Предговор от преводача: По молба на vater /Васил Терзийски, администратор на БГ ЛОВ / преведох цитираната по-горе статия. Тя би могла да е полезна за интересуващите се от "тунинговане" на оръжие колеги, най-малкото откъм запознаване с възможните мерки по подобряване на точността. Същевременно не бива да се забравят няколко важни момента. Първият е, че е писана от непрофесионалист и че това е само един любителски експеримент. Второ - обект на експеримента са нисък клас оръжия, произведени за масовия американски пазар. Трето - това, което е добро за дадено оръжие може да навреди на друго. Така че към всякакви мерки по тунинговането, свързани с цевта и УСМ следва да се подхожда с огромно внимание.
На заинтересуваните желая приятно четене.

Точна пушка на „тънка” цена

От Бил Джонсън


„Ха, ха, ха! Сигурно си някой стрелец-въшльо!”

Приятелят ми Джордж стигна до мишената с няколко крачки преди мен и можа да види първата група, направена с новия ми Squad Scout (.308 Win.) на Springfield Armory. Тъкмо се бях върнал от 9-месечна мисия в Босна, където бях мобилизиран след 11-ти септември и ми беше невъзможно да повярвам, че пушката, за която толкова дълго мечтаех не се представяше добре, но ето на - 16.5 сантиметрова група. Макар и да знаех, че Scout-а не е мачова пушка, очаквах групи около 2-3 МОА.

„Не може да бъде! Нещо се е прецакало!”- това беше единствената възможност, която можех да допусна. Никога не съм можел да съобразявам особено бързо.

Стреляхме с Black Hills мачови патрони със Sierra 168-грейнов HPBT куршум, така че бях сигурен, че причината не е в тях, особено след като дадоха 1 МОА и по-малки групи с моето М21. Преди това бях утъпквал цевта на Scout-а със сто патрона без нито една засечка, с почистване на цевта след всеки пет изстрела до първите 50, после на всеки 10. При поглеждане през цевта не се виждаше нищо необичайно, почти липсваше омедняване. Монтажът трето поколение на Springfield Armory беше поставен здраво и според изискванията, също както и далекомерен прицел Springfield Armory 6х50. Стреляхме от солиден фундамент върху който стоеше „Buds’s Bag станок, отежнен с пясък. Вятър нямаше изобщо. Нямах никакви оправдания.

Бях купил монтажа и прицела като част от промоцията Scope-it на Springfield. За $125 далаверата беше твърде добра за да я пропусна и си мислех, че винаги мога да сложа друг прицел. Сложих монтажа и прицела на Scout-a за да тествам точността, но имах намерение евентуално да монтирам бързомер C-More с интегрална шина пред цевната кутия веднага след като успея да прекарам незабелязано новата покупка покрай жената.

Изстреляхме останалите 95 патрона Black Hills със Scout-a, без да успеем да постигнем група под 13.3см. Стреляхме и по кегли за боулинг на 180 м, но успяхме да ги уцелим само няколко пъти. И двамата с Джордж бяхме уверени в техниката си на стрелба, но само гледахме безпомощно как куршумите удрят около кеглите. Разочаровани и свършили патроните хванахме AR-овете за IPSC с механичен мерник и почнахме да събаряме кеглите. След това и двамата направихме с тях групи под 5см на 90 м. от пясъчни торбички, което потвърди че проблемът не е в техниката ни на стрелба.

Като се върнах в къщи разглобих и почистих основно Scout-a, проверих всички части за всичко, което би могло да влошава точността на оръжието . Доколкото можах да преценя качеството на напасването и финиша бяха добри. Продължих по-нататък, като звъннах на съпорта на Springfield и техникът отсреща ме увери, че мунициите, които съм използвал са напълно подходящи за 46-сантиметровата цев на Scout-a със стъпка на нарезите 1 в 12 инча. Тва била същата стъпка, използвана в техните цеви за Национални първенства, които постигат изключителна точност със Sierra 168-грейнов HPBT куршум. Финалният му коментар ме накара да се замисля: „Това не е снайперска пушка. Без да се пипне сериозно оттук-оттам, това е горе-долу всичката точност, която можете да очаквате от нея.”

