Данни от 1934-1936

На излет за яребици край старите лозя на Кара бунар през есента на 2021 год.  при преминаването на един канал, със затворена пушка на рамо, над главата ми, сравнително високо за яребица, прелетя плътно, многобройно ято скорци. Ако бях с пушка в ръка сигурно щях да се изкуша да стрелям. Изпращайки ги с поглед  с изненада разбрах, че това е ято от сравнително малки яребици. Споделих този необичаен факт с ловните другари и Председателя на дружеството г-н Стоян Серев.

Българска ловна асоциация /БЛА/, при своето учредяване избра за свой патрон г-н Иван Сокачев /Ален Мак/ заради неговият многостранен и забележителен принос за ловното ни стопанство и съюзния живот на сдружените ловци през първата половина на миналия век, участник в две световни войни, поет, публицист. Асоциацията получи дарение от г-жа Светла Сокачева /внучка на г-н Сокачев / негови книги, списания, доклади, учебници по фазановъдство и дивечознание и като изявен публицист много статии публикувани  в различни издания. Управителният съвет на Асоциацията с председател инж. Стефан Василев, след кончината на г-жа Сокачева , реши заедно със сборници на списание Лов и риболов от 1958 – 1980  год. от семейният архив на фамилия Карамфилови да ги дари на Лесотехнически университет с Ректор доц. Христо Михайлов – катедра Ловно стопанство. При подготовката на дарението и класирането на архивните книжа по години попаднах на доклад на г-н Сокачев, член на Международния ловен съвет, последващи материали и кореспонденция свързани с наблюдения и факти относно съществуването на особен вид странстваща яребица наречена „рокет”. Тогава си спомних това което видях в лозята на Кара бунар. Споделям части от докладите и кореспонденцията със незначителни корекции и съкращения от моя страна за да възбудя интерес в любознателните български ловци за търсене на доказателства относно съществуването на странстваща яребица „рокет” и в наши дни:

В  III сесия  на Международния ловен съвет във Варшава, през 1934 год.,   г-н Сокачев  представя доклад за негови  наблюдения над един особен вид яребица, която временно посещава нашата страна и за която, ловците у нас бяха  именували „прелетна яребица” или „сибирска яребица”. Едновременно, пред същата сесия на Съвета, такъв доклад бе представен и от г-н Лилет, инспектор по лова във Франция. Тези два доклада, повдигат един отдавнашен и забравен, но важен за ловците въпрос, относно явлението, което не само у нас е било наблюдавано – плътни  прелети на яребици. Повдигнатият въпрос предизвиква неочакван интерес в международните ловни среди и през 1935 и 1936 год., те установяват, че в международния ловен печат на този въпрос се отделя твърде  голямо значение. В множество статии и доклади видни учени и ловци засягат темата да изяснят гатанката на тези прелетни яребици и да установят тяхното значение за ловното стопанство изобщо.

За нас, българските ловци, през чието землище минава един постоянен път на тези прелитащи ята от яребици, въпросът е от голямо значение. След като той се повдигна у нас, ние трябва да отбележим, че наблюденията върху прелетните яребици стават все повече и повече, което дава възможност да се доближим до изясняването на тази загадка от една страна, а от друга – да определим, какво е значението на тези прелетни яребици за нашето ловно стопанство. За да могат българските ловци, особено по-любознателните, да получат възможност за по-широка яснота по въпроса за прелетната яребица изобщо, описваме в тази статия няколко от по-важните известия, изнесени в международния ловен печат,  наблюденията за прелети на яребици у нас, направени от българските ловци през 1935 год.

Първият отзвук, по отношение на прелетната яребица, е  писмо, което г-н Сокачев получава  от видния птицевъд и ловец С.А.Бутурлин, от Москва, чието име е свързано 50 год. с развитието на ловното дело в Русия и с най-бележити трудове на руски език. Това писмо от почетния учен и ловец, представлява за нас твърде голям интерес, тъй като голяма част от нашите ловци, особено по бреговете на Черно море, Варна и Бургас, свързват прелитането на яребиците с далечния Сибир и наименованието, което те са дали на тези яребици е “сибирски яребици“.

Подсъзнателно нашите ловци смятат, че тези загадъчни гости идват от далечните северни места, подгонени от сибирския студ, за който всички сме слушали.

