Публикувана от 
Както всички знаем всяко действие си има противодействие и наскоро този закон ме връхлетя с всичка сила.
Преди няколко месеца съдбата ме запозна с човек на име Добромир от някакво село около Благоевград. Пописахме си в интернет и въпреки, че бях скептично настроен, разговора ми беше приятен, тъй като веднага усетих, че никак не е лошо момче. С времето започнахме да си пишем всеки ден, като дискусиите ни продължаваха по цели вечери, а разговорите по телефона, се проточваха с часове. Говорихме си главно и предимно за лов и се изслушвахме с интерес, тъй като районите ни бяха много отдалечени и всеки ловуваше това, което другия не е виждал. Така само за няколко месеца, въпросния човек се превърна в един от най – добрите ми приятели, без дори да съм го виждал. Чувствах го страшно близък и без да преувеличавам усещах, че където и когато да се срещнем, уважението и добрите чувства ще бъдат взаимни. Така започна познанството ми с Добромир Кюпов – ловец от с. Крупник.
Въпросната среща присъстваше във повечето ни разговори и след коректно плануване, аз и двама верни другари се отправихме на лов за дива свиня в селото на Добромир. Изкарахме си два незабравими ловни дни, в които всички стреляхме по прасета, а майсторите имаха и слука. Раздялата беше неприятна за всички, а мисълта за размяна на ролите не излизаше от главата на никой. Аз като много импулсивна и нетърпелива личност, постоянно тормозих Добромир да ни дойде на гости. Врънках го ден и нощ, но той все изкарваше някаква причина, която му пречи, а аз започвах все по – силно да се ядосвам и да губя надежда, без изобщо да го крия. Щях да му предложа няколко вида лов, които не бе практикувал и бях убеден, че ще остане много доволен, тъй като и той беше отворен към непознатото, точно като мен. Щях да го заведа на лов на хищници на гонка, на лов на заек на ход, на лов за патици и постоянно си представях как го развеждам и му показвам ловните полета, по които съм израснал. Това, обаче нямаше изглед да се случи и тази мисъл силно ме дразнеше.
Оказа се, че хитреца ми е готвил изненада и трябва да призная, че се справи много добре. В последствие разбрах, че в заговора са участвали почти всички мои приятели, които също се справиха много добре, тъй като аз постоянно се ядосвах и повтарях с явно раздразнение, че пак няма да имаме гости.
И така до един петъчен следобед, в който аз кротко си стоях вкъщи и видях колата на верния ми приятел и колега хищничар, Кънчо да спира пред дома ми. Излязох да го посрещна и какво да видя – Добромир изкача от колата. Усмивки, прегръдки, целувки (шегувам се, нямаше целувки). Общо взето – мигове на необуздана радост. Веднага се върнахме на себе си и започнахме ловни планове за предстоящия уикенд. Настаних госта си, нахраних го, напоих го и го сложих да спи. На следващия ден лова започна именно с нашия специалитет – лов на хищници на гонка.
Поради разликата в ловния район и дивечовото разнообразие, Добромир не бе виждал чакал, точно както аз не съм виждал нерез, нито пък бе ловувал зайци и патици, както го правя аз и настроението беше приповдигнато. На първата гонка паднаха 3 чакала, като госта имаше привилегията да наблюдава всичко от близо. За него беше важно да види метода ни на лов, но аз много исках слуката да го споходи, тъй като знам какво е чувството да навлезеш в дебрите на непознат лов и веднага да имаш слука. На втората гонка това, като че ли се случи, тъй като се чу изстрел от посоката на Добромир. Кучетата продължаваха да гонят и веднага след това и аз се разписах с едно дребно чакалче. Побързах да звъня, за да разбера какво е станало и се оказа, че Добри беше отстрелял голям и красив, мъжки чакал. Тази новина лепна на лицето ми огромна усмивка и вече смятах лова за напълно успешен. Кънчо и местния Добромир, с които гостувахме в Крупник, също не скриха радостта си от факта, че лова се развиваше в добра посока, както за госта ни, така и за всички. Бяха паднали още 1 чакал и една лисица. На следващата и последна гонка, късмета отново беше на страната на начинаещия и втория чакал на сметката на Добри, беше факт. Въпреки подигравките ми, се оказа че никак не е лош стрелец, или както двамата шеговито се изразяваме – беше си майстор! Вечерта отидохме за патици, но въпреки голямото им наличие, нямахме слука. На връщане един лисик се опита да се направи на смел, но не му се получи и затвърди слуката на начинаещия хищничар.
На другата сутрин се отправихме към съседната дружинка, в търсене на дивия заек. И там слуката се усмихна на госта ми, но снимка от тогава нямам. Оказа, се че трябва да се разделим в късния следобед и предложих да пуснем кучетата в едно вярно камъшче, с надежда за последна хищничарска слука. Диана си знаеше работата и 5 минути след пускането на кучетата, третия чакал в сметката на Добромир, беше факт. Така за 2 дни той успя да отстреля 3 чакала, 1 лисица и 1 заек. Слуката му беше напълно задоволителна, поне според мен, а и според доволния му поглед.
Раздялата отново беше неприятна за всички, но няма как … отново ще правим планове за ловни срещи. Благодаря на всички за страхотната изненада, както и за поредните два незабравими ловни дни и се надявам да сме предали на госта ни, поне част от емоцията на начина ни на лов и начина ни на живот.
Наслука на всички и до нови срещи !!!
Красимир Богданов
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
