Публикувана от 
FCI No на стандарта
150 от 05.05.2003 г.
Произход:
Сърбия и Черна гора
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:
25.03.2003 г.
Предназначение на породата:
Гонче
Класификация по FCI:
Група 6 - Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция 1 - Гончета
С работен изпит
Кратко историческо резюме:
Тази порода кучета принадлежи към групата на гончетата, които са разпространени по територията на целия Балкански полуостров. Смята се че гончетата от Мала Азия са изиграли важна роля в тяхното развитие (генезис). Първото описание на породата под името Балканско гонче датира от 1905 г.; дадено е от Frank Laska, който между другите гончета за първи път описва тази порода. Пърия стандарт на породата е публикуван през 1924 г., но чак на сесията си в Bled на 14 Май 1940 г., МФК приема стандартите, вече оповестени в Стокхолм през 1939 г., между първите на които се намира и стандарта на Балканското гонче. Тази порода е много разпространена в Сърбия, затова Югославската Киноложка Асоциация контролира развъждането и процеса по вписване в официалната племенна книга. На 12 ноември 1996 г. на събирането в Копенхаген, Генералния комитет на МФК дискутира върху предложението внесено от Главната Асамблея на Югославската Киноложка Асоциация и приема името “Балканско гонче” да бъде заменено със “Сръбско гонче”.
Общо описание:
Куче, със средни размери и здрава конструкция. Изпълнено с темперамент, живо и енергично.
Важни пропорции:
- Дължината на тялото, премерено от върха на рамото до седалищния израстък, надминава с 10% височината при холката.
- Обиколката на гърдите е с 20% повече от височината при холката.
- Дължината на главата, съответства на 45% от височината при холката.
Поведение и темперамент:
Добродушно, с жив темперамент. Сигурно, показващо забележителна издръжливост.
Глава:
Издължена (тясна основа на черепа, съчетана с голяма дължина); горните линии на черепа и муцуната са дивергентни (раздалечаващи се).
Черепна област:
Череп: Погледнат отпред и в профил, черепът е леко изпъкнал, с ясно изразена медиална бразда. Тилната изпъкналост не е много изразена. Широчината между ушите е по-малка или равна на разстоянието между стопа и тилната изпъкналост. Ясно изразени надочни дъги.
Стоп: Почти незабележим.
Лицева област:
Носна гъба: Добре развита, винаги черна.
Муцуна: Клиновидна, малко по-къса от черепа. Идеалното съотношение между дължината на муцуната и тази на черепа е 9 към 10. Муцуната изтънява постепенно от стопа към носната гъба. Профила на муцуната е прав.
Устни: Умерено развити, умерено дебели, добре прилепнали към челюстите. Краищата на устните трябва да са черни. Горната устна покрива долната; свръзката между устните е стегната.
Челюсти и зъби: Мощни челюсти. Зъбите са здрави, с правилна и пълна ножична захапка. Клещовидната захапка е приемлива.
Бузи:Плоски.
Очи:Средно големи, овални, поставени леко косо. Краищата на клепачите са с тъмен цвят (за предпочитане черен). Цвета на ириса е възможно най-тъмен.
Уши: Поставени високо, със средна дължина и широчина, висящи, плътно прилегнали към бузите. Краищата на ушите са с леко овална форма. Ушите са по-скоро тънки, отколкото плътни.
Шия:
Силна. Дължината и е приблизително равна на тази на главата. Горната линия е леко извита. Тя образува ъгъл 45-50 градуса с хоризонталната равнина.
Тяло:
Леко удължено, с дължина 10% повече отколкото височината при холката.
Горна линия: Права.
Холка: Слабо изявена.
Гръб: Добре замускулен, прав, мощен, дълъг.
Поясница: Добре замускулена. Дължината и е почти колкото тази на крупата.
Крупа: Леко наклонена (20–25 градуса спрямо хоризонталата). Мощна, добре замускулена, широка.
Гърди: Силни. Високи 50% от височината при холката и с обиколката 20% по-голяма от височината при холката.
Долна линия и корем: Закръгления връх на стернума стои леко изпъкнал. Корема е леко повдигнат.
Опашка:
Продължение на линията на крупата. В основата, тя е силна и изтънява постепенно по посока на върха, който достига до нивото на скакателната става. Леко извита нагоре, тя се носи под линията на гърба. Покрита е с гъста козина.
Крайници:
Предни крайници:
Общ вид: Мощни, добре замускулени, успоредни.
Лопатки (Раменни плешки): Дължината им е приблизително колкото тази на мишниците. Мускулести, солидни и добре закрепени към гръдната стена. Образуват ъгъл от 45–50 градуса спрямо хоризонталата.
Мишници: Мощни, мускулести, с приблизително същата дължина като на лопатките.
Лакти: Солидни, прибрани към тялото. Разстоянието от лактите до земята е 50% от височината при холката.
Подрамене: Плоски, мощни, мускулести.
Китки: Солидни.
Метакарпуси (Глезени): Мощни, леко коси (до около 15 градуса спрямо вертикалата).
Предни лапи: Котешки тип лапи, със солидни прибрани пръсти. Ноктите са здрави и черни на цвят.
Задни крайници:
Общ вид: Силни, плоски, добре замускулени и успоредни.
Бедра: Добре замускулени, плоски.
Колене: Солидни, успоредни на средната линия на тялото. Ъгълът на коленете е около 120 градуса.
Подбедра: Добре замускулени, дълги приблизително колкото бедрата.
Скакателни стави: Мощни, доста снишени. Ъгълът им е от 135 до 140 градуса.
Метатарзуси (Пищяли): Силни, почти вертикални.
Задни лапи: Малко по-дълги отколкото предните лапи, със солидни и стегнати пръсти. Ноктите са здрави и черни. Възглавничките са устойчиви и достатъчно еластични.
Походка и движения:
При движение добър преден разкрач. Предпочитаната походка е свободен, енергичен тръс. Крайниците се движат успоредни на средната линия на тялото.
Кожа:
Еластична и добре пигментирана, опъната по цялото тялото.
Космена покривка:
Козина: Къса, гъста, лъскава, доста дебела и добре прилегнала върху цялото тяло с подкосъм. Козината е малко по-дълга по задната страна на бедрата и долната страна на опашката.
Цвят: Червен (цвят на лисица), стигащ от жълтеникаво червен до ръждив нюанс с черно манто или седло. Мантото или седлото се изкачват чак до главата, където са представени от черни петна по двете слепоочия; по гърдите кръгло бяло петно, не по-голямо от 2 см в диаметър е позволено.
Размери:
Височина при холката:
Мъжки 46–56 см, идеална височина 51–52 см;
Женски 44–54 см, идеална височина 48–49 см.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
Дисквалифициращи недостатъци:
- Страхливо или агресивно куче;
- Липса на зъб, въпреки че липса на два PM1 е приемлива;
- Прогения или прогнатия;
- Китайски очи;
- Прекалено дълго тяло;
- Навита опашка, носена високо или навита на гърба; върхът на опашката да е извит или изкривен.
- Бяло петно по гърдите надвишаващо позволените от стандарта размери или наличие на бяло петно на друго място;
- Височина при холката, по-малка или надвишаваща стандарта.
Всяко куче с ясно изразени физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