Г-н Бутурлин, отбелязва, че сибирските яребици са по-едри, отколкото малките прелетни яребици, които ние сме наблюдавали. Но, поради факта че количеството на наблюдаваните птици у нас е твърде малко и научно  не сме установили размерите на прелетната яребица, за да можем с положителност да смятаме, че сибирският произход на същите е напълно изключено. Съветите, дадени от г-н Бутурлин, са от извънредно голямо значение, като изходящи от един несъмнено вещ и знаещ птицевъд и ловец.

Върху въпроса за прелетната яребица в Сборника за защита на природата, издание на Полския комитет за защита на природата, председателят на същия г-н Адам Стажански, е посветил дълга статия, която започва със следните думи:

“Скитащи яребици? Дали се отнася до нов вид или нов род? Може това да е само яребича младеж, разхайтена, лекомислена, непостоянна, като всяка младеж, с нейния променлив характер, която отхвърля родовия обичай и лети без посока. Това са скитници, а може би и хистерична сбирщина, може би пък горчивините на родовия живот ги карат да скитат низ света – загадка за ловци, загадка за естественици,“

Г-н  Стажински   споменава труда на немския птицевъд Е. Хартет от 1913г. Той смята, че тук се отнася до една от най-добре познатите яребици под трите имена – Pedrix Pedrix  Pedrix  L., но значително по-малка.

• Нейната дължина е само 24см , докато тази на обикновената яребица достига до 32.
• Нейните крака са жълти, а не синьосинкави.
• Глава и човка – по-къса, а перата са по-тъмни.
• Челото, шийката и страните на главата са по-ясно жълти, а не оцветени тъмно-червени.
• И това, което е най-важно, опашните пера са само 13, а не 16 или 18.

Именно тази 13-перна опашка кара някои птицеведи да гледат на тази яребица като на отделен вид, вземайки при това под внимание, и нейния характер, и начина и на живот, като я сравняват с нашата обикновена яребица, обитаващи своите родни места.

Г. Стажински в своята статия предава  и други мнения на различни автори, без да даде завършено заключение за прелетната яребица – за нейния произход и за нейния начин на живот.

Г-н  М.Х.Лилет, главен инспектор по лова във Франция, е представил нарочен доклад в сесията на обособената комисия по прелетните птици, състояла се през 1935 год. в Брюксел, в който превежда всичко онова, което е писано след представянето на двата доклада  във френския печат по отношение на прелетната яребица и който, ние предаваме тук изцяло, понеже разнообразните мнения, които се дават, представляват и научен интерес.

В доклада, представен на Международния ловен съвет във Варшава, излагайки въпроса за яребицата “рокет“, се заключава, че е възможно съществуване на яребицата “рокет“, която се отличава от обикновената яребица, като прелита често, по причина на разни неблагоприятни биологични условия, в които се намира по време на размножаването и, като се признава, че се прави това предположение върху данни, които се нуждаят от проверка. Поради това, завършвайки доклада пожелават на ловци и естественици да се поставят в услуга на науката, под покровителството на М. Л. С., за да се осветли въпросът с яребицата “рокет“ .

Г-н Лаводен, професор по зоология в Агрономическия и орнотологически институт, обнародва  малко след това, в “Алода“ – бюлетин на Дружеството на орнитологически изследвания, един доста обоснован труд, в който дава място на всички изучавания, направени от 1910 г. насам и които обнародва за да се осветли въпросът. Този труд е от голяма научна стойност и те го препоръчват на ловците, които желаят да се запознаят с въпроса.  Г-н Лаводен заключава, че освен съществуването   на един вид сива яребица, той приема, че вън от малката сива яребица, която на есен прави прелитания на големи ята и която той нарича “лъжлива рокета“, има и “ истински рокети “, които са анормални единици, станали такива по причина на неблагоприятни биологични условия.

Г-н Гардон, от Солем /Северна Франция/, автор на много интересна статия върху яребицата, обнародвана в сп.“Шен“, приема съществуването на рокетата, обаче, не я смята за птица, идваща от други страни. От една интересна статия, която същият е обнародвал в “Елвьор “, от 23 септември 1934 г., се заключава, че в много гнезда част от малките яребици имат пера по-тъмни от другите и които, като порастнат, стават тъмно-сиви яребици, с жълти крака и са много диви. В полог от млади яребици, произлизащи от едно мътене, имало е малки с по-тъмна и по-светла перушина.

