стави могат при определени обстоятелства всъщност да помогнат на куче да слезе по стръмен хлъзгав склон, докато лакти, поставени навътре са пречка при каквито и да са условията и на суша, и на вода. Не ме разбирайте погрешно. И двете са недостатъци, но единият ще „прокълне” куче в очите на Средния-клас, независимо развъдчик или изложител, докато другият ще бъде подминат незабелязан.

Същото е вярно за право рамо. Правата горна раменна кост (scapula) ще бъде наказана, докато правият лакът не само, че се пропуска, ами и всички твърде често всъщност „издигат” класирането на изложителят, тъй като това води до външен вид с „наличие” отпред. Или кучето се смята, че има страхотно протежение на врата, а произтичащия от това наклон на линията на гърба и прекаленото заъгляване отзад не се осъзнават и остават ненаказани.

За да излезе някой от тълпата на изостаналите, той трябва да научи тези неща и много други като тях. Куче с походка с висока стъпка често се счита, че има страхотни движения и куче, при което има много силен ход на скакателните стави се смята, че се движи добре отзад, докато при коня, последното би било лош недостатък, наречен „String Halt” (б.пр. може би напрегнат/нестабилен ход). За мен всяко преувеличение в движения е недостатък, който в дълъг ден на работа в полето би изразходвал много енергия, въпреки че атрактивното екстравагантно движение и отпред, и отзад, често се предпочита пред икономичните движения.

Отново куче, което има високо движение отпред и „тласка” краката си високо отзад, движи се много бързо и ефектно, получава бурно одобрение от публиката. Обаче никой, освен може би този, който се занимава с коне, не забелязва това, че няма никак добър разкрач, че задният крак не попада върху следата, оставена от предния крак, тъй като това би трябвало да е добър разкрач наистина и че там има може би два инча под кучето, оставени непокрити от нито един крак, което е достатъчно, за да се загуби надбягването с няколко дължини.

И така, как Средният-клас излиза от този шаблон на невежество? Като прави още и още „домашна работа”, като гледа добри Лабрадори и слуша „старите кучета”, а не средния клас и като повишава значително нивото на собствените си кучета, опитвайки се винаги да вземе добри в неговите очи кучета, а не да гледа и да се възхищава на по-нисшия клас.

Израстващият развъдчик никога не трябва да е удовлетворен, никога не бива да има „развъдна слепота” и трябва да е готов да се учи през целия си живот.

Много зависи от развъдните екземпляри, с които започвате и дори още повече от това, което задържате като Ваша солидна основа, с която да работите. Развъдчикът, който излиза от морето на средния-клас понякога има развъдна женска, с която не може да сбърка, с който и да я заплоди. През моя живот, едната беше Braeduke Julia of Poolstead, а другата – Ch. Hollybank Beauty. Женска като тези ще издигне “платформата” на развъдника, така че многообещаващите млади ще се сравняват ежедневно с обкръжение от по-висок клас кучета. Или Средният-клас развъдчик може да избере мъжкия Шампион, който да реши да използва много внимателно, според това дали подхожда на неговата женска в неговите очи, както и родословието, всъщност в по-голяма степен. Ако заплодите добра женска неподходящо, тя въпреки всичко ще произведе нещо по-добро, отколкото посредствената женска, дори доброто куче Шампион да я подобри малко. А когато се заплоди добра женска правилно, Вие вече сте доста наблизо, ако не и напълно там. И така, колкото е по-добра женската, толкова по-добър е шанса да се произведе нещо добро.

Поради тази причина, аз препоръчвам на Срeдния-клас развъдчици да наблюдават много внимателно техните кучета и да премахват дъното/ниското качество. Защото ако успеете да избягате от ниското ниво, Вашето око ще привиква с по-висок и по-висок стандарт и ще започне автоматично да пренебрегва това, което преди бихте били горди да задържите и водите по изложби.

Ниската „платформа” създава къртичини, високата „платформа” - планини, а наистина високата Шампионска или близо до Шампионска - издига Алпите.

