Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Оптики и бинокли » ЮСТИРАНЕ НА ОПТИКАТА ПРИ БИНОКЛИТЕ

ЮСТИРАНЕ НА ОПТИКАТА ПРИ БИНОКЛИТЕ

vater Публикувана от vater | 17.08.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

В тази статия ще обърнем внимание на един от най-неприятните дефекти при биноклите - разсъгласуване на оптичните им оси, вследствие удар или неправилно разглобяване. Причините за този проблем и начините за отстраняването му са доста коментирани от любителите.

Повече информация за причините за дефекта можете да намерите във статията „Биноклите – помощни прибори в астрономическите наблюдения”. Тук ще се спрем по-специално на диагностиката и начините за ремонт.

Основният признак, говорещ за наличието на дефекта, е нарушения стереоскопичен ефект при гледане през бинокъла, поради осезаемо раздвояване на образа по хоризонтала или вертикала – в зависмост от посоката, в която е отклонена една от двете оптични оси. С други думи, бинокълът е като „разноглед”, а това бързо уморява зрението и води до главоболие, особено след по-продължителна употреба на дефектния прибор! Тази повреда като че ли се получава по-често при биноклите с поропризми, при които последните се притискат силно в леглата си от метални скоби, но винаги има възможност те да се разместят при по-силен страничен удар! При биноклите с рууфпризми, специални държачи обхващат самите призми от всички страни и не позволяват разместването им, включително и при удар. И двата типа бинокли обаче не са застраховани срещу последствията от неправилно своеволно разглобяване!

Преди да пристъпите към отремонтиране на дефекта, трябва да се опитате да изясните причината за възникването му - дали бинокълът е разглобяван от неквалифицирано лице или е бил ударен! В първия случай задачата ви може да се окаже лесна: ако ексцентричните гривни около обективите, от които се настройват оптичните оси, не са били размествани, по-вероятно е само тубусът на единия от обективите да е бил развиван от резбата си, съединяваща го с тялото на бинокъла. Тогава просто притегнете обратно този тубус, тествайте настройките с помощта на описания по-долу стенд и ако резултата ви удовлетворява, капнете капка лепило в резбата, за да направите невъзможно следващо разхлабване на тубуса.

Ако обаче бинокълът е удрян, добре е ако знаете коя от двете му тръби е била подложена на прекия удар! Тогава може да се направи опит същата да бъде ремонтирана и настройките да бъдат възстановени в нея, без да се разглобява здравата тръба. Но ако не сте били свидетел на инцидента и ако няма белези от удар или от предишно разглобяване, рискувате вместо засегнатата, да започнете ремонта от здравата тръба и да разместите юстировката на нейните оптични елементи. Тогава едва по-късно ще разберете, че причината за дефекта не е там и че вече се налага по-сложен ремонт! Понякога след удар се наблюдават спуквания в призмите, които ясно се виждат при оглед отпред - през обективите, особено ако окулярите са насочени срещу светеща лампа или към небето. Това обаче са сериозни повреди, изискващи замяна на счупения елемент! В по-леките случаи се наблюдава само споменатото раздвояване на образа и е доста трудно да се прецени, в коя от двете тръби е възникнало разместването!

Юстирането на оптиката на биноклите се прави на специални стендове в заводски условия, но за щастие, има начин тези настройки да се проверят или възстановят и в домашни условия! Трябва само да си съставите тестова установка, която е толкова просто устроена, че трудно може да се нарече стенд!

Изчакайте да се стъмни и насочете бинокъла през отворен прозорец навън, към нощните градски светлини. Изберете сред тях някоя по-ярка лампа, но отдалечена от вас поне на 150 – 200 м! Поставете бинокъла хоризонтално върху перваза на прозореца или ако е невъзможно – върху масичка, намираща се близо до него (вижте снимките по-долу). За да се появи избраната лампа в полето на бинокъла, повдигнете последния на нужният ъгъл и го закрепете така чрез подлагане на плоски предмети под обективите му – тънки книги, картони или други плоскости. Ако бинокълът има гнездо за закрепване към статив, можете да го монтирате на такъв и съвсем удобно да го насочите през отворения прозорец към лампата. Фиксирайте всички шарнири на статива за да не се размества насочването. Трябва да виждате избраната лампа в центъра на полето в окулярите.

Тестваният бинокъл е насочен през прозорец към по-ярка лампа от нощните светлини. Неговите окуляри проектират образите на лампата от преките фокуси на обективите, върху екран, окачен на отсрещната стена на стаята (следващата снимка).

Двата образа на светоизточника (лампата) върху екрана в тъмната стая. За юстировката на оптиката на бинокъла се съди по ориентацията на тези образи и по разстоянието между тях.