Години наред съм чел за подобренията, които трябва да се направят по масово произвежданите пушки, за да станат те „приемливо точни”. Измененията включват бединг на цевната кутия, работа по спусковия механизъм, монтиране на нова цев, напасване на механизмите, смяна на компоненти, полиране на вътрешни части и пр. Всички тези работи струват пари и се натрупват към общата цена на оръжието. Някои от тях са евтини и лесно приложими, докато други са много скъпи и за тях са необходими уменията на оръжейник. За някои от пушките ми вероятно би било полезно някое или няколко от тези подобрения, но кое от тях би подобрило точността в най-голяма степен? Жената непрекъснато ми напомня, че „парите не ги копаем”, тъй че винаги е трябвало да търся начин да извлека най-голяма полза от оскъдния си „оръжеен” бюджет.

Реших да използвам Scout-a и един стандартен Remington Model 700 в калибър .308Win. в качеството на тестови пушки, като правя последователни подобрения, отчитайки стойността и измервайки ефекта на всяко от тях върху точността. Бих могъл чрез провеждане на анализи на съотношението „цена-подобрение на точността” след всеки тунинг, да определя кой от тях осигурява най-много точност за най малко пари. Избрах точно тези две пушки, понеже не всички подобрения при полуавтоматите могат да се приложат при болтовите карабини. На всичко отгоре, това беше един тарикатски начин да убедя моята половинка да ми позволи да оправя две от пушките вместо една под формата на „тестване” и усъвършенстване на арсенала.

Преди бединга реших да елиминирам колкото се може повече от влияещите върху тестовете фактори. Първо, купих хронограф Oehler, модел 35P, като убедих жената, че това е част от екипировката за проверка на климатизацията, избягвайки по този начин приспадането му от „оръжейния” ми бюджет. Понеже отклоненията в скоростта предизвикват разброс на попаденията, хронографът щеше да удостоверява скоростите и качеството на боеприпасите, използвани по време на тестовете. По време на тестовете 35P щеше да отбелязва изстрелите, излизащи извън нормалните граници и по този начин аз бих могъл да ги игнорирам. Оказа се, че това е било излишно, понеже мунициите излязоха стабилни, но поне от цялата работа се сдобих с нов хронограф.

За да няма разлики в боеприпасите при тестването, напълних 1000 патрона .308 във веднъж стреляни гилзи, които почистих в тумблера, сортирах, калибровах, и изравних по дължина. Също така един цял уикенд уеднаквявах капсулните гнезда, от вътрешната страна направих фаски на пламъчните отвори. След като подготвих гилзите, капсулирах ги с капси Federal Match, насипах им по 2.8 грама IMR-4064 и набих отгоре 168 грейнови Sierra Match King HPBT с молибденово покритие. Тези патрони се представят почти като тези на Black Hills, дават стабилен и точен бой, а струват много по-малко.

Инвестирах „спестяванията” си в един масивен станок “The Rok” на Caldwell и пясъчни торби за бенчрест. Това ми осигури много солидна опора и намали контакта ми с оръжието. Въпреки всичко, аз си оставах слабото звено в стрелковия процес. По-нататък изолирах рамото си от пушката със стабилна подплънка за стрелба. В момента на изстрела, единствената част от мен, имаща контакт с оръжието беше пръстът, с който натисках спусъка.

Преди да започна тестовете, монтирах моята оптика Springfield Armory Third Generation 6-20x56mm на Squad Scout-a. Докато от това той започна да изглежда смешен, а аз – като пълен идиот в очите на моите авери от стрелбището, то допълнителното приближение беше повече от щастие за другото слабо звено – застаряващите ми очи.

Като следваща стъпка, направих списък на възможните подобрения, които можехме да приложим върху пушките аз и моят оръженик Лари Райт. Не всички промени се отнасят за двете пушки, освен това цените варират според различните доставчици и оръжейници.

Система за завършващо полиране на Дейвид Тъб ($35). Комплектът за .308 се състои от 75 бр. 190-грейнови куршуми Sierra, покрити с абразивен компаунд. Според рекламата след последователното им изстрелване „скоро ще усетите подобрение на точността, значително намалено омедняване и много по-лесно почистване”.

