Едно кратко, но интересно изложение на Антропогеографски проучвания от Гунчо Ст. Гунчев през далечната 1933 г.
Прекалената страст към лова със соколи е ускорила, може би, падането на бившата столица Средец, а сега София, под турско робство.
София, като силна и добре укрепена крепост, е издържала с успех всички обсади и пристъпи на неприятелските войски. Тя пада под турско робство през 1382 г., като е превзета с хитрост. Това е известно по турски сведения, датиращи отчасти от това време. Дълго време Янук-бан отбранявал от турците града Средец, обсаждан от Лала Шахин. За да излъжат българите, че уж обсадата е вдигната, турците се престорили, че отстъпват към Ихтиман. Управителят и Янука (Янко или Иван, Янук-бан) бил страстен ловец със соколи. При него се цанил на работа потурнака (помохаменданчен българин) Узундже Сондек и станал главен соколар. Той нарочно постъпил при него на служба чрез хитрост. Подмамен от подкупния си соколар, Янук-бан излязъл на лов при с. Лозен към гъстите гори в планините между Самоков и Ихтиман. Там бил предаден, пленен и погубен от издайнически повиканите турци. След това софиянци се предават доброволно (Д.Ихчиев, 1906 г., стр. 96).
Лала Шахин паша заповядал изрично на заместника си, Индже-Балабан бей, османските войски, които били оставени да наблюдават пограничните постове около Ихтиманско и Самоковско, близо при Капулу Дербенд (Траянови врата), да бъдат постоянно усилвани, да правят бегли нападения в Софийската котловина и да не оставят на мира и спокойствие християнското население, което живеело в София (Д.Ихчиев, 1906 г., стр. 94). Лесно е паднал след това самия град. След като пада София (Средец), под турска власт пада и цялото Софийско поле с околните покрайнини. Едно от предположенията за произхода на Янук-бан е, че това е бил самият Цар Иван Шишман.
вълчан72