Преди 2 дни с препаратора и мой добър приятел Андриян Почекански, Тони Гарушев и аз, нетърпеливо отпътувахме от София към ловното стопанство на НЛРС-СЛРБ. Всеки от нас имаше различни ловни мечти и очаквания за предстоящите ни дни, но и с притеснения за обявения оранжев код за силен вятър и дъжд. Пристигайки по обяд бяхме посрещнати изключително гостоприемно от директора инж. Георги Шереметев и по време на обяда обсъдихме задачите които бяхме си поставили. Тони щеше да търси бял елен лопатар, а аз обичайки подборния лов и знаейки за появил се четири годишен елен със счупен преден ляв крак и рога без перспектива за добър трофей, напълно подходящ за селекция каквато желаех. Щях да ловувам чрез издебване и да го търся в района видян и наблюдаван в предните два дни от ловните водачи. За този лов бях избрал да ловувам с карабината си STEYR-MANNLICHER PRO HUNTER в калибър 243 Win с монтирана оптика MINOX ZE 5i 3-15x56 SF G4.
Късния следобед въпреки лошото време вече обхождах терена, вятъра бе много силен и непрекъснато сменяше посоката си, от време на време валеше и това допълнително усложняваше издебването ми. Въпреки това, успявах да се приближа до животни на около 200-300 метра, но сред тях не откривах елена когото търсех.
След няколко километра издебване в труден терен, тежки атмосферни условия и настъпващата тъмнина се отказах и запътих към джипа. Вечерта, на сухо, топло, богата трапеза и хубаво червено вино с Тони и Ади споделяхме и разказвахме за ловните ни преживявания от деня. Навън валеше и се надявахме, че на сутринта ще бъде ясно, тихо и дивеча ще бъде на открито по поляните и откритите пространства. Така и стана, утрото бе както мечтаехме и обнадеждени всеки от нас пое на лов. Този ден ловен водач ми бе Мехмед Пайтар, с когото се познаваме отлично и знаейки възможностите и на двама ни, имах предчувствие за слука. Изкачването започна и по път щракнах един шилар с фотоапарата, който е винаги с мен.
Изкачихме се много високо и пред нас се разкри красотата на ДУ "Студен Кладенец".
Стратегията бе да вървим по високото и с биноклите да търсим по склоновете надолу въпросният лопатар. Издебвахме много бавно, спирайки през петдесет метра за оглед на откритите пространства под нас. Предварително се уговорих с Мехмед, че това оръжие и оптика ми позволяват сигурен изстрел и на по големи дистанции и не беше нужно да доближаваме дивеча по близо от двеста метра. Вече бяхме огледали над петдесет кошути, приплоди, шилари и елени, но моят го нямаше. Точно когато разсъждавах на ум за това и Мехмед ме побутна и прошепна - Ето го!
Еленът бе под нас, пасеше и куцукайки бавно се придвижваше на ляво на 320 метра от нас. Бавно и тихо се преместих и избрах позиция за стрелба зад един голям камък и се прицелих. Имах чувството, че всичко притихна, дори и лекия ветрец изчезна, всичко бе застинало около мен, виждах само целта и точката на хълбока...
Гърмът ме изненада и с Мехмед чухме как куршумът удари еленът. Презаредих и погледнах през оптиката, мъжкарят едва бе успял да се предвижи на няколко метра но силите го напуснаха и той падна. Над него бе само ярко синьото небе...
Треперещ от вълнение приех поздравленията от ловния ми водач, отдадохме последна почит на лопатара, направихме си снимки с него и поехме към ловния дом.
Тони не успя да открие бял лопатар, но завърши ловния си ден с един шилар. След обедната раздумка с инж. Георги Шереметев и ловните водачи си тръгнахме радостни към София с обещание скоро пак да ловуваме в царството на лопатарите - ДУ "Студен Кладенец".
Благодаря на инж. Георги Шереметев, ловния водач Мехмед Пайтар и служителите на стопанството за топлото гостоприемство и незабравимите ловни мигове.
Васил Терзийски
Видеото на БГ ЛОВ TV от успешния за мен ловен излет: