През средните векове, пъргавите и ловки гончета били добре известни в цяла Германия и особено в западната част на страната. Но повечето породи били със средни или големи размери. Тогава възникнала нуждата именно от късокраки кучета, които да не бягат твърде бързо, и ловецът да може просто да следва кучето пеша. За първи път вестфалския дакеловиден брак бил описан през 1886 г., а 49 години по-късно породата била официално призната в Германия.
Названието на тези кучета произхожда от областта Вестфалия в Северозападна Германия, където започнало развитието на дакеловидния брак. Смята се, че породата е възникнала в резултат на кръстосване на дългокрако немско гонче с късокрак дакел, по-късно към нея била добавена кръв от други ловни кучета, предимно дребни бракове.
Необходимостта от кучета с по-къси крака възникнала тогава, когато обширните ловни територии в Германия започнали силно да намаляват и бързокраките немски гончета, които идеално подхождали за лов на големи пространства, започнали да се търсят все по-малко. Новите условия за лов изисквали нови четириноги помощници – и компактния вестфалски дакеловиден брак много допаднал на взискателните немски ловци.
Основните ловни обекти на дакеловидния брак от Вестфалия са зайците, лисиците и дивите свине. Това куче преследва дивеча не особено бързо, но настойчиво и уверено, със звънък, приличащ на звън от камбанка, глас. На ловеца му остава само да следва своя верен помощник, който ще го отведе до раненото диво животно.
Вестфалският дакеловиден брак притежава завиден нюх, който му позволява да надуши дивеча от доста голямо разстояние, при това той е готов да ловува във всякакви, дори най-сложни условия. Благодарение на своите неголеми размери това смело куче може да прониква в различни подземни дупки, което се оказва невъзможна мисия за дългокраките гончета. Единственият недостатък на този издръжлив брак е трудностите, които среща при лова в зимни условия: заради късите си крака на него не му е по силите да бяга в дълбокия сняг.
В края на XIX в. породата била внесена в Швеция, където започнали да я развъждат под названието „древер” (шведско дакеловидно гонче), и днес шведската разновидност на дакеловидния брак е станала дори по-популярна от своя прародител. Впрочем, човек, който не е специалист, едва ли ще успее да различи древера от вестфалския дакеловиден брак – толкова голяма е тяхната прилика.
Външно дакеловидният брак е ниско, набито куче с широки гърди и здраво телосложение със силни къси крайници, благодарение на които отлично се придвижва във всякакви ландшафти. Височината на кучето в холката е от 30 до 38 см, а теглото му е 16-18 кг. Вестфалският брак притежава издължена клиновидна глава, мускулеста шия, широки високо поставени висящи уши със средна дължина, добри очи с леко тъжен поглед, високо поставена средно дълга опашка, изтъняваща към края. Козината на това куче е къса, плътна, гладка, гъста и плътно прилягаща, на главата, ушите и краката тя е по-къса, отколкото на шията, корема и гърба.
У дома вестфалския дакеловиден брак е мило семейно куче, безгранично предано на своя стопанин. Но този четириног ловец се нуждае от мъдър и опитен стопанин, който, също както и самото куче, не си представя своя живот без лов.
Вестфалският дакеловиден брак е много популярен във своята родина, но извън нейните предели практически не се среща. Днес той се смята за доста рядка порода, поради което немските кинолози активно работят за увеличаване на неговата популация.
Автор: Владими Йонев
Източник: ИК НАСЛУКА
Темата във форума: КЛИК