БГ ЛОВ препоръчва “Вечните ловни полета” автор Любо Николов

Любо Николов – слово на премиерата на „Вечните ловни полета”

Не е лесно да се говори след класици като Никола Радев и Дончо Цончев, особено когато те приказват такива едни ласкави неща за мен, които чак ме карат да се изчервявам като девойка. Но пък е страхотно усещането за общата ни тръпка към лова, към вечните човешки истини в него и към неудържимото изкушение да бъдат запечатани на белия лист.
Пред вас са “Вечните ловни полета” – книга за любовта, написана с любов. Няма грешка. Водеше ме любовта не просто към природата въобще, а и любовта към най-съкровеното, най-чистото и святото – към всичко онова, което разтварят душите ни, когато се спасяват от фалша и задуха на изкуствения свят, забравил мириса на поле, гора, планина.
Десет години учих за строител - 5 години строително инженерство и 5 години икономика и управление на строителството. Строител от мен не се получи. Дали ще излезе писател - времето ще покаже. Засега поне се надявам, че излезе един ловец на истории, които може би ще ви развълнуват.
"Вечните ловни полета" е втората книга от ловно-рибарската трилогия, която издавам. Първата е "Етюди с въдица и пушка", а през месец май предстои премиера на третата книга "Мюнхаузен е жив", илюстрирана от класика на българската анимация Доньо Донев.
В книгата, която представям сега, има нещо като разкази, нещо като репортажи, нещо като очерци, нещо като философия. Маститите писатели за удобство са си измислили жанрове, а на мен жанровете не са ми удобни. Причислявам се към лековатите писатели.
За мен ловът не е само приключение в гората. Той е повод да обикалям из България и да се срещам с най-различни хора. С голяма част от тях станахме приятели. Вечер край огъня в откровенните разговори научавах много и интересни неща.
Вълнувах се от обикновенната човешка доброта.
Трогваше ме неподправената житейска мъдрост, размислите за вечните и непреходни истини.
Припомняхме си позабравените днес ценности като чест, доблест, морал.
Възхищавах се от преодолените предизвикателства.
Мигове, красиви и дълбоко разтърстващи.
Не исках да задържа това, което съм преживял само за себе си. От една страна написването на книгата удължаваше в мен емоцията от тези срещи, от друга страна исках да споделя тази емоция с читателите, за да могат и те да се докоснат до тези преживявания. Да ги провокирам да се замислят за вечните и непреходни неща в живота.
Всеки има своите вечни ловни полета. Не е задължително те да са свързани с лова. Могат да се приемат и като метафора за целия човешки живот. Всеки има някакви цели и идеали. Както дивечът е естественият устрем на ловеца да задоволи праисторическия нагон, така и преследването на една красота, на една мечта е завръщане към исконните човешки добродетели.
Искам да благодаря на хората - герои на тази книга, с които ме срещна съдбата.

Предговор на Дончо Цончев към книгата „Вечните ловни полета”

