Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Соколарска асоциация » ВЪВЕДЕНИЕ В СОКОЛАРСТВОТО

ВЪВЕДЕНИЕ В СОКОЛАРСТВОТО

vater Публикувана от vater | 01.09.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Павел Якимов

В миналата статия поставихме началото на поредица статии, посветени на соколарството.

Публикуваните материали са от книгата “Въведение в соколарството” от Павел Якимов и Албена Алексиева, което издание предстои да види бял свят в близко бъдеще.

БАЗГП е единствената у нас организация, която се занимава с проблемите на лова със соколи.

Какво представляват хищните птици?

Отговор на този въпрос дават редица орнитолози, соколари, еколози и други свързани с природата специалисти. Със следващото четиво ви предлагаме част от едно интересно издание, посветено на грабливите птици – “Хищните птици на гората” през погледа на изследователя В. М. Галушин. Надяваме се чрез прочетеното днес в поредицата, посветена на хищниците в небето, да предизвикаме у вас интерес.

На пръв поглед да се отговори на този въпрос е лесно. 

Това са птици, които използват за храна други животни./ Българският “Тълковен речник” дава следното обяснение:” хищен, прил.,1. Който се храни с животинска храна; граблив – бел. БАЗГП/. В “Тълковен речник” на Вл. Дал се казва: ”хищен ( за звяр или птица): месояден, добиващ за храна улова си, хранещ се с други животни”. В по-широк смисъл тези твърдения са верни: всяка птица, която се храни с животинска храна, е, строго погледнато, хищна. Но в такъв случай би трябвало да сложим в една “хищна компания” месоядните орли, рибоядните корморани и даже … насекомоядните синигери. Ето защо е необходимо по-конкретно определение за пернатите хищници.

Към тази група се отнасят два съвременни разреда – хищни птици (Falconiformes) и сови (Strigiformes). Съвсем различни един от друг по произход, те принадлежат към една екологична група. В нея са обединени видове с особено ловно въоръжение – остри изкривени нокти (за да задържат или пренасят относително едрия улов) и същия остър клюн (за да разкъсват успешно уловената плячка). Именно “хищните” особености в анатомичния строеж на краката и клюна са главната отличителна черта на разредите хищни птици и сови.

Повечето пернати хищници са месоядни, т.е. хранят се с гръбначни животни. Но сред тях има и не малко “оригинали” с особен вкус: такива, които се хранят с мърша, ловци на насекоми и даже и ловци на … раци. Единствено истински вегетарианци няма в тази група.

Сходният начин на живот на двата разреда пернати хищници изискват разделяне на “сферите на влияние” помежду им и те си поделят денонощието: хищните птици ловуват през деня, а совите в по-голямата част на нощта. От тук произлизат и някои различия, например в оперението ( при совите то е меко, а при хищните птици е по-твърдо. Между другото, по външния ръб на крилото при совите се забелязват малки власинки, които спомагат за безшумния полет, обратното – липсата им при дневните хищници прави полета по-шумен – бел. БАЗГП ), развитие на информационната система (совите възприемат преди всичко със слуха, а хищните птици имат отлично зрение). Няма да се впускаме в повече подробности относно двата вида, за това тук ще се разделим със совите, тъй като предмет на нашата статия са хищните птици.

Разредът на хищните птици, наречени още дневни хищни птици или в строгата научна литература соколоподобни, се отличава по закривения надолу клюн и извитите остри нокти, по дневния тип активност и преимуществено месояден начин на живот. Разбира се, съществуват и изключения: при всеядната каракара клюнът не е извит и прилича почти на кокоши; при лешоядите и другите видове, хранещи се с мърша, ноктите изобщо не са остри; а южноамериканският сокол ловува прилепи на смрачаване. Съществуват и още по-големи изключения: брадатият лешояд няма нищо против да хапне кости и … копита; канята не може да живее без … охлюви и червеи, а менюто на африканския орел-мършояд се състои от нещо подобно на рибена салата от раци и … плодовете на маслиновото дърво.

