Тя дава ми покой ... и ме влудява ...!?
И пуста е ... и пълна със живот.
Изцяло се предавам на забравата,
далеч от завист, суета и злост ...
Чул шум ... последен дъх поемам
и чувствам вече пулса й до своя ...
Защо ли винаги по нещо ти отнемам ...?!
Бъди благословена, Горо моя ...!
Воден Чаиров