Подобрения по спусковия механизъм или подмяната му с друг($50-$200). Производителите на оръжие умишлено правят спусковите механизми с голямо усилие с цел да избягнат евентуални съдебни спорове. Освен това в условията на масово производство те не влагат много време за ръчно напасване и полиране на малките детайли. В резултат на това, повечето от спусъците във вида в който са закупени имат тежък, груб и непредвидим ход.

Намаляване на времето за реакция на ударно-спусковия механизъм /УСМ/ ($65). Много афтър-маркет производители предлагат олекотени компоненти за УСМ, като уверенията са, че намаляват времето за реакция. Твърди се, че подобрявали точността, като същевременно не се предлагат за всички оръжия (например за Scout-а). Някои от частите са направени от екзотични метали, и са извънредно скъпи. Например една фирма предлага за $359 титанов спортен УСМ за Ruger 10/22 . (Понеже моят бюджет е ограничен, ако някой иска да му тествам един такъв УСМ, да ми го прати, аз ще го сложа на моя Ruger 10/22, който струва $150 и ще му изпратя резултатите от теста по пощата). При моите тестове аз монтирах ударник и бойна пружина на SpeedLock за $65 на стандартния Remington 700. Във фирмената брошура се казваше, че по-лекия ударник и пружина намалявали времето за реакция с повече от 20%, но не се даваха никакви обещания за подобряване на точността.

Бединг на затворната кутия($80-$120). Производителите на оръжие не могат да си позволят да вложат много време за прецизно напасване на затворната кутия с приклада, така че контактната зона се променя след всеки изстрел, което води до промяна на средната точка на попаденията /СТП/. Правилно направедният бединг позволява контактуването да става винаги в едни и същи точки от изстрел до изстрел, което води до подобрение на точността.

Поправяне на дулния срез ($80-$120). Дулният срез е последната точка на контакт между излитащия куршум и оръжието. Ако срезът не е идеално перпендикулярен на ос-каналната линия или ако има и най-малки пропуски в производствен процес, куршумът би могъл да се дестабилизира и да се „клатушка” по време на полета си. Ясно е, че това не спомага за точността.

Монтаж на мачова /спортна/ цев($200-$450). Цевта е най-важният компонент по отношение на точността. За съжаление смяната на цевта е и едно от най-скъпите подобрения, които могат да се направят по едно новозакупено стандартно оръжие и обикновено не е икономически оправдано. В случай на повредена или износена цев, това може да е просто наложително за подобрение на точността. При тази цена монтирането на мачова цев не беше приемлива възможност.

Тунинг на затворния механизъм.($400-$600). /бел. пр. - включва челосване на затворната кутия, изправяне на резбата, челосване на заключващите опори, изравняване на заключващите зъби на затвора, челосване на огледалото на затвора. Прави се с цел минимизиране на толерансите на съответните сглобки и детайли и оптимално взаимодействие помежду им/. Това е върхът на подобренията, изправянето на затворната кутия, челосването на огледалото на затвора и ръчното пришлайфане на затворния блок могат да подобрят точността. При тези цени не е за хора със слабо сърце и не е по силите на моя бюджет. При всички положения подобрението на точността ще е малко и няма да бъде оценено от средния стрелец (като мене), но ако някой има кинти и иска да се докопа до тези последни два милиметра и половина намаляване на групите, тогава това тунинговане може да е точно като за него.

Установяване на отправната точка

След като нагласих мишените и хронографа гръмнах по десет патрона последователно със Scout-а и Remington-а, като изчаквах по една минута след всеки изстрел, за да може цевта да изстива. Скоростта на куршума при Scout-a беше стабилна - 762м/с със стандартно отклонение 4м/с. Remington-ът със своята с 20 см. по-дълга цев даде средна скорост 794 м/с със стандартно отклонение 6.8 м/с. Температурата на въздуха беше 9 градуса и нямаше никакъв вятър.

Докато двете пушки продължаваха да изстиват, използвах стандартния М21 да проверя точността на патроните. След пет „омедняващи” изстрела, направих една група 0.9 МОА от пет изстрела и една – 0,7 МОА. Тези резултати ме удовлетвориха по отношение на качеството на патроните и методиката на тестване.

