Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Партньори на бг лов

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Двубой

Двубой

Публикувана от vater | 31.08.2011
0 коментара | публикувай коментар

Дядо Добри живееше на края на село Стояновци. Къщицата му беше добре поддържана, със спретната зеленчукова градинка и голям двор за животни. Поради близката ливада стареца при често пускаше кокошки, гъски даже и зайците си навън. В края на ливадата дядо Добри връзваше своя фаворит- червеният едър кон Алчо. Него старецът считаше за достатъчен да варди откъм гората и да тропа- като така да плаши уж лисиците. Кучето държеше вързано до колибата, защото имаше страх от местния котарак Шушко.

Цялата тази идилия бе благополучна до деня, в който дядо Добри съзря лисицата да тича по дувара на градината. Старецът се спусна бързо към къщата и потъна в мазата. Отвътре се чу патардия и дядо Добри изплува из мазето със леко ръждясалия ловен тек. От вдигналия се шум, лисицата бе спряла и гледаше през телената мрежа. Старецът вдигна тека и без много да се мери думна. Лисицата подскочи и изчезна. На мястото, където беше маркирана от тека имаше половин опашка с бяло връхче. А от лисицата- ни помен…до следващия ден, когато отмъкна една дребна бяла кокошчица.

Дядо Добри си купи от съседа един голем, червен петел- да плаши с него лисицата ,която имаше тежки рани…по опашката.
Естествено, голямата примамлива птица изчезна на следващия ден. Дядо Добри злобно си спомни инвестицията- колко лют бе тоз петел кога минеше бабичката, как кълвеше само…Нейсе, свърши тотото.

Дядо Добри беше отдавна ловец, нищо че текчето му бе поръждясало тук там и паяжина имаше в цевта- все пак летен сезон е. Старецът извади една кутия с червени хартиени патрони. Тях старецът бе пълнил сам и се гордееше със собственото си производство. От патроните имаше и 3-4 с по ситни сачми, като за лисица. Стареца ги извади из кутията и ги подреди на дървената маса, сякаш фишеците бяха оловни войници в строй, готови да пометат лисицата с ранената опашка.

На другия ден, по пладне старецът чакаше в сламника, запънал тека. И ето из гората изплува лисицата. Дядо Добри брои метрите-„Наближава пущината, но още е далечко. Ще чакам да дойде по близо, да е сигур“- мислеше стареца. Сърцето му тупаше, а лисицата сякаш се влачеше едва едва. Ето, на тридесетина метра беше и Дядо Добри не издържа. Дългоочакваният миг на разплата настъпи. С треперещи ръце стареца опъна спусъка на тека. Иглата цъкна, нещо рече ,,фуууук,, и сачмите се изтърсиха из дулото в сламника. Лисицата усети напрежението и бърже грабна едно по гърчаво пиле. На дядо Добри му идеше да запали сламника от яд. Слезе из дървените стълби и бабичката му се скара, че лисицата отнела пилето….

За да измие срама, дядо Добри отиде до Иван Пенин- пресен ловджия с още по пресни патрони.
-Вачо дай един два фишека за лесица, че има една се навърта около кокошките. Имаш ли, че аз само за свине имам…- за своите хартиени патрони дядо Добри премълча.
-Имам дядо Добри, но моите са само магнум.
-Абе магмун не магмун –давай ги, че лесицата ще ми изяде главата.
-Ама да не пръснат текчето патроните таквоз….-смъмли плахо Иванчо но бе бързо и строго скастрен:
-Давай бе каквито ще да са, то тва мойто не е тек, ами е топ.-при тези неоспорими факти младият ловец бе морално покосен и принуден да даде два фишъка на дядо си Добри.

