Публикувана от 
Роберт Атанасов има най-рядката професия в Европа - ловец! Малцина като него все още се срещат във Финландия, Швеция и Русия. От дете той е мечтал само за едно - да стигне до Африка! Да влезне в буша с тежка пушка и да дебна дивеча...
Днес той е президент на Асоциацията на ловните журналисти в Европа, секретар е на “Сафари клуб” - България и издател на сп. “Български ловец”.
- Роби, откъде дойде тази страст по лова? На колко години те споходи?
- Бях на 3 годинки. Баща ми бе ловец и когато вадеше куфарчето с двуцевката си “Берета”, аз просто не можех да откъсна очи от нея. Запомнил съм и миризмата на оръжейната смазка. Привличаше ме неудържимо.
- Значи си тръгнал на лов с баща си?
- Не стана така, но ходих през ден до ловно-рибарския магазин на “Граф Игнатиев” в София. Там имаше три-четири пушки и скришом ги гледах.
Започнах обаче като риболовец! Ловях балканска и дъгова пъстърва из Родопите. Стана така, че там и ловувах за първи път, макар и малко бракониерски. Бях за риба в една лодка на яз. “Батак”. Във водата имаше диви патици, а в лодката - флоберка с 4 патрона. От 120 метра стрелях и уцелих две патици. Оттогава не съм спирал с лова и гърмя поне по 3000 патрона на година.
- Бил си и в Америка, там стреля ли много?
- За Щатите заминах през 1992 г. да видя какво е свободата. У нас имах добър бизнес, продадох го и заминах за САЩ, но с пари.
В Ню Йорк влизам в един мол, в спортния отдел. Гледам карабини, патрони, поне 30 модела. Харесах си една пушка Marlin в калибър .22 LR и викам продавача, за да разбера какви документи ще са нужни...
Той ме попита само - имам ли шофьорска книжка. Кимнах му, човекът взе пушката и кутия патрони и ме заведе на касата!? Платих и сложих оръжието в багажника, а патроните в жабката, защото така трябвало по закон...
Веднага почнах да тренирам на един пуст плаж и на близкото стрелбище. Там, на полигона, видях, че съм стъпил върху поне метър изгърмяни гилзи! Веднага ми стана ясно, че в Америка се стреля страшно много. Хората обаче са дисциплинирани и възпитани. Не видях никой да нарушава правилата. Там стрелях и по 500 патрона на ден!
- Върна се и стана ловец?
- Да, и от 10 години това е моята професия. Отначало ловувах и на птици, но после минах само на едър дивеч. Напоследък най-много ходя за хищници.
- Имаш ли български трофеи, с които да се гордееш!
- В началото ловувах на много видове дивеч. С времето започнах повече да ходя на подборен лов, при който се селектира популацията от даден вид. Броих си дивите прасета до 400 и спрях, но никога няма да забравя втория си глиган.
- Защо?
- Ами бях си навехнал лошо крака. Наложи се да отида на лекар. Той не ме гипсира, но ми нареди да си лежа вкъщи. В събота обаче с един приятел все пак тръгнах на лов в Родопите. Не можех да ходя и затова ми дадоха един клон и с него едва стигнах до някакъв хълм.
Там ме оставиха и почна гонката. Кучетата лавнаха, но не излезе нищо. Гоначите вече се бяха уморили, но аз имах чувството, че прасето лежи в една горичка срещу мен. Помолих ги да я минат и нея, но ми отказаха. Един обаче се върна и влезна в гората. От нея излетя голям глиган. Стрелях го от 40 м с карабина, калибър .308 Win. Уцелих го, но той се насочи право към мен. Беше настръхнал и идваше като локомотив. Втори път го стрелях, но го пропуснах и той не спря. От 20 метра го ударих отново. Беше на 4 метра от мен, презаредих и му пуснах последния си патрон и макар с един крак отскочих встрани.
Тогава видях как той удари и просто изрови снега и тревата на мястото, където бях преди секунда. После падна. Беше към 180 кг, а глигите му бяха 24 см! След него имам и 320 кила глиган, но този няма да го забравя никога.
- Казваш, че сега ловуваш у нас хищници?
- Да, и мисля, че вълкът е най-труден за отстрел. Той има вроден могъщ инстинкт за оцеляване. Усеща и най-малкия шум, подозрителен е и дори да си заложил много стръв, може никога да не се появи край нея. Досега съм ударил 4 вълка и смятам това за истинско постижение.
- А в Африка?
- Там ловувам само с мои клиенти. Имам лъв, слон, крокодили, леопарди, хипопотами, хиени, биволи. Всичките тези зварове не са лесни, но за мен лъвът наистина е царят на животните. Той е абсолютно безшумен и е незабележим в буша. Силата му обаче е такава, че убива човек само с един удар. Раненият леопард също може да те убие, но трябва много да хапе и драска, няма я у него тази колосална сила.
Когато тръгне в атака, царят на животните е невероятно бърз. Докато кажеш “лъв” и той ще е при теб от дистанция 40 метра!
Каквото и да сте чули за това невероятно животно, истина е! Той просто няма равен в саваната - смел, бърз и могъщ.
Досега съм стрелял само по един мъжки лъв. Това стана в последния ден от дълго сафари. Вече си бяхме събрали и багажа за самолета. Сутринта обаче чух близък рев на лъв. Събудих клиента си и решихме да си пробваме късмета. По звука се насочихме към някакви треви. И тогава видях една лъвица. Рекох си “Край, това беше, ще трябва да си тръгнем” и в този миг нещо зад нея помръдна в тревите.
Беше зрял мъжки лъв на 4 години. Клиентът ми стреля и го удари. Лъвът скочи напред и във въздуха, но се извъртя назад да бяга. В този миг стрелях и аз. Падна.
Чак после се видя, че и първото попадение е било смъртоносно, но той искаше да избяга и бях длъжен да стрелям. Невероятен адреналин, направо те разбива. А слуката наистина се помни за цял живот...
- Колко пъти си на сафари в Африка в годината?
- Там съм поне 3-4 пъти...
автор: Мир Богоев
trud.bg
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