Поради тази причина, аз не съм заинтригувана от кучилото, за което развъдчикът казва, че „те са еднакви като грахови зърна в шушулка, че няма и грам разлика и дори самият аз не мога да кажа.” Мен ме побиват тръпки и си мисля за това кучило, наредено заедно в един клас на някоя изложба. Представям си се като съдията, който броди от единия до другия край на редицата, неспособен да ги класира, защото те всички са добри, здрави, нормални кученца, с нищо изключително или интересно при тях. Какво трябва да се направи? Да дадете на всички тях съмнителното първо място? Или да се откажете да го дадете на повечето от тях? И тогава, представете си ги отново в по-голям клас, с друго кучило, които са също като „грахчета в шушулка”, застанали измежду тях. Това ме кара да се депресирам да мисля. Както веднъж топ-развъдчик на гладкокосмести фокстериери ми каза: „Всеки може да произведе посредствено кученце. Трудно е да се произведе изключителното.” Издигнете „платформата” на развъдника си на всяка цена и тогава се опитайте да превърнете вашите Планини в Алпи. Но Вие няма да го направите като произвеждате кучила, които са толкова еднакви, че не можете да ги различите, защото също и никой друг няма да е способен да го направи.

За мен, единственото нещо, по-лошо дори от еднообразно кучило е развъдчик, който Ви показва три поколения Лабрадори - отлична възрастна женска, като бабата, заедно с по-малко добрата й дъщеря и това, което за мен е несполучливо кученце. Изумително е, колко често хората правят това. Очевидно, те не могат да видят, че вървят надолу, вместо да са по пътя нагоре. Нещо повече, те дори ще публикуват снимки, които ясно показват това, по-специално в книги и списания от чужбина, където такива снимки често се появяват. Влошаването от добра женска, развъдена от стари Английски линии към ужасно кученце, ми се вижда напълно очевидно, но тъй като те са произвели три поколения, развъдчикът изглежда е неспособен да го забележи и всъщност показва снимката навсякъде с гордост и дори я публикува.

За да направите пътя си да отива към върха, Вие трябва да подобрявате качеството и трябва да подбирате строго /и бракувате. С това, аз нямам предвид да изтребвате кученцата, така като прави ловец с дивеча, а да ги продавате като домашни любимци и ако сте постигнали добро ниво – „платформа” в развъдника си, Вие сега ще се отказвате от това, което за Средния-клас развъдчик би било тяхното топ-кученце.

Аз също съм сигурна, че не трябва да задържате и отглеждате твърде много кученца от едно кучило. Това означава или да изберете осиновителка, този който гледа и храни, или отказването от някои от тях. Аз ще разгледам това в главата за поддържане на жизнеспособен развъдник.

Още веднъж, от голяма помощ е да знаете точно какво искате от Вашето кучило. В днешни дни, твърде много кученца около вас са огромен източник на опасност от Парво-Вирус, който все още е сред нас. Но Добрият развъдчик не иска да направи грешка и да продаде кученце, което би трябвало да задържи. Така че да знаеш предварително точно какво искаш, означава да можеш да продадеш някои от останалите на осем или десет седмици. Откажете се, ако можете. Правейки това веднага вие сте уверени. Ако искате за Вас мъжко кученце, може да продадете повечето от женските. Ако ли пък женско, тогава продайте всички мъжки, освен може би най-добрия. Това ми се струва, че ще доведе до безформен конгломерат от Лабрадори, увеличващи се в голям брой, защото много по-малкото се продава бързо, отколкото ако има план.