На другия ден сламникът бе приютил дядо Добри отново. Старецът малко трудно заклопи текчето с новия ,,магмун,, патрон. Прозрачната гилза разкриваше ,,големата огнева мощ на фишека,, и даваше още по-големи надежди на стареца. ,,С те тоо патрон сигур и на шеесе- седемдесе метра ша падне“-мислеше блажено дядо Добри и мечтаеше своя ловен триумф.

Ето подаде се лисицата и тръгна смело към кокошките. На около 50 метра от сламника лисицата се спря и се подвоуми кокошка ли да си вземе или гъска. Това даде възможност дядо Добри да гръмне с ,,топа“. Ама гръм ли бе, чудо ли…като опъна спусъка дядо Добри усети конски ритник и падна от балата със сено. Ушите му писнаха. Старецът лежеше на земята и гледаше тавана онемял. ,,Е те това е патрон!!!“-мислеше старчокът и се възхищаваше на отката. ,,То аз едва не умрях, та лесицата ли -сигур вече е при свети Петър“- блажено размишляваше стареца надигайки проснатото си тело. Текчето бе здраво, ала трудно се отвори. Лисицата се не видеше. ,,Сигур съм я изличил с тоз патрон и съм я разкъсал, та се не види“-мислеше дядо Добри. Ала на ливадата ни лисица, ни лисугер имаше. Дядо Добри се повъртя, огледа се невярващо наоколо и се затюхка. В това време, чула силния гръм откъм къщата започна да нарежда бабичката- Дърт вимпир ниеден, лисицата кокошка не остави а той бомби залага“.

Чашата на дядо добриевото търпение преля. Бабичката яде бой и работата се закроти. Само накърненото ловджийско достойнство още гореше.

На другия ден стареца обиколи тук там и си намери нормални патрони. Сега краят на лисицата бе предопределен.
Към обяд дядо Добри вече седеше в сламника и чакаше. Ала лисицата се забави. Кокошките къткаха смело из ливадата. Старецът се отпусна и задряма. Както позадряма и се сети за лисицата. Подскочи като ужилен старият ловец и огледа ливадата. Зелена трева, кокошки, гъски- ненакърнена с нищо идилия. Дядо Добри реши да иде да огледа край гората. Бавно смъкна натежалото си от годините валчесто тяло и се запъти към края на ливадата.

Когато стигна крайчеца на гората, старецът се облегна на един цер и погледа му потъна в сенките на гората. Не щеш ли, там, в пазвите на зеленината се стрелна жълтооранжево животно. „Лесицата иде“-помисли си дядо Добри и тръпки полазиха кожата му.-„Чакай да я не гърмя сега в гората, ами да я изчакам да излезе на ливадата-да я не влача бадева“.

Да ,но рижото животно не бе преценило точно така. Когато стигна края на гората лисицата скочи в момента , в който стареца гръмна. Сачмите удариха под лисицата и я подплашиха. Животното набра устремен бяг на където му видят очите из ливадата.

В тоз сюблимен момент се намесва фигурата на Бенко Чайника- подпийналия рано този ден горски и неговия стар москвич. Та Бенко Чайника криволичеше с москвича из края на селото- тежеше му главата и му се мержелееше пред очите от прясната ракия от казана. Тъкмо излизаше на ливадата, когато нещо като куче се блъсна в москвича и предъдра по гърнето.

Бенко Чайника слезе олюлявайки се да види какво е сгазил. В това време дядо Добри видя как лисицата бе сгазена и с радостен възглас се втурна да прегърне горския. Да, но Бенковата гузна съвест и пияно съзнание видяха сгазено куче и старец с пушка, който се втурна ревейки към москвича. Мигом Чайника побягна устремно, като изпъваше шия напред, сякаш го гонеше данъчен инспектор. Ала ракията и незавързаните връзки на обущата препънаха пийналия мъж и той тупна като есенна круша връз ливадата. Дядо Добри се нахвърли връз него и радостно целуваше спасителя на кокошето войнство. А Бенко ни жив ни умрял- чудеше се на кой свят е.

Адриан Петров