(цитати от сайта на г-н П. Маркишки - астроном от НАО Рожен)
Широко разпространени са разбиранията, че ползването на бинокли и други оптични прибори уморява зрението или го уврежда по някакъв начин. Но основателни ли са те?
Това мнение се поддържа най-вече от хора, в чиито професии оптика не се ползва, а самите те нямат никакъв опит в работа с оптични прибори. Част от тези разбирания се подклаждат от неудобствата, с които се сблъсква всеки неопитен наблюдател, поглеждащ за пръв път през бинокъл. Тогава най-честите оплаквания са, че вместо картина с ясни детайли, наблюдателят вижда миглите на клепачите си на фона на светлото поле в окуляра и дори след като придобие известен опит, продължава да усеща дискомфорт, поради неправилна настройка на междузеничното разстояние и фокуса. Стига се дори до оплаквания за световъртеж след ползване на бинокъл, пак по същите причини, а понякога и съвсем основателно - при разместена настройка на оптичните оси на двете тръби, след удар на прибора или след неправилно извършен ремонт. В този случай, както вече споменахме, усещането за стереоскопично зрение през прибора е нарушено и обектите се виждат раздвоени. Продължителното ползване на така повреден бинокъл води до неприятни усещания - понякога дори до главоболие! Причината за тях обаче е основателна - биноклите са прецизни прибори с точни настройки и трябва да се пазят, а всеки неквалифицирано извършен ремонт си носи последствията!
Съществува мнение, според което при ползване на бинокли в наземни наблюдения през деня, в очите попада повишена доза UV-лъчи, с всички вредни последствия от това. Може дълго да се дискутират аргументите за и против тази теза: На пръв поглед изглежда, че обективите на биноклите, с диаметри десетки пъти превишаващи този на свитите през деня зеници, наистина могат да вкарат в очите по-големи дози UV-лъчи. Но нека се замислим: колко малка част от цялото зрително поле на невъоръженото око е полето на бинокъла и през колко много на брой стъкла минава светлината! Всички тези стъкла от различни породи (флинт, крон или др.), от които са изработени лещите и призмите, достатъчно добре спират UV-лъчите. А при нощни астрономически наблюдения не може и дума да става за опасни дози UV-лъчи!
Обсъждайки тази тема, не бива да отминаваме факта, че в различни лаборатории постоянно се ползват разни по тип и предназначение оптични прибори. При ежедневната им употреба в рамките на професионалните задължения, наистина може да се достигне до преумора на зрението - например след продължителна работа през микроскоп. Но дали това чувство е много по-неприятно от преумората на човек, стоящ ежедневно зад компютърния монитор? Колкото и често да ползвате оптичен прибор, надали това изисква продължително застояване зад окулярите му и едва ли ще се чувствате по-уморен, отколкото ако работите с компютър.
Съществува друга теза, според която на хората със зрителна недостатъчност е противопоказано използването на бинокли и други оптични прибори. Освен в случаите, когато зрението не трябва да се преуморява от продължителна работа с оптика, това схващане също е плод на неразбиране на проблема!
Биноклите с по-силно изнесена изх. зеница (18 и повече мм - разстояние от окуляра до зеницата на окото) позволяват да се работи с очила, но във всички случаи това е повече или по-малко неудобно! Затова при работа с оптични прибори, сваляйте очилата и компенсирайте евентуалната зрителна недостатъчност чрез диоптровите скали на прибора. Ползването на очила зад окулярите има известен смисъл, само ако очилата коригират астигматизъм във вашето зрение.
Ако ползвате контактни лещи, работата ви с оптични прибори не би следвало да е затруднена. Дори можете да проверите до колко контактните ви лещи са правилно подбрани. Ако виждате ясно отдалечените обекти през бинокъла, при фокусировка на 0 по диоптровите му скали, значи лещите са с нужния диоптър и зрението ви е успешно коригирано.
БГ ЛОВ