Като чуя думичката „лов" - и трепвам. Така е, откакто се помня. А при фразата „ловна тематика" инстиктивно наострям уши - така е вече няколко десетилетия. Много пъти съм си давал сметка, че ако извадя от книгите си онези разкази, които са посветени на лова, природата и дивите животни, от писателя в мен ще остане бледо копие.
През тези десетилетия, за които става дума, най-голямата ми гордост е била от факта, че много широк кръг читатели, познавачи, критика и дори враговете ми са ме нареждали в класическия списък: Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Честно казано, не съм и мечтал за повече.
Но ето, че времето си тече, то помита всичко живо. Един по един изпратихме Емилиян Станев, Йордан Радичков, Анастас Стоянов и напоследък Ивайло Петров - последният от моята ловна дружинка, създадена през 1968 година.
- Остана сам, бай Доне - въздъхна един от нашите стари авери, докато бяхме на гробищата. Да, така е. Имената на изброените велики мъже стоят на приклада иа пушката ми - някога си подарявахме пушки по случай петдесетгодишнината на всеки от нас и по прикладите се изписваха имената на другите.
Да казвам ли колко е тъжно, когато останеш сам? И как се оглеждам към тези след мен? Искам да открия следващия. Разбира се, че светът не свършва с никого от нас и няма начин да не дойдат други, които ще продължат делото, каквото и да е то. Нека да са по-добри от нас - сърдечно ги благославям. Защото така трябва да върви светът.
Едно от момчетата, които ми държат вниманието отдавна, е Любо Николов. С удоволствие следя репортажите и интервютата му в периодичния печат - откакто е започнал „да оре в нашата нива". С истинска радост посрещнах книгата му „Етюди с въдица и пушка". Ето го! - казах си, като я изчетох на един дъх.
И не се излъгах - сега в ръцете ми е ръкописът му „Вечните ловни полета". Още по-добре написани страници. Още по-шарени личности и случки. Пак на един дъх - и когато го довърших, както бях сам в стаята, казах на глас:
- Браво, Любо!
А сега го повтарям и писмено за верните читатели на ловни истории, които знаят, че никога не бих ги подвел.

Май, 2005 г. Дончо Цончев

Химн на голямото ловно братство
Премиерно слово на Никола Радев за книгата "Вечните ловни полета" от Любо Николов - 4 април 2006 г.

Чисто ловните книги в българската литература са рядкост. Обикновенно срещаме отделни разкази за лов и риболов в сборниците на писатели. Така е и в класиката и в съвременната литература. Това, разбира се, не пречи да имаме върхови постижения в ловната тематика.
Но чисто ловните книги са явления. И се забелязват. Дори в безхаберни времена, като днешното.
Втората книга на Любо Николов "Вечните ловни полета" е успешна, жива и пламенна. В краткия си предговор към нея, маестро Дончо Цончев казва, че като прочел ръкописа, изокал: "Браво, Любо!". Написал го и декларира, че няма да подведе верните читатели на ловни истории, а те са всички четящи българи. При Цончев празно няма, думите му са без откат - гаранция - Франция! Пригласям му и аз сега с малко пловдивски акцент: "Браво Любо, браво майна! Жесток си!" Книгата ти е чудесна, от първата до последната страница е в темата, в страстната тема на живота, която ни поднася неукротимия първичен нагон да бъдеш ловец и да усетиш великото щастие от природата, от истинското единоборство с дивото животно, което те превъзхожда във всичко, макар да няма готов патрон за тебе.
Още с разлистването на книгата, полиграфически оформена великолепно, със зачитането й, те лъхва утро, когато кучетата изпадат във възторг, а дочитането й ти дава усещането, че си бил на един безкраен щедър ловен излет с приятели, който дълго, дълго ще се помни и разказва... Въобще цялата книга на Любо Николов и текстът и снимките в нея, миришат на лов, и значи - на шемет и живот!
Лов със лов не се повтаря и както е при всеки излет, щом тръгне шишето от ръка на ръка, тръгват през глава и страхотни истории. Един разказва, друг го прекъсва, лъжат на поразия и на поразия се надлъгват... Но важното в случая, и главното е, че си вярват!
В книгата има разбира се, и много истински лов - лов на вълци, глигани, на зайци и мечки, дори и на лъвове, на африкански слон и буфало... Тя бъка от страсти, както и стремеж и опит да се разчепка сплъстеното руно на необятната философия на лова, в нея има много красота и мъжество, подплатен курназлък, преклонение към прамайката природа, велики мисли на Питагор, Робиндранат Тагор и други дялани от мрамор мъже. Дори има мисли от нас самите, от много приятели и познати, с които съм дремал по пусиите, и уж сме прости тротоарни хора, а благодарение на Любо вече сме влезли с мисли в книга. Сигурно не ни се надсмива отнейде моят приятел Вели Чаушев, който се чуди насред фазанарията: "Тежки птици - тежко мислят. Те затова са удобни и за стрелба, щото дълго мислят...."
Естествено не са подминати като авджии и много наши и чужди класици - от Толстой, Тургенев, Шолохов и Хемингуей, до Емилиян Станев, Радичков, Дончо Цончев, Анастас Соянов и Ивайло Петров. Докосването до тях и като писатели и ловци е брилянтно, на моменти трогателно до сълзи.
В раздела "интимно" има чудесни, полезни разкази, полезни не само за младите ловци, но и за ветераните. От тях може много да се научи - за кучето (Не ми хвали ловец, а куче!), за пушката и трофеите, дори за съпругата на ловеца, която е родна сестра на Пенелопа, за гората и за птиците, които са над 8 600 вида.
Книгата на Любо Николов е написана умно, с познание, с голяма душевна хигиена, подредена с мерак и вещина, както е подредена раницата на ловеца табихетлия, или патрондашът му - със затворени очи и на тъмно, той напипва и вади безпогрешно от него бренеке или 13 нули, или друг патрон, според случая. Така и при Любо - по съдържанието бързо се ориентираш кое къде е - теми, герои, кучета и рога, приключения и сладкодумия.
По страниците на книгата са пръснати безброй словесни бисери от рода на: "Искам жена ми веднъж в живота да ме погледне така, както ме гледа кучето ми", изречена от доц. Димитър Генчев. Или: "След векове манриархат и патриархат днес живеем в равенство. Както казва един приятел, това е най-мръсната форма на матриархата!" и много други. Безкрай са.
Ловът е в кръвта на Любо Николов и той разказва за него като пич, без литературно емоционален гевезелък и, разбира се, с прикрито тънко чувство за хумор. С много човещина. Без човещина - ловецът не е ловец!
Някои от присъстващите си спомнят, как преди 2 години в тази зала отбелязахме първата книга на Любо "Етюди с въдица и пушка" и тогава Анастас Стоянов трябваше да говори за нея, но здравето му се влоши и не можа да дойде. Обади ми се и ми изпрати рецензията да я прочета аз. В нея, накрая обяви, че подарява на младия автор една от пушките си. Там имаше и такива думи: "На Любо Николов - баш Ас на ловно-рибарското слово, та книга да спретне отново! Подарък от бай Анастас пришпорил Пегас!"
Сега, в края на тази нова книга Любо Николов е написал силни страници за непрежалимия Анастас, и според мен, те са най-хубавите страници в книгата, защото са пропити с обич и болка, с признателност и уважение. За мен този разказ е и своеобразен могъщ химн на ловното братство и другарство. Този химн слави чудото как от поколение на поколение се предават и опазват най-добрите традициии и достолепието на българския лов. Как вечните ловни полета остават все по-мамещи и чисти.