Между яребиците в Средна Европа се отличават едрите бохемски и малките унгарски яребици, които обичат да се преселват. Унгарските яребици са малки и по-тъмни на багра. Тази унгарска яребица, пусната за разплод във Франция/северна Франция, където живее г-н Гардон/, чрез кръстосване, дава сива яребица. Това кръстосване не е станало, благодарение на прелетния нагон у тази птица, а защото тя е пренесена изкуствено там за разплод.

В заключение, г.Гардон смята, че рокетата не е нищо друго освен малка сива яребица от Средна Европа, дошла във Франция, чрез внос, която се мести във вътрешността, благодарение на скитнишкия си нагон, разпространява се постепенно, чрез кръстосване, като се среща по-често в някои департаменти, където климатът и понася повече и където намери повече долини с разнообразни местообитания, хълмове, обикновено сухи, обрасли с храсти, какъвто е департаментът Йон.

От друга страна,  от Солун, ловните пазачи ни съобщават често за рокети, които те смятат за потомци на внесени от чужбина яребици. Те казват, че след няколко гърмежи, същите се изгубват, напускайки мястото, където са били до тогава.

От всички изучвания и получени сведения, събрани от години насам в М.Л.Съвет се заключава, че яребицата рокета съществува не като прелетна птица, а като малка, с особен облик яребица, подложена на преселване често доста дълго, обаче, различно от прелетните птици, тъй като тия последните на пролет се завръщат, когато досега не е отбелязано, рокети-те да си отиват на север след лошото време.

Докладите пожелават много ловци, орнитолози и любители на дивата природа от разни страни, да дадат своето сътрудничество на М. Л. С. по този въпрос.   

Интересна е статията от Алберто Хюг в неговите заключения, след като разглежда главно наблюденията и  изказваните мнения от г-н Луи   Лаво-ден. Според г-н Лаводен прелетната яребица, така наречената във Франция „рокета” именно, малката сива яребица – пасажната, не съществува нито като вид, нито като подвид. Изхождайки от това убеждение на Лаводен, той /Хюг/ обобщава така своите заключения:

1.Сивите яребици, които извършват наесен прелети  на големи ята, без разлика какъв облик имат, са наименовани от ловците в страни, където кацат „рокети”, било поради това, че те действително  имат някакви различия от обикновената яребица, било най-вече по техния навик да прелитат;

2.“лъжливите рокети“ са прелетни яребици, които са сиви местни яребици с малко тяло, разпространени по всички силициеви, бедни почви на Северна Франция и могат да извършват по известни причини прелети;

3. Истински рокети са ония яребици, които имат известни анормалности, и които са се  излюпили при неблагоприятни биологични условия. Тяхното развитие е спряно от рахитизъм и кахексия. Те се отдалечават веднага от мястото на раждането си, щом като това могат да направят, за да отидат по други места, където да намерят по-добри условия за живот.

4.Това отлитане става на големи ята, но те не са нито вид, нито подвид, нито отклонение от нормалния тип яребици, а са повече болезнено проявление на организма вследствие недостатъчна храна.

Той смята изобщо, че мисълта за някакъв особен вид прелетна яребица е погрешна и заключава статията си с думите: “ erare humanum est “ /да се греши е човешко/.

Яребица  „рокет“  

Примери и факти извън България

Г–н Стажински, изнася в Международния ловен съвет, няколко интересни наблюдения върху прелети на яребици в Полша. Между тези наблюдения особено интересно е онова, което съвпада с подобно наблюдение у нас :

„Около 3 часа следобяд / в първите дни на пролетта/, по стръмния бряг на водопада, обрасъл с диви вишни, прелетяха около 100 яре-бици в сбита купчина. Те не се бояха от хората, но с голяма бързина бягаха надлъж по възвишението, една през друга, прескачайки се, блъскайки се и подхвърквайки. Всички излязоха да гледат тази интересна картина и изпратиха далеко яребиците. Напълно се стъмни, птиците бягаха по-нататък. Нощта попречи за по-ната- тъшните изследвания. На другия ден сам се уверих във верността на разказа, следвайки дирите на миналите от там яребици. Дали те по този начин се движат или това е било вследствие на изтощение от дългото им летене?“