След това фокусирайте бинокъла на стойност 0 по всички диоптрови скали: на централния винт и на десния окуляр - ако прибора е с централно фокусиране, или и на двата окуляра – ако е с независимо фокусиране на окулярите. Изгасете осветлението в стаята и изчакайте няколко минути, за да се адаптира зрението ви към мрака. С парче бяла хартия, паус или матово стъкло, проследете двата светлинни снопа, напускащи окулярите и открийте точните места върху отсрещната стена на стаята, където те осветяват две малки кръгли области. Тези светли петънца са двата разфокусирани образи на лампата, към която сте насочили бинокъла. Върнете се обратно при него и фокусирайте окулярите, докато получите на стената възможно най-ясни образи. Ако стената не е бяла, окачете на нея бял картон или лист хартия, в ролята на екран, за да виждате образите по-добре. Ако светлинните снопове от окулярите не попадат перпендикулярно върху екрана, завъртете последния така, че да бъде перпендикулярен на тях. След това ако е нужно, коригирайте отново фокусировката. Дистанцията от окулярите на бинокъла до екрана трябва да е поне 2 метра. Колкото по-голяма е тя, толкова по-добре ще виждате признаците, говорещи за юстировката на оптиката на прибора (те са описани по-долу). Затова ако стаята е по-широка, оставете дистанцията колкото е разстоянието до противоположната на прозореца стена или до равната повърхност на мебел (шкаф, гардероб), оказала се там. Тъй като двата образа на лампата обикновено са слаби и трудно се забелязват върху екрана, по време на фокусирането може да се наложи втори човек да следи отблизо екрана и да съобщава на фокусиращия, кога рязкостта на образите е най-добра! Не бива да очаквате високо качество на тези образи. Поради голямото увеличение при проекцията, те са леко размити и с формата на светоизточника – кръгли или леко продълговати, но не и точкови! Това обаче няма да попречи на работата ви.

Описаният до тук принцип е познат на всички астролюбители - това е окулярна проекция върху екран, използвана обичайно при наблюдения на частичните фази на слънчеви затъмнения или при пасажите на Меркурий и Венера пред Слънцето. Разликата тук е, че получените образи на лампата са два, тъй като се ползват и двете зрителни тръби на бинокъла.

Как обаче да съдим за юстировката на прибора? Това става по ориентазията на образите и по разстоянието между тях. Ако бинокълът е сложен хоризонтално и ако в него няма разместени оптични детайли, двата образа на лампата върху екрана ще са недалеч един от друг, по хоризонтала. Бихме очаквали, че разстоянието между тях ще е колкото междуцентровото разстояние на окулярите, на което е разгънат бинокъла от централния си шарнир. Добре е ако още преди тестовете зададете междуцентрово расзстояние 65 mm по скалата на шарнира – колкото е разстоянието между центровете на зениците ни при гледане надалеч (за повечето хора). Ако след това върху екрана измерите разстояние между центровете на двата образа също 65 mm, значи двете оптични оси на бинокъла са успоредни. При гледане надалеч обаче, оптичните оси на очите ни са почти, но не и съвсем успоредни! Дори когато гледаме към хоризонта, те се пресичат на известно разстояние пред нас, под ъгъл около 1о. По тази причина оптичните оси на биноклите фабрично са оставени леко раздалечаващи се след окулярите – под ъгъл също около 1о! Макар и малък, този ъгъл не е за пренебрегване - той би обхванал два пъти лунния или слънчевия диск, гладани с просто око!

Ако разстоянието от окулярите на тествания бинокъл до екрана е примерно 4 m (4000 mm) и сме задали междуцентрово разстояние на окулярите 65 mm, то поради ъгъла от 1о между осите, разстоянието между двата образа на лампата върху екрана ще бъде:

4000 * tg(1) + 65 = 69.8 + 65 = 134.8 mm

или почти 135 mm. На практика обаче едвали ще можете да измерите в тъмната стая това разстояние с точност до 1 mm. А и не ви е нужна такава точност! Ако сравните юстирането на няколко изправни бинокъла от един модел, ще видите, че има известни разлики в ъглите между осите им, вариращи в рамките на +/- 0.2о! Ако при настройка оставите оптичните оси на бинокъла съвсем успоредни, той пак ще е годен за употреба, но не съвсем удобен. Ако обаче внесете лек ъгъл на раздалечаване на осите зад окулярите, това ще допринесе за по-пълния комфорт на наблюдателя!

По-неприятен е проблема, ако поради разместения оптичен елемент, двата образа на лампата се проектират върху екрана на различни височини! Тогава дефекта е по-забележим и при обичайното използване на бинокъла - раздвоените образи се виждат на различни нива в окулярите! Вероятно ще забележите още, че поставен на тестовата установка, ефекта от разместването изглежда обратен на визуално възприемания! Например ако образите в десния окуляр се виждат по-високо, то на установката, образът на лампата проектиран от дясната тръба, ще се вижда по-ниско върху екрана. Това не бива да ви смущава – дължи се на факта, че върху ретината на човешкото око образите се построяват обърнати обратно, включително и когато ползваме бинокъл или друг прибор, даващ видимо прав образ. Както е известно, за възприемането на образа като изправен в тези случаи, е отговорен нашият мозък.

