Наричаме го див заек, полски заек или най-често заек. Той принадлежи към групата на дребните бозайници.
Дължината на тялото му е 60-70 см., а средното тегло е 3-4 кг. Линее два пъти в годината - през пролетта и в края на лятото-началото на есента. Общата му окраска е тъмносива, като през лятото е жълтеникавокафява. Ушите на върха са черни, а опашката отдолу е снежно бяла. В природата той не може да бъде объркан с никой друг бозайник. У нас най-многоброен е в равнините, където намира и по-разнообразна храна.
Размножителният период на заека започва още в средата на януари, а при по-меки зими и по-рано. Сватбува на открито в съседство на гората. Зайците излизат привечер. Мъжкият води ожесточени битки, защитавайки избранницата си. Склонни са към полиандрия (една женска се опложда от няколко мъжки). Бременността трае 45-48 дни. Раждат 3-4 пъти в годината обикновено 2 до 4 малки, които от третата седмица след раждането заживяват самостоятелно.
Храната на заека е разнообразна - сочни части на растенията, млади пъпки, плодове, семена, селскостопански култури. Гризе кората на младите дървета и нанася щети в обощните градини.
Заекът има много естествени неприятели - хищни бозайници и птици. Ловът му е разрешен от 1 октомври до 31 декември.
Следи: През зимата заекът не може да скрие присъствието си със следите, които остават в снега, като дирята му е характерна. Задните крака се отпечатват пред предните и са по-удължени от стъпките на предните крака. През лятото за присъствието му съдим от купчините свежи изпражнения и следите от храненето.