Както казахме, подобно наблюдение е било правено и у нас. Миналата го-дина от Попово ни съобщиха следното:

“Една вечер, северно от града, нашето внимание бе привлечено от   голям шум и крякане на голямо количество яребици. Това бе грамадно ято, което с шум и крякане, движейки се по земята, продължаваше да върви в северна посока. Проследихме го на голямо разстояние, докато настъпилата нощ ни попречи по-нататък да го наблюдаваме.“

Заключенията, направени от известно число дописници на М. Л. С. И други получени писма от една година насам в Главното секретарство, могат да се обобщят така:

Г. Ж. Кентин ни изпрати фотографски снимки от рокети, убити в Па-Де-Ка-ле, които ни позволяват да установим голяма прилика, с изключение на го-лемината им, с обикновената сива яребица.

Изглежда, че тук се отнася до сиви яребици от вида “арморикана“, споменат от г-н Лаводен, още повече, поради това, че г-н Кентин доказва, че тия яребици произхождат от Па- Де- Кале.

Г. Ж. Аллор ни съобщава за големи прелитания на рокети с жълти крака в Нормандия и в Сарт, той е обнародвал в сп. “Жарден де Бет“, снимка от рокета, която явно се различава от сивата яребица, обаче, тук се отнася до препарирани птици, а знайно е, че оня, който препарира, дава често неестествени стойки на птиците.

Г. Алберт Хюг,  чиято знаточност по зоология е добре известна на естествениците, удобрява заключенията на г-н Лаводен, обаче, съобщава, че самият той е наблюдавал в Гард /област във Франция/ ята с повече от 60 сиви яребици, малки по големина, но много диви, и за които казва, че са рокети и че са дошли от далеч.

Граф де Мопасан отбелязва също така прелети на рокети в Долна Лоара/област във Франция/, обаче, изглежда, че са яребици от вида “арморикана“.

Г-н Луи Тетар, автор на книгата “Яребицата“, издадена от земеделческата книжарница“Селска къща“, съобщава за прелети на рокети в Шатийон-Ле –Сон /департамент на Ена/, където тия птици са гнездили, обаче, тези наблюдения са доста стари.

Г-н Жан Рено, ловен писател, пише в “Практически лов“, че рокетите произлизат навярно от яребици, донесени от чужбина и които се преселват било поради голямо количество, било защото мястото не им понася.

Г-н Делакур заявява, че е невъзможно да се отрича съществуването на рокети, които той е срещал в департамента Ена, както и в Оаза, през време на прелитането им към края на октомври и началото на ноември.

Г-н Палиар, секретар на Земеделческата камара в Лоара, съобщава, че в този депертамент, както и в департамента Божоле, се срещат често прелети на рокети с жълти крака, по време когато прелитат бекасите.

Г-н Д-р Фарес Сесин, от Бейрут, е изпратил до М. Л. С. Доклад върху яребицата “дамаскена“, в който става върос не за рокета, а за голямата червена яребица. Колкото се отнася до яребицата “дамаскена“, според Г.Рапен, председател на Орнитологическотото дружество във Франция, то тя е яребицата “ганга“, и няма нищо общо с рокетата, която е сива, и като такава, не се среща в Северна Африка, нито в Сирия, нищо, което са установили дописниците на М. Л. С., а именно господата:. Дрюйе от Бейрут,   Сибила от Константин/Алжир/ и Гулз, подпредседател на клуба Сен-Хубер в Раба.

Г. А. Ж. Фрейд пише в сп.“Француски ловец“/Шасорь Франсе/, че един негов приятел му съобщава от Алжир, как всяка година големи ята яребици “дамаскена“ пристигат в Алжир, Тунис и в Мароко, за да презимуват и на пролет отлитат към север. Той казва: “ Аз ловувах цели 18 години в Алжир и Тунис, без да срещна когато и да било, или да чуя да се говори за тези яребици. Не може да се отнася това съобщение по никой начин до рокети, тъй като в Северна Африка няма сиви яребици.

В  М. Л.С. се получи съобщение, че две прелетни сиви яребици били уловени в края на октомври м.г. близо до Видин и Лом /България/ и са били изпратени на Естествено-историческия институт в София и тяхната тежест е била само по 300 гр, а перата им различни от тия на сивата яребица.