След това направих три групи по пет изстрела със Scout-а. Отново патроните бяха стабилни, със стандартно отклонение само 5.2м/с. Предварително бях решил групите да са по пет изстрела, а не по три заради явната непредсказуемост на Scout-а. Исках да намаля шанса за „три щастливи попадения”, които да дадат нереално малка група. Това се оказа добро решение, защото във всички мишени имаше „флаери” при четвъртия или петия изстрел или пък и при двата. Групите бяха 4.75, 4.37 и 4.19 МОА, което означава средна група 4.44 МОА, която щях да използвам като база за сравнение за Scout-а.

Трите групи за М700 бяха много по-добри, едва 1.75, 1.62 и 1.45 МОА, правейки средна група 1.61 МОА, което беше базата за сравнение за М700.

Подобрение #1 - Система за завършващо полиране на Дейвид Тъб

Най-вероятният главен виновник при Scout-a изглежда че беше цевта. Макар, че моята проверка не откри никакви дефекти, чувствах, че системата за заършващо полиране е най-обещаваща от гледна точка на подобрение на точността. На цена само $35 за комплект, тази система беше най-евтината мярка, както и най-лесната за укриване от жената.

Комплектът за .308 съдържаше 75 куршума с пет различни нива на полиране, удобно номерирани от 1 до 5, в хубава палстмасова кутийка. Спазих инструкциите само с едно изключение. Производителят изискваше да бъдат изстреляни 50 от куршумите (по 10 от всяко ниво на полиране), а останалите 25 куршума, които бяха „бонус” (пет #3, десет #4 и пет #5) да се изстрелят по-късно, ако точността се влоши. Понеже ако замярах с камъни щях да целя по-точно отколкото със Scout-а, реших да гръмна всичките 75 куршума за максимален ефект. При М700 си следвах инструкцията на производителя.

Правейки едноминутни паузи между изстрелите и основно изчистване на цевта между всяка група с различен полиращ компаунд, ми трябваха по два часа да изстрелям 75-те куршума през всяка от пушките. 190-грейновите Sierra Match King бяха твърде тежки за стабилизиране в цевта на Scout-а със съпка 1 в 12” и уцелих само седем кегли на 180 м. от 75 изстрела. Това не допринесе за повишаване на увереността ми. М700 със стъпка 1 в 10” и 66 сантиметрова цев се представи добре с по-тежките куршуми, поразявайки 71 от 75 мишени.

След изстрелването на последния полиращ куршум, изчистих основно цевите и гръмнах пет омедняващи изстрела с тестовите патрони. Не е за вярване, обаче Scout-a направи група 2.96 МОА. Доверието ми в американската реклама беше възстановено, изстрелях три групи по пет изстрела, за да ги документирам. Те бяха 2.875, 2.75 и 2.35 МОА, среден размер на групата 2.67 МОА. Групите на М700 бяха 1.15, 0.92 и 0.90 МОА, давайки средна група 0.99 МОА. Вече имах моята едва-едва „суб-МОА” пушка.

В заключение, системата за завършващо полиране на Дейвид Тъб подобри точността на Scout-a от 4,44 на 2.67 МОА или 39.83%. При М700 подобрението беше от 1.61 на 0.99 МОА, или около 38.5%.

Извод: За $35 на пушка, тази мярка даде изключително подобрение в точността.

Подобрение #2 – работа по УСМ.

Спусъкът на Scout-a, както е купен от магазина беше доста груб, с усилие 2.7 кг. Дори след хубаво почистване и смазване, оставяше усещането, като че е пълен с пясък.

Спусъкът на М700, не беше толкова лош със усилието от 2.4 кг. но и той имаше известна „песъчливост” и дълъг ход. Лари и аз чувствахме, че и при двете пушки има възможност за подобрение.

Бях сигурен, че тежките спусъци, съчетани с дългия ход и „хлъзгавото” освобождаване на задържащия зъб допринасят за лошата точност и при двете пушки. Първоначалното ми намерение беше Лари да поработи върху спусъка на Scout-a и да смени този на М700 с друг. За М1А не се предлагаше заместител, който да пасва едно към едно, но за М700 Brownell’s предлагаха такъв, който се нуждаел от „минимално напасване”. Това, че беше регулируем „Timney” звучеше страхотно, но ме безпокоеше това, че е „необходимо минимално напасване”. Моите „напасвания” са прецакали много оръжия... Накрая оставих Лари да тунингова фабричните спусъци на двете пушки.