На земята има 287 вида хищни птици, което е едва 3 % от световната орнитофауна. Хищните птици се делят на пет семейства: лешояди (7 вида), орли рибари (1 вид), ястребови (218 вида), птици-секретари (1 вид) и соколови (60 вида).

Хищните птици са разпространени по всички континенти, освен Антарктида, както и на много големи острови (без Самоа и Кергелен).
Само по един вид хищни птици живее на Хавайските и Галапагоските острови, както и на остров Мавриций. Два вида се срещат в Нова Зеландия. В континентално отношение най-малко пернати хищници се срещат в Австралия – 25 вида, а най-много – в  Африка и Южна Америка – по около 90 вида. Около 1/3 от тях обаче мигрират от север. В Европа и Северна Азия хищните птици са почти два пъти по-малко – около 50 вида, заради миграцията през зимата.

Хищните птици се отличават по местообитания, начин на гнездене, външен вид, размери и т. н. Сред тях се срещат гиганти – американски кондор, който тежи до 10 кг. и е с размах на крилете до 3 м.; харпия, големи орли, някои лешояди. Има и мъници – соколът-джудже например, е тежък около 50 – 60 гр., тоест колкото един дрозд.

Любопитна особеност при хищните птици са различията при мъжките и женските екземпляри (полов диморфизъм). При някои видове тази особеност е изключително впечатляваща. За да не давам примери с птици от други страни, ще спомена, че у нас мъжкият на малкия ястреб тежи средно 150 грама, докато женската е един път и половина по-тежка – 260 гр.

Отчетлив полов диморфизъм при окраската се среща при малък брой птици, не повече от 30 вида. По-характерни за хищните птици  са възрастовите различия в оперението, или така нареченият възрастов диморфизъм, като при някои видове дори са индивидуални.

Хищните птици са родени ловци, но не бива да бъдат смятани за лакомници. Хранят се по-скоро умерено, отколкото изобилно. Дневният им порцион обикновено е около 10 – 15 % от теглото им. Това е усреднена норма. Често в природата обаче се случва друго. Много, особено едрите хищници, напук на медицинските препоръки, се хранят рядко и по много. Лешоядите, например, от време на време преяждат така, че не могат да се отлепят от земята и да полетят.  При внезапната поява на враг им се налага  да повърнат част от погълнатото, за да олекнат малко и да си върнат способността за летене.  Стомахът на хищниците се разтяга и поема немалко храна – в стомаха на брадат лешояд са открити кости, дълги 30 см. Хищниците могат и да преяждат, но, при необходимост, могат и да погладуват.  И още как!  В гладни периоди канята може да живее без храна три седмици, а морският орел гладува даже месец и половина.

Залог за ловния успех при хищните птици е безупречното зрение. Очите им са огромни, при сокола-скитник са големи колкото човешките.

При панорамна гледка от 35º– 50º хищникът вижда с двете очи едновременно (билатерално зрение), т.е. обемно, което му позволява много точно да определи разстоянието до храната или до опасността.

Птицата не вижда това, което е зад нея (в полето при ширина около 20º) и под клюна и, поради което се налага да се оглежда и да обръща глава настрани, гледайки, примерно, малките си по време на хранене.

Остротата на зрението при пернатите хищници е между 3 и 8 пъти по-силна, отколкото при човека. Орелът може да забележи лалугер от неколкостотин метра, а соколът-скитник фиксира гълъб от километър; мишеловът безпогрешно открива зелен скакалец в зелена трева от височина 100 метра (за сравнение – човекът го губи от погледа си даже при черна земя на разстояние 30 метра).

От феноменалното зрение на пернатите хищници се интересуват специалистите по бионика – науката за приложение на особеностите на животинското устройство в техниката. Кой знае, може би задълбоченото изучаване на орловото око ще помогне на специалистите да създадат невиждани за сега по своята разделителна способност миниатюрни оптични устройства.