Интересно е да се знае, докъде отиват тези яребици, които се срещат всяка година на есен в България. Тъй като никога не е отбелязано, че са срещани сиви яребици в Мала Азия, твърде е вероятно, че тия рокети не преминават балканите, разположени в средата на България, както француските рокети, чието присъствие не е установено в Испания, не преминават Пиринеите.

Твърде интересни наблюдения  дава немската ловна книжнина в няколко статии, между които статията “Наблюдение върху яребиците през последните години“ от Е. В. Щрам, е твърде интересна. Ето как той описва своите наблюдения по отношение на прелетната яребица:

“Стана обяд и аз не бях ударил още нищо. Срещам връщащи се от работа селяни и ги попитах, не са ли виждали някъде яребици. Показаха ми място, където сутринта видели едно ято. Веднага се запътих към пока-заното място и там вдигнах три ята яребици пред мен. Те паднаха отново и аз направих голяма дъга, зада ги заобиколя и за да ги вкарам в засятите с цвекло ниви. Това, обаче, се оказа извънредно трудно. Нестреляните още яребици, преди да ги доближа на стотина метра, се вдигнаха високо и от-летяха доста далеко. Не изгубих надежда да ги намеря във високата трева, където те паднаха, обаче, и тук яребиците се вдигнаха на невъобразимо разстояние. Този път те се вдигнаха толкова високо, че аз успях да ги видя само когато изчезнаха зад върховете на дърветата. Те прехвръкнаха повече от 1 километър разстояние. Върнаха се на мястото, където първоначално бях ги вдигнал. Тук намерих още едно ято, което ме допусна едва до 100 метра. И така, моят лов излезе съвсем несполучлив.“

Още  по-интересно явление отбелязва той при друг случай. Отивайки в своето ловище, което се отличавало с малко яребици и вървейки с пушка на рамо, той установил :

“Внезапно около мен се вдигна цяло ято яребици, една яребица се блъска с друга и аз видях само яребици и яребици; не преувеличавам, ако кажа, че имаше около 200-300 бройки. Част от яребиците се източиха през една просека между клоните на друга над дърветата. Взех кучето близко до себе си и тръгнах да ги търся под вятъра. Току-що бях наближил мястото, където изчезнаха, и цялото ято се вдигна отново, като яребиците продължаваха да се викат една друга и преминаха над дърветата като същински облак. След като доста добре претърсих това място, не намерих останала нито една яребица. В следните дни не намерих вече нищо от това огромно количество яребици, които бяха се появили като Фата Моргана. Това бе през средата на октомври и за мене бе ясно, че имах работа с прелетни яребици. От къде може да са дошли тези яребици и накъде отидоха?“

Същият автор дава едно свое наблюдение, направено през 1930 г. във високите степи на Килиманджаро, близо до Лонжида. Там той срещнал хиляди пъдпъдъци и яребици, каквито по-рано не е имало в тия места. Той познавал тая местност през течение на много ловни излети и нему му направило силно впечетление, че през тази година намерил на всяка крачка пъдпъдъци и яребици, които обикновено се срещали твърде малко. Той бил принуден да промени бойната си пушка с двуцевка с дробинки и ударил яребици, които никак не се различавали от европейските.

В бр.№ 32 на сп.“Вилд унд Хунд“, от 9 август 1935 год., Д. В. Фон Васдорф, запасен ротмистър от пруската войска, посвещава на проблема за прелетната яребица, доста обоснована статия. След като прави преглед на своите научни наблюдения по отношение на ловните птици, той се спира върху въпроса за прелетната яребица, повдигнат напоследък от Международния ловен съвет и дава онези наблюдения, които са установени в книжнината на М. Л. С. по въпроса. Според неговите наблюдения, правени в Германия, той смята, че прелетните яребици обикновено кацат на високи точки по местността и предпочитат обраслите с гора височини – явление, което по отношение на прелетната яребица е наблюдавано у нас. Като пример, при един лов на елени в Померания, е наблюдавал една вечер голямо ято яребици, което кацнало всред гората. Друг път, както и по-рано, така и впоследствие, на това място никой не е виждал яребици. Според него, прелетните яребици имат известни лъжливи признаци. Той смята, че тия лъжливи признаци, са именно, изтъкнатите от френските автори, създадени вследствие на неправилно хранене и бедно отглеждане на яребиците в бедни силициеви почви, поради което те са принудени да се преместват и да търсят по-благоприятни места за преживяване. Друг лъжлив признак, според него е, че това са местни прелитания на яребиците в по-широк размер.  Според него, този вид яребици, които в Германия се смятат за местни, може да предприемат известни, но много незначителни, и неносещи характер на истински прелитания. Той подчертава факта, че пролетното завръщане на прелетните яребици не е наблюдавано, според неговите проучвания, и подчертава един особен признак, който прелетната яребица има, именно:

• малко по-късата и глава,
• по малко ръждиво-червената и багра
• един съществен знак, че докато обикновената яребица има винаги 16 кафяви пера на опашката, прелетната има само 13.

Този знак е изтъкнат от френския автор Саби. В заключение на своята статия, той призовава германските ловци и ловни дружества, да съсредоточат своите усилия върху подпомагаане науката за изясняване на  въпроса за прелетната яребица, чрез съдействието на всички страни. В това отношение, той подчертава особено ролята, която трябва да играе международния ловен съвет.

Яребица  „рокет“  

Примери и факти от България

Едновременно с нарастващия международен интерес в средата на ловците, поради повдигането в нашия печат на въпроса за прелетната яребица, порастна и числото на извършените наблюдения върху същата, през течение на 1935 год. и ранната пролет на 1936 год. Тези наблюдения обхващат следните съобщения:

1. Пролетни наблюдения

Както бяхме казали в нашия доклад до международния ловен съвет във Варшава, през 1934г., у нас наблюдения за прелетната яребица през пролетта, сиреч, когато тя би могла да се извършва на север, не са правени. Това обстоятелство е отбелязано в нашия доклад. Обаче, през пролетта на 1935 г. е получено следното съобщение за наблюдение, извършено в земището на Поповското ловно дружество:

“Една привечер в края на април вниманието ни бе привлечено от голям шум и чуруликания на много яребици, които се събираха в голямо ято по земята. По същия начин, с чуруликания, яребиците се запътиха в северна посока, движейки се по земята, като бяха проследени на няколко километра до смрачаване. Явно бе, че тези яребици отиваха на север.“

Това е първото наблюдение за прелетяването на яребиците напролет у нас, като  досега подобни наблюдения не са правени през време на този сезон, освен есен. Вероятно е, че подобни прелети не са били изключени и други години, но поради невъзбудения интерес към тях, не са били наблюдавани.

През пролетта на 1936 год. е получено следното интересно наблюдение, извършено в землището на гр.Бургас:

“Ловецът Боню Колев, от с. Веселие, Бургаско, съобщава, че на 23 януари тази година в местността “Узунджата“, на 30км южно от Бургас, е наблю-давал).“ две извънредно големи ята яребици, напомнящи ята на косове /скорци/

“Ловецът Марин Райковски от Бургас, е вдигнал три ята яребици от по сто броя всяко. Ятата  се вдигали отдалече и са отлетели много надалеч.“

От тези две наблюдения можем да извадим заключение, че пролетното завръщане на прелетните яребици през България съвсем не е изключено и, че ние трябва да удвоим своето внимание и наблюдения и да ги насочим в тази посока. Това, несъмнено, е доста трудно, тъй като изобщо през този сезон ловците малко отиват на лов, а те са именно, които биха могли да правят най-ценни и най-пълни наблюдения. Нужно е нашите ловни служители да бъдат внимателни и при своите обиколки да проследяват явления от този род.

2. Есенни прелетявания

По отношение на есенните прелетявания направените наблюдения унас през същата се свеждат към следното:

Есента на 1935 год. в България се характеризира с продължително добро, слънчево време и обща засуха. Поради това състояние на времето изобщо прелетите на прелетниците, включително и на пъдпъдъка, са станали доста късно, като преминават над страната ни без престояване. Ловът на прелетните пъдпъдъци е бил изобщо много слаб.

За прелетните яребици първо съобщение се получава от гр. Плевен в началото на м.ноември. По долината на р.Вит са наблюдавани големи множества яребици, събрани на едно място по хиляди. По същото време в гр.Плевен са паднали и заловени живи яребици.