За $40 той изглади спусъка на Scout-a и ми го върна с хубавото усилие от 2кг. и което е по-важното - вече освобождаваше рязко. Все още не беше перфектен, но беше много по-добър от първоначалният заводски. А с този на М700 беше направил истинско чудо. Сега той действаше като чупеща се стъклена пръчица при усилие само 1.1 кг.

На стрелбището...

След пет подгряващи изстрела, Scout- ът направи групи 2.15, 1.85 и 1.75 МОА, средно 1.92 МОА, което прави 28% подобрение на точността.

Извод: За около $50, работата по спусъка е добра инвестиция и даде изключително подобрение в точността на двете пушки.

Подобрение #3 – Бединг

Ореховият приклад на Scout-a пасваше доста добре, но реших Лари да направи бединг на затворната кутия и планката на пълнителя. В това отношение бях късметлия, понеже Лари работеше много за отбора по стрелба на Морската база в Куантико и беше направил бединг на много М14. Ако имаше някой, който да може да го направи както трябва, бях убеден, че това е той.

Синтетичният приклад на Ремингтон-а пасваше много добре и не можах да открия никакво движение на затворния блок, нито пък имаше някакъв контакт между свободната цев и приклада от откатната пета напред. Независимо от това, решихме че бедингът на М700 си е добра възможност за по-нататъшно подобряване на точността в посока на половин-минутния диапазон. Имах усещането, че си заслужава да се рискува.

Шест седмици по-късно си взех пушките и ги помъкнах към стрелбището. Те разбира се, стояха много по-стегнато околкото преди бединга. Особено Scout-ът оставяше усещането за едно цяло монолитно тяло и липсваха видими празнини между затворната кутия и ореховия приклад. Когато разглобих пушката за да проверя бединга напасването беше толкова плътно, че беше трудно да разделя затворната кутия от приклада.

След подгряване на всяка цев с по пет изстрела, групите на Scout-а бяха 1.2, 0.75 и невероятната 0.5 МОА, правейки средна група от 0,82 МОА, което е 57% подобрение в точността. Първите три изстрела на първата група бяха в рамките на 0.19 МОА, но четвъртият патрон отвори групата до 1.2 МОА, като последния беше някъде посредата.

М700 направи групи от 0.56, 0.56 и 0.88 МОА, запазвайки средна група от 0.67%, което е 0% подобрение на точността.За да съм сигурен, направих две групи на 180 м., които бяха 0.56 и 0.75 МОА, потвърждавайки високото качество на куршумите на Sierra и точността на пушката.

Извод: За $65 бедингът даде драматично подобрение в точността и се оказа изключителна инвестиция за Scout-а на Springfield. Обаче при М700 нямаше полза от това подобрение, вероятно защото напасването нежду затворната кутия и приклада си е било поначало изключително стегнато.

Подобрение #4 – Намаляване времето за реакция на УСМ

Като разглеждах каталога на Midway видях че за М700 се предлага ударник от алиуминиева сплав и олекотена бойна пружина, производство на SpeedLock Systems. В тяхната реклама се обещаваше, че времето на реакция ще бъде намалено с 39% ( от 2.6 милисекунди на 1.6 милисекунди), което теоретично подобрявало точността. Аргументите им бяха, че по-малкото време на реакция ще накара куршумът да попада по-близо до точката на прицелване при натискане на спусъка. Тъй като всяко едно оръжие мръдва в момента на изстрела, намаленото време на реакция водело до това, куршумът да напусне цевта по-скоро. Според брошурата „за времето, за което ударникът достига до капсула при обикновените пушки, при пушките, снабдени със SpeedLock система куршумът вече е излязъл през дулото!”. Понеже винаги съм си бил лапни-шаран, прецених, че за $65 си струва да рискувам и поръчах една такава система. На Лари му трябваха специални инструменти за монтажа и ми взе само $10 за поставянето, довеждайки общата сума до $75.. Тъй като нямаше начин да измеря точното време за реакция за да потвърдя, че твърденията на производителя са верни, мислех, че ще мога да измеря ефекта му върху точността – най-верният индикатор за това, дали си е струвало парите.

Тегло на оригиналния ударник – 42.6 гр.
Тегло на оригиналната бойна пружина - 12.6 гр.