Друго нещо, което ме озадачава и понякога си мисля, че аз съм единствената е, че знам преди дори и да помисля кой разплодник да използвам, дали искам мъжки или женска от това кучило, развъждайки по доста по-различен начин едното от другото. Това означава, че аз ще се занимавам само с най-доброто от пола, който искам. Това е и един от начините големината на развъдника да се поддържа в разумни граници, защото така не се задръствате с кученца, които си ядат ушите, само защото чакате да видите кое от няколкото пет или шестмесечни подрастващи от двата пола ще се окаже най-доброто. Тези все още неизбрани кученца са винаги огромен източник на риск от инфекции. Освен ако не сте голям развъдник с много помощници, Вие просто не може да си позволите да правите това и заради многото работа или от финансова гледна точка, защото вместо да нарастват в пари като добитъка, те стават все по-малко ценни, особено в случая на мъжките кученца. Хората ще купят мъжко кученце на осем до десет седмици, но седем месечно куче е трудно да се продаде, особено ако е от тези, които вие самите като развъдчик сте избрали. Никой не иска второкласни кучета на такава възраст. Така че тези излишни кученца само изяждат всеки един приход, който би могъл да дойде от тях на по-ранен етап и са също и много разходи, вложени допълнително за здравето им.

И така, още веднъж стигаме до същото старо нещо. Гледайте и се взирайте в това, с което разполагате, докато наистина го опознаете. И тогава Вие по-добре може да изберете мъжкия, който да е подходящ за всяка индивидуална женска. Винаги съм установявала, че е от голяма полза да се ограничи бройката. В продължение на много години съм имала основен фонд от две мъжки кучета за разплод, едно старо и другото – младо, един или най-много двама пенсионирани възрастни, две или три женски във възраст за шоу кариера и около три подрастващи с разлика от около 6 месеца между тях, т.е. едно бебе, едно подрастващо за изложби и друго подрастващо, което точно навлиза на голямата изложбена сцена и което все още е под въпрос, ако не постигне целта. Това излиза около осем или девет Лабрадора, които нарастват до дванадесет, когато пролетта и лятото дойдат и си отидат. Но всяка есен идва „голямата разпродажба” и развъдникът твърдо намалява бройката си от дъното нагоре към съдържанието през зимата, което е от около шест или седем. Това означава продажба на някои много хубави кучета всяка есен, но те повечето отиват в чужбина, за да станат или да произвеждат Шампиони за техните нови собственици.

По този начин, продавайки всяка година от „дъното”, аз съм поддържала „платформата” на моя собствен развъдник висока и съм имала пространство всяка нова пролет да се опитвам и произвеждам Алпите или поне една Планина. Тъй като наближавам преклонна възраст, сега съм променила леко моя план и имам през зимата пет кучета, които са: един мъжки за разплод, две добри женски в изложбена възраст и две многообещаващи подрастващи. Вече работя с това, така че знам, че то действа и мога да продължа по същия начин, както преди, само че с по-малко за продажба и по-малко работа. Ако мога да поддържам четири години разлика между всяко от моите кучета, аз ще имам също винаги само един възрастен пенсиониран. (б.пр. тук е употребено О.А.Р., което мисля означава old aged pensioner).

Едно от нещата, които много бързо научих в моя Лабрадорски живот беше, че не се нуждаете от голям развъдник, за да бъдете Добър или Топ – развъдчик , освен ако не развъждате с комерсиална цел, а това е нещо, което не ми е познато.

Има много малко големи развъдници на Лабрадори във Великобритания, но знам от комерсиален развъдчик на други породи, че за да направите развъдникът да ви плаща и също да ви поддържа, т.е. като единствена прехрана, тогава се нуждаете от някъде около близо поне петдесет до шестдесет женски. Вие трябва да прекосите Британските острови надлъж и нашир, за да намерите такъв развъдник на Лабрадори. Има мисля само един наистина голям развъдник от около четиридесет Лабрадора, който е в Топ ешалона и не е комерсиален развъдник. Всъщност, аз не мисля, че тук имаме и един такъв в Лабрадорите. И искрено се надявам, че никога няма да имаме. Повечето добри развъдници на Лабрадори са с по около общо петнадесет кучета.

Посещавайки много развъдници за различни породи, докато съм обикаляла с дъщеря ми Anne, която е професионален фотограф, ние сме ходили в някои наистина големи (по Британските стандарти). Отново и отново сме били поразявани от факта, че в развъдник от четиридесет или петдесет кучета, само най-много една шепа наистина са си стрували да бъдат задържани, а останалите, както във всяка голяма състезателна писта „само са тичали”.