Секретарят на Полската легация в София, г-н Зембжуски, бидейки на лов по същото време около гр.Луковит, по долината на р.Вит, е намерил много ята с голям брой (50-60 броя) яребици, които изобщо мъчно били стреляни, поради това, че не допускали приближаване. Следващата седмица, същият г. Зембжуски отишъл да ги търси, но не ги намерил вече – следователно, напуснали са тези места.

На 1 ноември от гр.Оряхово, на р. Дунав, се получава следното донесение:

“Съобщаваме за сведение, че в землището на дружеството от скоро време се появиха доста големи ята яребици, числото на които в някои случаи възлиза над 50 броя. През лятото, както и миналата година, яребици в земището бяха рядкост. По всичко изглежда, че са прелетни.“

Същият ден е паднал прелет от яребици в гр.Пазарджик, на р. Марица, като яребиците са паднали в самия град: двора на гимназията, пожарната команда и другаде.

На 5 ноември от гр. Русе по телефона, секретарят на ловното дружество г. Т. Ганев докладвал, че в гр.Русе е паднал голям прелет от яребици. Следният ден са били изпратени указания, за да ги проследят, обаче, това не се удало, при все, че някои дружини са отишли но 60 км. южно от гр.Русе.

На 5 ноември и в околността на гр.Варна са наблюдавани прелети от яребици. Варненското ловно дружество прави следните донесения:

“Съобщаваме ви, че на 5 т.м. източно от гр.Варна, помежду лагера и лозята, е уловена една прелетна яребица, а на 8 и 9-цяло ято прелетни яребици се е издавило в морето към канала. Уловена е само една. И двете са живи и се хранят в дружеството. Ще ви ги изпратим. “

Заловените две яребици са получени в Управителния съвет на ловната организация живи и са предадени в Царската зоологическа градина за изследване.

На 6 ноември голям прелет, ято около 300 броя, е бил наблюдаван от ловци южно на 50 км. от гр. Варна, около ловното стопанство “Марин тепе“.

Същият ден голям и необикновен прелет на яребици е наблюдаван в гр. Свиленград, в Южна България, на р.Марица. По повод на този прелет Свиленградското ловно дружество донася следното:

“Донасяме ви, че на 6 т.м. градът ни осъмна вплетен в първата есенна мъгла. Гражданите от всички квартали на града останаха учудени от едно много интересно явление, което цял ден се обсъждаше различно от ловците. Докато траеше мъглата, по улици, дворища и покриви непрестанно се чуваха чуруликания на яребици. На много места кокошките, изпллашени, избягали от тия неканени сиви гости и отстъпили курниците си за временно ползуване от тях. Предполагаме, че голямо ято , или ята от прелетни яребици са се заблудили в мъглата. Не убихме, или не уловихме нито една поради забраната от властта да се стреля в града.“

„Предавайки пред сдружените ловци и ловна общност направените наблюдения за прелетните яребици в България през изтеклата година, ние вярваме, че интересът между тях към това от голяма важност явление за ловното стопанство– явление, както посочихме, днес занимава ловния печат в цяла Европа – ще продължава да се увеличава и, че по пътя на ценните наблюдения, които те ще правят и ще ги съобщават, ще можем да извадим още по-положителни заключения за характера на тези прелети, както и за техния произход.”

Много се надявам любознателната ловна общност да се запознае с архивните материали на г-н Сокачев и сдружените ловци направили усилие да осветят въпроса със странстващата яребица „рокет” през трийсетте години на миналият век. Иска ми се и днес да проявим такава любознателност и интерес в името на ловното ни сопанство и природозащитна дейност. Поради това, че разкриването на тази загадка няма стопански интерес, но е предизвикателство за ловните ни среди днес, предлагам наблюденията за фиксиран прелет да бъдат подробно описани и предоставени за сведение чрез Ловен портал БГ ЛОВ, БЛРС и катедра Ловно стопанство при ЛТУ, както и при отстрел - проби от кожи, жълти крака и опашни пера за изследване и доказване, че странстващата яребица „рокет” като явление все още съществува.

15.10.2024 год.

инж. Валентин Карамфилов /Почетен председател на БЛА/

Четете още:

ЛОВНИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

СТАТИИ ЗА ЛОВ И ОРЪЖИЯ

ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА ЛОВЦИ