В САЩ е в разгара си периодът от годината, когато ловците и собствениците на земя започват да подхранват преживяващите зимен стрес елени, застрашавайки ги по този начин с евентуална смърт. Обезпокоени от това, че животните не получават достатъчно храна, тези благодетели докарват в гората пълни камиони с царевица, ябълки или друга храна, която белоопашатите елени могат да ядат. И именно от този момент нататък за животните настъпва труден период на сериозен глад.
В повечето северни райони на САЩ зимните климатични условия оказват силен натиск върху елените. В местата, където земята е покрита със сняг до коляно, животните са принудени да се хранят с младите филизи на дърветата, опадали листа и дори дървесна кора и мъхове. Това не е най-пълноценната храна, но елените за хиляди години са се приспособили да оцеляват с нея. Тяхната храносмилателна система е способна да преработва такава груба храна и да извлича от нея необходимите хранителни вещества. За една зима елените могат да изгубят 20-30 процента от телесната си маса, но въпреки това оживяват.
Стомахът на белоопашатите елени съдържа милиони микроорганизми, което им позволява да храносмилат практически всичко, което могат да намерят през зимата. Бедата е в това, че тези микроорганизми имат тясна „специализация” – преработват млади клонки, но не и царевица и ябълки. Белоопашатите елени лошо понасят радикалните промени в храненето, а преходът от клонки и листа, с които са се хранили в течение на няколко месеца, към царевица, е именно такъв.
Изкуствено подхранваните елени ходят с претъпкани с царевица кореми, но, фактически, започват да гладуват, тъй като тяхната храносмилателна система не се справя с новия вид храна. Дори ако елените се приспособят към царевицата, когато подхранването приключи, те вече не са в състояние да се справят с дървесните филизи и продължават да гладуват.
Разбира се, някои елени не издържат суровите зимни условия и загиват, но подхранването с неподходяща храна не е най-добрият начин да им се помогне. Много по-добре е да се отрежат няколко дървета, за да могат животните да се хранят с пъпките от връхните им клончета. Още повече, че през пролетта на освободените от дърветата участъци, където по-рано е имало само сянка и опадали листа, ще започне да избуява млада зелена растителност – най-добрата храна за елените.
Изпратено на имейла на БГ ЛОВ
Автор: Владимир ЙОНЕВ
Вестник НАСЛУКА