Хищниците чуват също по-добре от човека. За сметка на тези възприятия повечето птици изобщо нямат обоняние. С по-добро осезание са само някои американски лешояди. Пуйковите лешояди например безпогрешно откриват и най-малките пробиви в газопроводите. /Заради летливо вещество в природния газ, чиято миризма наподобява тази на мършата, птиците се събират и кръжат над пробива. Специалисти в бранша открили преди няколко десетилетия “странното явление” и с течение на времето започнали да използват тези способности на птиците –бел. БАЗГП/.

Да забележиш бъдещата жертва не е достатъчно, трябва и да я хванеш. Тук от хищниците се изисква сила и ловкост, изобретателност и търпение. При това ловните техники на отделните видове, дори на отделните екземпляри, съвсем не са еднакви.

Главното оръжие при соколите е скоростта. /Както подчертахме в предишната статия, не напразно тази група е дала на света шампиона на късите разстояния – соколът-скитник, който по време на въздушна атака развива скорост от 250 до 300 и повече км/ч. – бел.БАЗГП/

Ястребът също ловува в полет, но главното му преимущество е изключителната маневреност. Възхищение предизвиква полетът на малкия ястреб. Този малък, но пъргав “пилот” по чудо не се разбива в клоните, носейки се стремително сред гъстата гора. Особеното майсторство да лавират между клоните имат и другите горски хищници, но над всички е ястребът. Неговата дълга и подвижна опашка е съвършеното кормило. Стоите по цял ден у дома по време на коронавирусната криза? Пречиствателят на въздуха може да ви помогне да поддържате околната среда на дома си чист и дори да изкара въздушните капчици с вируса COVID-19. Най-добрият вариант да сте сигурни за здравето си е да си вземете въздухопречиствател от robomag.bg . Има стотици вътрешни пречистватели на въздуха, от които можете да избирате, но много производители предлагат само неясни обяснения за това как работят техните продукти или мамят за качеството. За щастие Robomag подбират само качествени продукти.

Мишеловът, канята, керкенезът, блатарите и много орли кръжат в търсене на храна. Забелязвайки жертвата, хищникът се устремява към земята. Ако успее – полита към гнездото с улова, ако не – всичко започва отначало. Наблюденията сочат, че от 10 атаки едва 1 завършва с успех.

Има хищници, избрали за свое главно оръжие търпението. Шампион сред тях е осоядът. Притаявайки се в пълна неподвижност, следейки жужащите наоколо оси, той безпогрешно се ориентира в обстановката по направлението на полета и начина на жужене (натоварената оса жужи различно от тази без товар).

За други хищници основно оръжие е силата и мощта.

Могъщи нокти – това не е литературна метафора. Мускулната мощ на летящите хищници, особено в краката и шията, многократно превъзхожда другите птици със сходни размери. Когато скалният орел сграбчва в ноктите си лисица или дори млад вълк и прекършва гръбначните прешлени на жертвата, то мощта му е очевидна и без ергометър.

Хищните птици се отличават с относително дълголетие. Опръстенени и отглеждани в неволя соколът-скитник, керкенезът, орелът-рибар, блатарите, осоядът и орелът-змияр доживяват до 15 – 20 години, северният сокол, мишеловът, каните – до 25 години, а скалният орел – до 45 и даже до 80 години.

Още много може да се каже за тези ловци, покорители на въздуха. В следващата статия ще обърнем внимание на отношението на хората към грабливите птици през вековете, както и на хилядолетната връзка между човек и птица.

Павел Якимов

Председател на

Българска соколарска асоциация за запазване на грабливите птици (БСАЗГП), член на

Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици

(IAF – International Association for Falconry and Conservation of Birds of Prey)

Ел. поща: sokolarstvo.eu@gmail.com

Ел.страница: www.sokolarstvo.eu

Абонамент за бюлетин