До тук описахме принципно нещата, но как да проведем самия ремонт?

В интерес на истината, ремонта не е лесен, особено като се има предвид нуждата от честа проверка на юстировката на оптичните детайли – буквално след всяка тяхна корекция! Тези проверки изискват работа в затъмнено помещение, при която може неволно да се замърси вътрешната оптика на прибора – да се напраши или да се докосне с пръсти. Необходимо е повишено внимание и известен опит.

Системата от ексцентрични гривни за настройка на обективите, характерна за повечето модели бинокли:

1. предна декоративна и предпазна гривна, понякога оформена като сенник;
2. гривна с резба, притягаща обектива в главния тубус 6;
3. лещите на обектива - обикновено две, съставящи ахроматичен дублет;
4. ексцентрично метално тяло, носещо дублета 3;
5. ексцентрична метална гривна, плътно обгръщаща тялото 4.
6. главен тубус на обектива. При по-големите бинокли той е конусна тръба.

Чрез въртене на ексцентричната гривна 5 около ексцентричното тяло 4, оптичната ос на обектива 3 може да се отдалечава или приближава в различна степен и във всички посоки спрямо геометричната ос на главния тубус 6. Тъй като при тази настройка окуляът остава неподвижен, изместването на центъра на обектива определя ъгъла на оптичната ос на настройваната тръба, спрямо оста на другата. От това зависи стереоскопичния ефект и удобството при наблюдение. След настройката, фиксиращата гривна 2 се притяга към тялото 4 и ексцентричната гривна 5. Накрая се завинтва предната гривна 1.

В по-тежките и редки случаи може да ви се наложи корекция на положението на някоя от поропризмите. До нужда от това се достига, когато не е възможно да юстирате оптиката само от ексцентричните гривни на обективите (снимката по-горе). Надлъжното преместване на призмата в леглото й се извършва след отхлабване на притискащата я скоба. Като имате предвид формата на поропризмите и ходът на светлината в тях, трябва добре да съобразите в каква посока да преместите призмата, за да се измести оптичната ос по желания от вас начин! Повече информация за типовете изправящи призми и за начина им на действие търсете в статията „Биноклите – помощни прибори в астрономическите наблюдения”.

Финалната фаза на ремонта завършва с юстиране на обективите от ексцентричните им гривни и с проверка на диоптровите скали на винтовете за фокусиране. Начините за проверка и настройка на последните също са описани в посочената по-горе статия.

Ако трябва да сравняваме сложността на един такъв ремонт с работата, необходима например за юстиране на Нютон-телескоп, много е вероятно първата задача да се окаже по-трудоемка! Изключение ще правят само случаите, когато веднага сте открили причините за дефекта и не се е наложило пълно разглобяване на бинокъла.

Проблемът има и психологическа страна, при това малко комична! Собсвеникът на бинокъл, чиято оптика е била разцентрована, продължава да се съмнява за наличието на дефекта и след успешния ремонт на неговия прибор! Нещо повече – при покупка на нов бинокъл, той ще се отнася с подозрение към всеки току-що разопакован от магазинера прибор! Такава подозрителност обаче е съвсем оправдана при закупуване на бинокъл „втора ръка” - когато не се знае нищо за състоянието му и са възможни всякакви скрити дефекти!

Съществува и следния проблем: много хора имат по рождение съвсем леко кривогледство на едното си око, с което са свикнали от години и практически то не им пречи. Много често те дори незнаят за недъга си и единствено лекар-офталмолог може да го потвърди. Ако обаче такъв човек погледне през изправен бинокъл, поне в първите няколко секунди той ще усети проблеми със стереоскопичния ефект!

Хипотетично съществува и друга възможност: бинокъл с немного разцентрована оптика, случайно да компенсира по посока лекото кривогледство на наблюдателя и той да ползва съвсем удобно този прибор!

Зрението ни донякъде е способно да привикне към леко разсъгласуваните оптични оси на неизправен бинокъл, като след първите няколко секунди, усещането за пространствена дълбочина в картината се възстановява. През подобен етап се минава и когато свалим бинокъла от очите си – след 1 – 2 секунди дискомфорт, зрението ни се връща в нормално състояние. Това обаче повече или по-малко уморява очите! Интересно е също, че при ползване на напълно изправен бинокъл, някои хора, които нямат проблеми при дневни наблюдения, нощем се оплакват от раздвоения вид на звездите и градските светлини в окулярите! Това може да се дължи на недобре подбраното междуцентрово разстояние на окулярите – признак за липса на опит в работата с прибора. Поради всички тези възможни аномалии, не е желателно да оценявате състоянието на даден бинокъл само визуално. Най-сигурна си остава тестовата установка, макар и съставена в домашни условия.

Източник: БГ ЛОВ форум

Абонамент за бюлетин