Един развъдник се е запечатал в съзнанието ми като нагледен пример. Това е известен развъдник за Териери, поддържан от заможна жена, която със сигурност не се нуждаеше от пари, но която беше близо до крах поради претоварване, причинено главно от твърде много кучета, твърде много помощнички в развъдника и твърде големи тревоги от кученца, възможността за заболявания и т.н. Тя беше задържала около шестдесет женски и тъй като ние бяхме нейни лични приятели, съпругът й ни помоли да огледаме развъдника, докато правехме снимки.

Когато стигнахме до подреждане на нещата, установихме, че имаше двама наистина топ-клас мъжки и двамата Шампиони, и двамата в разцвета на живота и работата си като разплодници, въпреки че са баща и син. Имаше също двама прилични млади мъжки, които може би щяха да израстнат и станат Шампиони. Те бяха започнали да побеждават, но все още се намираха във фаза на съмнение. Изглеждаха така, сякаш вероятно ще се развият добре, но все още можеха да тръгнат в грешна посока и по-специално единият от тях. Заслужаваха си да бъдат отглеждани, просто като застраховка в случай, че нещо се обърка поради инцидент или нещастие с двамата утвърдени мъжки - звезди. Останалата дузина мъжки, които тичаха наоколо определено не бяха нищо близо до високия стандарт на най-добрите от този развъдник. Сега за женските - най-важната част във всеки развъдник, всъщност силата му. Тук ние видяхме шест или седем превъзходни женски от това качество, което си заслужава тяхното тегло в злато и биха били обект на завист за всеки и във всяка порода. Останалата част от някъде тридесет до четиридесет възрастни женски, които видяхме бяха много обикновен посредствен състав. После отидохме до бараки и ограждения, добре изпълнени с подрастващи. Тук имаше множества и множества от млади от всякакава възраст - някои вече продадени в чужбина, други за продаване - всички те, вариращи значително и по всякакъв начин. Избрахме няколко хубави кученца, които между другото и не случайно идваха от две или три от тези превъзходни женски, които ние вече бяхме откроили и след това мислено пренебрегнахме останалото голямо количество кученца.

Собственикът на развъдника , нашата приятелка, която беше толкова прекалила с кучета и тревоги, че не би могла повече да забележи дърветата в гората, беше доста учудена. „Това е най-удивителното.” каза тя, „Миналата седмица тук беше Lad Pearson (един от най-добрите съдии на териери по това време), за да види развъдника и той избра точно същите, които и вие и ме посъветва да задържа само тях и да продам останалите.” Този съвет тя за съжаление не прие и много тъжно тревогите и нервите доведоха индиректно до нейната смърт много скоро след това, в рамките на година доколкото си спомням. Това ми показа нещо, което никога няма да забравя - че силата на развъдника не зависи от бройката, а от това да имаш само много високо качество неголям брой кучета. Тя би могла щастливо да продължи хобито си на живота още години наред, ако беше намалила до тези ядра от четири мъжки за разплод, около девет топ-женски и кучилата, които би могла да прави от тях всяка година. Всичко останало от този огромен развъдник беше напълно излишно.

Но да бъдеш толкова тежко пренаселен с такъв голям брой кучета, обикновено не е грешка на Добрите развъдчици на Лабрадори. Може би те не си поставят трудна и бърза задача да направят голяма бройка и всъщност определено биха постъпили много глупаво също и да се ограничат. Те трябва да имат достатъчно простор, за да могат да задържат онова многообещаващо кученце, когато и да се появи то. Трябва също да могат да се грижат и за тази двойка подрастващи, като споменатите по-горе два мъжки Териера, за които още не е напълно сигурно в каква посока ще се развият. Но Добрият развъдчик винаги търси място за следващия „прът в туршията” или следващата партида кученца, така че те ТРЯБВА да плануват това, за да не се окажат с прекалено много излишни кучета. Тъй като това е от жизнена важност, следващата глава е по този въпрос.

Превод: Албена Чакърова - Петкова

Темата във форума: КЛИК

Абонамент за бюлетин