Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Селекционен лов на шилар в ДЛС "Воден - Ири Хисар"

Селекционен лов на шилар в ДЛС "Воден - Ири Хисар"

vater Публикувана от vater | 12.01.2015
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Селекционен лов на шилар в ДЛС "Воден - Ири Хисар"

Здравейте уважаеми колеги ловци. За мене лова е част от живота и семейството ми, и не е ли споделен с приятели и съмишленици, значи не е постигнал целите си, а именно почивка сред красивата българска природа. В това възпитавам и сина си Александър.

Като новогодишен подарък получих право на лов в българско ловно стопанство по избор. Аз естествено предпочетох ДЛС "Воден - Ири Хисар" тъй-като е съвсем близко до мене, там работят много добри специалисти и природата е много красива. Богато е и на дивеч. Уговорихме се с Кирил Колев - специалист по лова и на 06.01.2015 година заедно с моят голям приятел и голям ловец Ботьо Ботев също от Исперих в 14.30 часа бяхме в стопанството. С мене беше и сина ми Александър - моят наследник.
 
 
Подготвихме необходимите документи и след редовните шеги и закачки в 15 часа бяхме на чакалото с големия Димитър Георгиев. Доста добър ловен водач, който на тръгване ми обеща слука. Щях да ловувам на приплод благороден елен, селекционен шилар и приплод диво прасе. Настанихме се в удобното чакало и започнах да броя миговете на поява на животните. Сърцето ми биеше на спукване. Половин час след това в далечината в дясно от чакалото се появиха стадо кошути с телетата си, който плахо пристъпваха към хранилката. Не бяха удобни за стрелба. Постояха около 15 минути и се скриха в дола, вероятно ни усетили.
 
Тъкмо започвах да се притеснявам , тъй-като знаете, че зимата се стъмва по рано и на около 90 метра от нас се появи "моят" шилар. Шилата му бяха не повече от десетина сантиметра - идеалната селекция за мене. Животното застана в края на дивечовата нива и започна да се храни. Постояхме около половин час в очакване на прасета, но вместо тях, към шилара се присъедини и голяма кошута с хубаво теле, което не беше за отстрел. Покрай тях на разхвърлените церевични кочани долетяха много сойки и при всяко изкрякване от тях животните ставаха неспокойни. Сина ми направи доста снимки след което решихме да стрелям.
 
Знаейки какво ме чака ако изтърва и познавайки много добре моите приятели горските си казах , че нямам право на грешка. Подпрях карабината" Щаер Маннлихер" в калибър 30-06 заредена с 11.9 грамовия куршум на Динамит Нобел и се подготвих за стрелба. Точно в този момент в съзнанието ми изплуваха закачките на горските служители и това какво ме чака ако пропусна. Изчаках няколко секунди и стрелях в основата на врата. Животното падна като подкосено без да мръдне и един сантиметър.
 
 
Радостта беше огромна, а чувството което изпитах в този момент беше несръвнимо. Последваха отново снимки и поздравления , разбира се и дългоочаквания ловния ритуал.
 
 
Прибрахме животното, получих поздравления от персонала след което се прибрахме в дома си "изморени" от прекрасни ловни преживявания.
 
За БГ ЛОВ: Стоян Бабев

Абонамент за бюлетин