Никола Радев

Книгата може да поръчате за доставка по куриер с наложен платеж на email: lubolov@abv.bg

Цена: 10 лв. (доставката не е включена в цената)

За автора:
Любомир Николов е автор на книгите „Етюди с въдица и пушка”, „Вечните ловни полета”, „Вкусът на живота”, „Мюнхаузен е жив” – илюстрирана с карикатури на проф. Доньо Донев и на ежеседмични страници „Лов и риболов” във вестниците „Дума”, „Експрес” и „24 часа”, както и на многобройни други публикации в печата. Режисьор е на документалните филми „Дебют на сто”, „Вкусът на живота” и „Безсмъртниче”. Роден е на 15 декември 1960 г. в Пловдив. Завършил е строително инженерство и магистратура по икономика. Офицер е от ГУСВ до 1990 г. Занимава се с политика до 1995 г. До 1997 г. е парламентарен секретар на Министерство на образованието и председател на Съвета на директорите на „Студентски столове и общежития”. От 1997 г. е в частния бизнес, а от 2008 г. е зам. директор на стопанство „Искър” към Министерски съвет. Член е на СБЖ и СБП. Леководолаз и шампион по бокс за юноши. Семеен с две деца.

Други книги на Любо Николов:
Етюди с въдица и пушка
Вкусът на живота
Мюнхаузен е жив