Тегло на ударника на SpeedLock - 18 гр.
Тегло на пружината на SpeedLock – 9.4 гр.

Трите групи бяха 0.75, 0.64 и 0.62 МОА, средна група 0.67, което правеше 0% подобрение на точността.

Извод: За $75 това може да е, а може и да не е добра инвестиция за едно серийно оръжие. Аз не мога да преценя, понеже изцяло стрелях от масивен постамент и утежнен с пясък станок. Това вероятно не е коректен тест за възможностите на Speedlock системата, защото при тези условия по-малкото време за реакция няма да има съществен ефект върху точността. То би имало значително влияние при стрелбата от ръка. Тъй като повечето ловци стрелят от ръка, реших да направя устройство за измерване на влиянието на времето за реакция върху стрелбата с оръжие, намиращо се в движение. Поради ограниченото време и сложността на създаването на такова устройство, това ще бъде обект на бъдеща публикация.

Squad Scout – заключения

Резултатите от експеримента са резюмирани по-долу.
Очевидно, че представянето на Squad Scout-та се подобри значително след полирането на цевта посредством продукта за финално полиране на Дейвид Тъб. Това доведе до 39% подобрение в точността само за $35. Това несъмнено са най-добре похарчените пари. Ако трябва да подобрите само едно нещо във вашия Scout, то полирайте цевта.
За още $40 можете да се надявате, че работата по УСМ ще ви донесе още 28% подобрение. Само за $75 (около 5.3% от първоначалната покупна цена) за полиране и работа по УСМ, можете да намалите групите наполвина! Което не е лоша възвращаемост на парите ви.
Последното ми подобрение беше да направя бединг на затворната кутия за $65, което отново намали средния размер на групите повече от наполовина! Толкова бях изненадан от от резултата от това подобрение, че убедих един приятел да ми даде да проведа същия експеримент върху новия му стандартен М1А. (Той естествено ще си плати бединга).
Ако трябва да правя този екперимент отново, приоритета на подобренията щеше да бъде – бединг, плиране на цевта и работа по спусъка.

Remington Model 700 – Заключения

Преди да започна експеримента не бях сигурен че има много за подобряване в М700. 1.6 МОА не е нещо страхотно, но не е и лошо за пушка във вида в който тя е купена от магазина и аз си бях доста доволен от нея. След полирането на цевта бях шашнат от „новия” суб-МОА снайпер. Естествено 0.99 не е кой знае колко, но все пак... само за $35! Сериозно се замислях дали да не спра дотук, страхувайки се, че каквото и да било по-нататъшно подобрение ще развали хубавата работа. В края на краищата излезе, че колкото повече, толкова повече.
Резултатите от работата по спусъка бяха удивителни и трябваше повярвам изцяло на уменията на Лари като оръжейник. Работата по спусъка наистина е изкуство и има огромен ефект върху точността на пушките. За 75 кинта (14% от първоначалната покупна цена ) групите станаха от 1.6 МОА на 0.67 МОА само с едно полиране на цевта и работа по спусъка. Бедингът беше очевидно прахосване на пари тъй като не даде абсолютно никаво подобрение на точността. Аз го отдавам на конструкцията на М700, използваща два болта за цевната кутия, които здраво я стягат към приклада.
При този тест, койт проведох изцяло от монолитен постамент и напълнен с пясък станок, ударникът и бойната пружина на SpeedLock нямаха никакъв ефект върху точността. Реших да измеря ефекта от това подобрение чрез движеща се стяга, който ще опиша в една бъдеща статия. При настоящия тест подобрението на SpeedLock нямаше абсолютно никакъв ефект.
Ако трябва да проведа този екперимент отново, приоритетът на подобренията ще бъде полиране на цевта и работа по спусъка. Ще са ми необходими допълнителни тестове за да определя дали SpeedLock дава някакво подобрение на точността. За тези тестове убедих жената, че имам нужда от нова, нетунингована пушка върху която да правя подобренията си и тя ми даде разрешително да си поръчам един нов Remington 700 PS. Животът е красив!
Поздрави и наслука!

Превод: Теодор Ганев /old_hunter/ съфорумец от ловен портал БГ ЛОВ

Темата и коментарите може да прочетете във форума: КЛИК